"Този човек говори като равен с равните си - за равните им. Той гледа хората не от долу на горе, нито от горе на долу, а някак съвсем мъничко отстрани... Като че ли не иска да му обръщат внимание, не държи на собствените си умозаключения за човешката природа и на наблюденията си над нея, не се натрапва на читателя. Книгите му се четат на един дъх, за по три-четири часа - именно защото е трудно да се откъснеш от този негов тон, който не се натрапва, а възпитава у читателя сдържаност и отрезвява. Вие ставате той и това е най-добрата терапия, която може да бъде предложена на съвременниците, да не говорим за потомците...& ... |
|
|
От векове хората очакват срещата си с извънземна цивилизация, но когато най-сетне тя се осъществява, резултатът е обезкуражаващ. Хората от Земята са закъснели – Галактиката вече е поделена между силните раси. На по-младите е отредена ролята на винтчета в сложната структура на междузвездното общество – те трябва да правят само това, което могат най-добре и да не се надяват на повече. Хората са принудени да се примирят с дейността си като космически превозвачи – само те могат да издържат момента на джампа, мигновеното прескачане на разстояния от светлинни години. Само че удовлетворява ли търговията с космически дрънкулки ... |
|
|
Сергей Айзенщайн пише "Монтажът" през 1937 г. при особено драматични обстоятелства. Нито един от проектите, които предлага на кинокомпанията "Парамаунт", не е реализиран. Грандиозният замисъл "Да живее Мексико" остава като необработен и немонтиран материал, който при това се озовава в чужди ръце. Двата варианта на "Бежин луг" са разкритикувани, филмът - спрян и забранен, а единственото копие е унищожено. Срещу режисьора се води публична кампания. По онова време това може да означава: арест, лагер, дори разстрел... Посъветван от приятели да напусне Москва, Сергей Айзенщайн заминава ... |
|
|
„Оставайки верен на своята чувствителност, авторът на книгата "Лунни деца" деликатно, но убедено споделя с читателите: „Не пречете на любовта и не скривайте чувствата в себе си, защото иначе те ще умрат заедно с вас. а чувствата не са само ваши. Те принадлежат на човечеството. затова не се занимавайте с миналото, а се борете за бъдещето!“ Мая Вапцарова „В тази книга всички герои са наши съвременници, а техните драми и житейски конфликти са резултат на характерните за прехода ни явления. Затова и авторът не ги съди.В разказите и новелите му няма добри и лоши хора, а има добри и лоши постъпки. Които могат да ... |
|
|
Казват, че ако съдбата беше разменила местата на Сталин и Хитлер, историята едва ли щеше да забележи рокадата. Защото Йосиф Джугашвили и Адолф Шикългрубер си приличат като огледални отражения – и в детството им, и в юношеските им копнежи и разочарования, и в радикалните им амбиции за преустройство на света, и в поведението им като диктатори съществуват безброй сходни ситуации. Синът на грузинския обущар и наследникът на австрийския чиновник са надарени с достатъчно качества, за да спечелят световна слава, без непременно да се стремят към върховете на властта. Младият Адолф е добър художник. Младият Йосиф е талантлив поет. ... |
|
|
Компактдиск, на който се съхранява всичката възможна музика – и написаната, и още несъздадената; компютър, извършващ за секунда повече операции, отколкото са частиците във Вселената; хиперпространствени скокове, които могат да те пренесат за миг през пространството... Научна фантастика? Не, научно възможно! Новата квантова реалност е факт, а ние сме на прага ù. Всичко това е достъпно изложено в книгата „Квантовата магия“. Обозримото бъдеще ни предлага един бляскав и внушителен свят на сбъднати научни мечти, на материализирано въображение – вече се използват квантово-криптографски системи за защита на информация и не ... |
|
|
Опит върху философията на Марсилио Фичино . ... Настоящата книга представя историко-философски анализ на определени концептуални моменти в традицията на ренесансовия неоплатонизъм и в творчеството на един от най-емблематичните му представители - Марсилио Фичино . Стремежът е да се покаже автентичният контекст на неговата философия и заложената в нея смислова последователност през особената перспектива, придавана от разбирането за сетивността и интегрирането на това разбиране в метафизическите възгледи на флорентинеца. В качеството ѝ на ренесансов културен феномен, фичиновата философия бива разгледана и в културно- ... |
|
|
Кончета игриви развели свойте гриви, бягат, скачат из просторната савана, във раирана премяна. Що е то? ... |
|
|
Като съединява сухата спекулативна мистика на Дионисий Ареопагит с живите етически духовни изисквания на съзерцателната аскетика, преп. Максим създава най-живия тип византийска мистика, който се повтаря в трудовете на много от следващите аскети. Той станал в собствен смисъл творец на византийската мистика. Книгата на С. Епифанович е първото систематично изследване върху творчеството на преп. Максим Изповедник. Съвременните богослови и философи, които проучват личността и творчеството на светеца винаги се позовават този руски учен. Авторът анализира не само мястото на преп. Максим в културната история на Византия, но ... |
|
|
Повести ... Писателят Сергей Козлов е добре известен на ценителите на художественото слово, като автор на популярни романи и повести. Лауреат е на международния конкурс за детско-юношеска литература "Алексей Толстой", на международната премия "Владислав Крапивин" и много други литературни награди. Неговите книги са издадени на азербайджански, сръбски, гръцки еѝик, а това е първата му среща с българските читатели. ... |
|
|
"Тази книга е за преживяното от жителите на Ленинград по време на блокадата. Има установено, станало класическо описание на героизма и на издръжливостта им. Те не се оплакват, подкрепят отчаяните, търпеливо понасят трудностите, вярват в по-добро бъдеще. И в най-трудните моменти са добронамерени, мислят и за ближния, готови са да дадат всичко, за да му помогнат. Но когато видим страшните картини на умиращите ленинградчани, разбираме, че трябва по друг начин да преценим техните действия. Това е книга за подвига, но тук читателят няма да намери обичайните патосни слова. Те са излишни. Всеки е направил каквото трябва, но ... |
|
|
Октомври 41 -ва . Подмосковието. Най-страшният месец, когато Червената армия спира Вермахта само на 30 километра от Кремъл. В бой е хвърлена току-що сформирана рота. Съдбата събира в един окоп полковник, понижен от Военния трибунал в старши лейтенант и няколко опълченци, сред които професор в Московския университет, студент, колхозник, наскоро пуснат от затвора, ловец от Якутия, бивш кулак и майстор на хармоники от Тула. Ако те не спрат немските танкове, хитлеристите ще превземат железопътния възел, от който до Курската гара е само час път с влак, а до самата Москва вече няма войски. Тук и сега, в безпощадни боеве край ... |
