През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции - така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси. Разбира се, за България несравнимо по- ... |
|
|
Нова образователна парадигма на теорията на публичното управление в Република България. ... Монографията "Публично управление" обобщава проверените знания от науката за управление. Тя е посветена на сравнително нов клон от знанието - теорията на публичното управление, към който се проявява повишен интерес. Изследването е адресирано пряко към преподавателите и студентите от висшите учебни заведения, в които се обучават специалисти за нуждите на публичната администрация. Предмет на изследването са: историята на теорията на публичното управление; съвременните теории на управлението и значението им за теорията ... |
|
|
Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления Монографията е първи опит да се анализира развитието на българската литература за престъпления от Средновековието до наши дни. Последен е пътят от първите опити в "криминалния" жанр от XIX век, присъствието на сюжети с престъпления и убийства във "високата" литература, разгръщането на оригиналната и преводната популярна литература. Читателят ще се срещне както с класици, така и с малко известни писатели и подценявани автори, които имат несъмнен принос в развитието на българската литература за престъпления. ... |
|
|
Васил Попович (1833-1897) е най-значителната непозната фигура в литературния и обществения живот на българите от втората половина на XIX в. Той стои в началото на възрожденската белетристика, драматургия и изкуствознание, пише стихове и статии, участва в основаването на Българското книжовно дружество. След Освобождението отново е сред изявените литератори и общественици. Трудът разглежда редица неизвестни негови произведения и представлява първи цялостен прочит на творчеството на В. Попович. ... |
|
|
Варненска житейска хроника за един командир, за неговия полк и за неговия дом, за няколко разрушителни войни, за градежите и запустенията в град Варна, за много радостни и мрачни събития, събрани заедно и разказани в хронологичен ред от Николай Савов. "През последните години се взирах старателно в историята на моя град, оглеждах неговите улици, паметници, стари и нови факти и артефакти и намирах това за крайно интригуващо и полезно занимание. Постепенно обаче то събуди у мен съмнението, че пропускам нещо важно и съществено, и аз бавно, но сигурно откривах, че важното и интересното събитие в живота на моя град са не ... |
|
|
Николай Рьорих (1874 - 1947) е руски художник, мистик, мислител и мечтател. През 1917 г. напуска Русия. Живее няколко години в САЩ, а от 1924 до 1928 г. е на експедиция в Индия, като обикаля и Сибир, Алтай, Монголия и Тибет. Прави етнографски проучвания, събира редки ръкописи и фолклорни материали. Занимава го мечтата за съществуването на тайнствената, легендарна страна Шамбала някъде в Хималаите, извор на познание и мъдрост. От 1935 г. нататък живее сред вълшебствата на любимата си Индия, където след смъртта си е изгорен на клада според местните обичаи. Пътуванията си Николай Рьорих описва в дневници и цикли от ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
В края на зимата в гората тече трескава работа, животните се приготвят за идването на пролетта. Нашите герои - Зайо, Лиси и Мечи са първи помощници на своите татковци. Станете част от новите приключения на горските обитатели с историята - "Идва Пролет" - втора книжка от поредицата "Тайфата на Гората". ... |
|
|
От легендарните начала на поезията до края на елинизма. ... Книгата е написана под формата на диалог. Участниците в него познават добре старогръцката литература. Дванадесет души - пет мъже и седем жени продължават своя разговор 16 "дни", в които изясняват спецификите на литературата от този период. ... |
|
|
Предлаганото издание е първото по рода си в България. То отговаря на нарасналите потребности и интерес към изучаването на италиански език. Предназначението е за ученици и преподаватели от средните училища и гимназиите с преподаване на италиански език, кандидат-студенти, студенти и курсисти, както и за всички, които желаят да изучават италиански език. Разглеждат се основните наклонения и времена в съвременния италиански език. Основната тематична част съдържа съответно за всяко едно наклонение и глаголни времена начин на образуване и употреба, разнообразна система от упражнения от вида разкриване на скоби, превод от и на ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов . Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
