Вестоносец от бъдещето ни повежда през перипетиите на вълнуващо пътешествие. Юлия Павлова е в зората на своята педагогическа кариера, когато ѝ поверяват осемгодишно разностранно надарено дете от Китай. За Александър-Уанг Хоу няма човешко знание, което да му е чуждо, няма музикален конкурс или математическа олимпиада, на които да не се е окичил с лаврови клонки... ... |
|
Казват, че момичетата никога не чувстват бащиния си дом истински, защото са родени да създадат свой собствен при мъжа си. Там, където ще родят и отгледат децата си. Валерия никога не е живяла в бащина къща. Никога не е чувствала уюта и топлината на истински дом. За това не е чудно, че след смъртта на майка си решава да потърси корените си, които са в китното селце Българе, в сърцето на Родопите. Ще може ли младата девойка да излекува раните в душите на новооткритото си семейство? Рани, нанесени от майка ѝ. Ще успее ли да излекува и собственото си наранено сърце? И ще се сбъдне ли най-съкровеното ѝ желание? ... |
|
Националната сигурност се крепи на четири стълба - икономика, дипломация, военна мощ и информация. Неотменимата основа на всяка държава обаче е справедливостта. А в България управляват джуджета в политиката и великани в краденето. ... |
|
"Ми да, те и книгите са като людете дето са ги писали. И ако нейде прочетеш в книга человешка, че само в нея е написана истината на истините, бягай, хвърли я, не я чети! Тая книга за добро не е стъкмявана. Добрата книга - книгата дето с обич ти дума - те кара да мислиш и да питаш. Человешката истина, Велко, се менява както сезоните годишни се меняват. Едно е сега истина, утре пък друго излезе. Всеки в нещо си вярва спроти неговия си бой, ама колко и голям да е - все е един человешки бой. Затова питай, Велко. Има за толкова неща да се попита, додето сме на тоя свет. Ние сме създадени въпроси да задаваме, а не да ... |
|
"В Отвъд карамела на залеза има много експлозивна емоция, но и зряла осъзнатост, мъдрост, платена с наивност и обич, заплатена с болка, калейдоскоп от човешки сривове и възкръсвания в колелото на историята. Има и памет, спомен, разбиране за силата на човешкото начало, онази непримиримост и непобедимост, която в крайна сметка се отплаща с постигнато щастие. Тази книга е метафора на човешкия живот, чийто смисъл се крие някъде отвъд карамела на залеза. Ако имаш късмет, смътно помниш пътя до него, а за да ти помогнат, в теб остават хиляди парченца от предишни съществувания, като съкровища, като крайъгълни камъни, които ... |
|
Юбилейното издание съдържа освен романа "Лице" и бележки, пояснения, както и глава "Мистериите около романа "Лице". Блага Димитрова (1922 - 2003) е израсла във Велико Търново, учила е в Плевен и завършва класическия отдел на Първа девическа гимназия, а после славянска филология в София. Почти през цялото време взима и уроци по пиано (в столицата при проф. Андрей Стоянов). ... |
|
Лавина е роман за човешките взаимоотношения, за страховете, за приятелството и любовта, разказан ни през погледа на група алпинисти. С голямо майсторство Блага Димитрова ни рисува величието на планината, разказва ни за страстта на катерачите към адреналина и за желанието им да я покорят, да влязат в досег с висините. Блага Димитрова ни повежда към една вселена от дълбоки чувства и силни усещания, които се изсипват над нас като лавина. Залива ни усещане за радост, тъга, страх, еуфория, изнемога... без значение дали сме стъпвали някога в планината или не. Лавина е роман, който отваря сетивата ни за красивото, за ... |
|
„Смисълът е прокажен на въртележка. Разлетява се, докато се забавлява! Това е трети пореден опит да събера парчетата, пръскани през годините по бележници, салфетки, апострофи и вметки в разговори, но най-вече в социалните мрежи. Няма как да не се получи нещо като творението на д-р Франкенщайн. Вероятно чудовищен е всеки човешки опит да създадем нещо от парчетата и да възстановим смисъла, който Творецът е вложил в Сътворението. А може би изобщо няма смисъл? Може би всеки въпрос за смисъла опира до въпроса има ли смисъл да си го задаваме? Може би смисъл е думата, с която наричаме жалките си опити да поразчистим наоколо и ... |
|
"Някои смятат, че човек върви с простотията си, други пък твърдят обратното - че простотията върви с човека, тъй както той си върви и простотията върви с него; кихне ли, тя също започва да киха, седне ли на някоя маса, тя също сяда до него, вземе ли да говори, тя веднага ще почне да говори заедно с него и не е изключено дори да го надговори. Човек от провинцията ми разказваше, че при тях в едно държавно учреждение веднъж влязла простотията, седнала зад бюрото и никой не можал да я измести оттам. Доколкото си спомням, цяла комисия ходила да разследва случая, но простотията била извънредно категорична и по никой начин ... |
|
Габриела слиза на Северната гара в Брюксел с малко багаж, китарата на Нико и една черна котка. Но храброто ѝ пътуване, изпълнено с неочаквани срещи и странни премеждия, едва сега започва. Животът в крайните квартали на София, Брюксел и Париж може да е удивително еднакъв. Защото най-трудно навсякъде е това, което Габриела единствено търси: да бъде отново щастлива..."Родена съм в годините на социализма. Половината си живот съм прекарала в България, другата - в чужбина. И още не знам коя от двете части е по-добрата. Живяла съм в четири държави, говоря пет езика, сменяла съм работа и жилище десетки пъти. Вярвам, че ... |
|
Дълбочината на нещата, тяхната същност - Старите Клоуни на Нашия Свят... Изплъзват се, крият се, понякога изчезват за дълго, но когато отново потънем в човешките си неволи, те се връщат, за да погалят сърцата ни и да ни озарят с неизменчивостта си и с вечния си смисъл. Истинската обич и истинската красота съществуват като че ли извън времето, на някое сюрреалистично място, скрито от очите на света. Място, като онова, наречено Къщата на Клоуните, където се докосват съдбите на странни хора с уморени души. Спокоен, грижовен мъж без име, заровен в древните книги и тяхната мъдрост, и неговата неземна мълчалива жена, потопена ... |
|
Михаил е вляво, на място, където няма спомени, чувства и имена. Задачата му е да събира и съхранява последния дъх на умиращите хора. Но понякога дори вляво се случва нещо, което променя правилата завинаги. Кое е това, което може да победи смъртта и да обърка дори създателя?"Обичам книги, написани с усет към езика. Книги, които те примамват с тънкия опиум на разказването, където няма случайна дума и всеки ред отключва нови врати и сетива. В точката, от която говори невидимият разказвач - събирач на последни дихания, се срещат смърт и любов, меланхолия и ирония, страх и утешение. И една увличаща лична история сред ... |