Без мен

"Без мен включва както стихотворения и сънища, така и фрагменти, спомени, бележки от пътувания и записки: Опитах се да събера последното десетилетие в цялост, за да не се разпилее и за да мога да видя лицето му и да чуя гласа му. Малко самонадеяна амбиция, може би, но нямах и друг избор, за да продължа напред. Мисля, че този опит не засяга само мен."
Стефан Иванов

"Струва ми се, че единствен от своето поколение Стефан Иванов е пълноправен културен поданик на моето. Тази книга е всеобхватен мост, по който виждам съвременна София - точно тази, до която вече нямам достъп. И същевременно изпитвам дълбока сигурност в общуването със Стефан, защото имаме обща литературна памет. Но това, което най-много ме вълнува, е натрапливото сегашно време в стихотворенията му: като назовава, поетът отвоюва нашето всекидневие от нищото. А то ни обсажда все по-плътно. Сякаш ни уверява, че ни има.

Това е колкото банално, толкова и съдбовно. Назовава доброто - и го има. А доброто най-често е закрилящото. Назовава лошото - и го има. И го обезврежда, като го нарича, допълвайки опита на Константин Павлов за убийство чрез премълчаване. Изрежда, изрежда, изрежда... и човек си мисли, че поетът ще стигне до критичната маса на преобръщането. Но преобръщане е цялото стихотворение, което ти казва: Абе, има те... Стихотворението е паспорт. Не знам дали приятелите на Стефан Иванов, на които са посветени стихотворенията, подозират колко той е самотен и любопитен в самотата си. И как стихотворението, дори когато е угнетено със социалност, прегръща."
Марин Бодаков

Без мен е и първата книга на издателство Кота 0, което бе представено в началото на годината от петимата писатели, които стоят зад него. Издателството е създадено от Иван Димитров, Захари Захариев, Стефан Икога, Стефан Иванов и Светослав Тодоров. Освен издателски проект, Кота 0 е амбициозно начинание, под чийто знак ще се провеждат и различни литературни четения в страната.

Стефан Иванов (1986, София) е доктор по философия в СУ Св. Климент Охридски. Автор на стихосбирките 4 секунди лилаво (2003), Гинсбърг срещу Буковски в публиката (2004), Списъци (2009) и Навътре (2014). За Списъци е номиниран за Националната награда за поезия Иван Николов. Навътре е номинирана за първите награди за литература на НДК - Перото. Носител е на наградата София: Поетики (2011). Съавтор е на пиесата Медея - майка ми, спечелила Икар (2013) за най-добро представление. Пиесата му Между празниците е номинирана за Икар (2014) за драматургия. През 2017 г. пиесата му Същият ден е поставена в Ню Йорк в LPAC. През 2018 г. е резидентен драматург на Националния театър на Люксембург. През 2019 г. късометражният анимационен филм Задачи за деня, по едноименното му стихотворение, е официално предложение на България за Оскар. От 2003 г. е публикувал многобройни материали в множество медии. Превеждан е на английски, френски, немски, испански, гръцки, турски, сръбски и други езици.