Георг Вилхелм Фридрих Хегел (1770 - 1831 г.) е монументална фигура за философската наука като достижения и като принос за развитието на поколения мислители след това. Интелектуалната среда, която го обгражда от най-ранно детство в лютеранска Прусия, способства за високата му образованост и ерудиция, а фанатичната страст, с която интерпретира и надгражда мъдростта на вековете, предопределя нескончаемия размах на неговата мисъл. Хегел е сред бащите на класическия немски идеализъм, а диалектическият метод на философията му има характера на революция в теоретичното мислене. Дълбочинния анализ, който Хегел прави на човешкия ... |
|
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. Второ допълнено издание. ... Помагалото съдържа шест пълни примерни варианта за държавен зрелостен изпит (матура) по философия. Всеки от тях напълно покрива учебното съдържание от задължителните модули за профилирана подготовка. Към всеки вариант са дадени листове за отговори, както и верни отговори и точкуване на задачите. Предложените теми са по новия формат на МОН, заложен в учебно-изпитните програми за държавни зрелостни изпити. Подготовката трябва да се извърши, като се има предвид заложеното времетраене на отделните модули, а именно: първи модул, съдържащ 20 ... |
|
|
Тази книга е предназначена за онези, които, подтиквани от спомена за един предишен, божествен живот, искат да се ориентират в Универсалната философия на Розенкройцерите. Съдържанието представлява преработка на поредица от лекции, изнесени в периода 1944/46 г. под формата на курсове. ... |
|
|
От Кант до Хегел, от Шопенхауер до Киркегор, от Сартр до Хайдегер тези ексцентрични лекции по философия на един от най-големите полски писатели на XX век впечатляват с критичния прочит на възгледите за човека и света, залегнали в основата на модерното западно мислене. В рамките на шест часа и четвърт Витолд Гомбрович (1904 - 1969) свежда историята на мисленето до най-простия ѝ израз, отреждайки на марксизма последните петнадесет минути. Текст, изпълнен с хумор, блестящи прозрения и гняв срещу съвременната философия, която страни от живота и реалните проблеми на човека. Своеобразен антиучебник и същевременно ... |
|
|
Настоящият учебен курс обхваща класически и нови проблеми на философията на правото. В резултат на това се оформиха три самостоятелни раздела. Първият е посветен на Методологията на юриспруденцията. Вторият обхваща Аксиологията на правото. Третият се отнася до каузалните зависимости на правото. От дидактична гледна точка стремежът е бил с учебния курс да се постигнат определени резултати. Така например при излагането на въпросите с приносен характер стремежът е бил да се даде пример как следва да се доказват научни истини. С посочването на сравнително обширна литература се цели да се придобие представа за широтата на ... |
|
|
Книгата представя отблизо водещите икономисти на този век, чийто принос промени курса на икономическата наука. Те идват от различни краища на идеологическия спектър. Икономистите сами представят житейската си философия и разсъждават над идеите си за човешката природа, обществото, справедливостта и изворите на творческия импулс. Двадесет и двамата икономисти, сред които има девет Нобелови лауреати, са Морис Але, Кенет Ароу, Уилям Бомол, Ейбръм Бергсън, Кенет Боулдинг, Карл Брунер, Джеймс Бюканън, Жерар Дебрьо, Евсей Домар, Николас Джеоржеску-Рьоджен, Франк Хан, Чарлс Киндълбъргър, Лорънс Клайн, Ричарс Мъсгрейв, Остин ... |
|
|
Жан Пол Сартр (1905 - 1980) е безспорен гигант във философията на XX век. Единодушно определян като най-влиятелната фигура в екзистенциализма, той вдъхновява няколко поколения интелектуалци. С бурния си личен живот на практика демонстрира основните си схващания, като същевременно вплита сложните си тези в пиеси и романи с особено високи художествени достойнства. Заради приноса му към литературата през 1964 година, му присъждат Нобелова награда, но Сартр отказва да я приеме, за да не повлияе тя върху развитието му като творец и философ. Убеден е, че човек е обречен да бъде свободен и е постоянно отговорен за онова, което ... |
|
|
Сьорен Киркегор (1813 - 1855) е датски философ, писател, и теолог, един от най-значимите представители на модерната хуманитарна мисъл, когото приемат за основоположник на екзистенциализма. В произведенията си утвърждава свободата на личността, персоналната отговорност и самостоятелния избор като единствен път към постигане на съвършенство и нравствена хармония. Той е и свързващото звено между религиозната основа на хегелианството и същинската екзистенциална философия на модерността. Като един от малкото творци, при които животът и творчеството изцяло се припокриват, Киркегор често е определян ту като неоортодоксист или ... |
|
|
Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967 - 928 г. пр. Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава. Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно Еклесиаст, Песен на песните и Притчи Соломонови . В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради ... |
|
|
Културфилософски стрелвания. ... Събраните в тази книга културфилософски стрелвания визират три философски области: философия на културата, философия на символите и философия на изкуството. Изключение правят няколко кратки текста, прицелени към философия на религията и философската антропология. Книгата е предназначена за читатели с разностранни интереси. ... |
|
|
Царството на Духа и царството на Кесаря За достойнството на християнството и недостойнството на християните Философия на свободния дух Аз и светът на обектите ... Издателство "Захарий Стоянов" поднася на българския читател уникално шесттомно събрание на съчиненията на великия руски философ Николай Бердяев . За него съставителят и научният редактор проф.д-р Исак Паси пише: "За Бердяев е наистина трудно да се каже какво е той повече, в коя област неговият талант се изразява по-силно: във философията (онтологията и гносеологията), в етиката, в социологията, в политологията или във философската ... |
|
|
Въпросът за света е неотделим от въпроса за свободата: това е началното твърдение на тази книга. Светът е невъзможен другояче освен като свобода. Ако трансценденталната философия на Имануел Кант се превръща в необходим крайъгълен камък за една нова онтология - за една онтология на свободата, то това е именно защото утвърждаването на неотделимостта на свят и свобода е неин решаващ залог. Същевременно, ако Кантовият критически проект е революционен, то това е поради неговия иманентен характер: Кантовата критика на разума е критика, осъществена от самия разум. Връщайки философията към собственото ѝ условие, ... |
