Книгата е част от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". Цар Соломон, син на цар Давид, е третият цар на евреите. Периодът на властването му (около 967 - 928 г. пр. Хр.) се смята за времето на най-голям разцвет за Израел. Известно е, че е бил добър дипломат, строител и търговец, успял е да превърне земеделската страна, която наследява от баща си, в силна, икономически развита държава.

Голяма част от сведенията за него идват от Библията, като по-късно му е приписвано авторството на няколко от нейните книги, а именно "Еклесиаст", "Песен на песните" и "Притчи Соломонови". В историята Соломон остава предимно заради мъдрите си съдийски решения и будния си ум, а също и заради строителството на голям храм, наричан още Първия храм на юдаизма, просъществувал почти пет века, до средата на 6 в. пр. Хр., когато бил разграбен и опожарен от вавилонския цар Навуходоносор II.

Според легендите цар Соломон разбирал езика на животните, властвал над стихиите, а демоните от долните светове му носели скъпи дарове и му се подчинявали безпрекословно. Тези сили придобивал благодарение на специален пръстен (печат), от вътрешната страна на който бил гравиран надписът "и това ще мине". Философският смисъл на фразата е в преходността на всичко земно. В народното творчество често се среща образът на Соломон като източник на справедливост, ум, мъдрост и находчивост. Притчите, свързани с името му, преодоляват границите на много векове, религии, народности и различия, за да се вплетат пълнокръвно в културата на различни цивилизации. Записаните от него завети и поучения не губят стойността си и в наши дни.

"Имало в царството Соломоново две жени, които живеели заедно, работели рамо до рамо и всичко споделяли. Случило се така обаче, че едната нагрубила другата жестоко и приятелството им било разрушено. Осъзнала грешката си, жената потърсила помощ и съвет от Соломон, известен с мъдростта си, тъй като доскорошната ѝ приятелка била твърде огорчена и отказвала да приеме извинението ѝ. Царят я поканил да седне, изслушал внимателно болката ѝ, а накрая я попитал:

– На какво си готова, за да поправиш грешката си и да заличиш причиненото от лекомислените ти думи?
– На всичко! – без колебание отвърнала жената със сълзи на очи.
– Добре. Тогава имам две задачи за теб. Първата е следната: вземи възглавница с птичи пух и пробий малка дупка в нея. После, преди да изгрее слънцето, остави по едно перо на прага на всяка къща в града. Когато свършиш, се върни при мен. Тогава ще ти кажа каква е втората ти задача.

Жената бързо се прибрала у дома си, взела възглавница с пух и цяла нощ обикаляла в студа, оставяйки пред прага на всяка къща по едно перо. Задачата ѝ била тежка, пръстите ѝ замръзвали, ала сърцето ѝ се сгрявало от мисълта, че може да възстанови загубеното си приятелство. Когато небето започнало да просветлява, тя оставила и последното перо, след което се запътила веднага към двореца на цар Соломон.

– Възглавницата е празна, царю. Пред прага на всеки дом оставих по едно перо. Готова съм за втората задача, премъдри!
– Добре – кимнал Соломон, – а сега искам да се върнеш обратно по пътя си, да събереш всички перца и да ги натикаш пак във възглавницата.

Жената сякаш онемяла.
– Ала това е невъзможно! Как? Та аз цяла нощ обикалях, а сега ми казвате, че трябва да ги събера обратно? Как да го направя? Сигурно вятърът отдавна е отвял перата надалеч, как да ги върна в калъфката?!

Царят кимнал:
– Точно така, съгласен съм. Невъзможно е. Затова никога не забравяй, че всяка от думите ти е като перо, отнесено от вятъра. Веднъж изречена, никакво усилие, независимо колко е сериозно и колко дълбоко от сърцето ти идва, не може да я върне обратно. Бъди мъдра и внимателна в словата си, та да не се каеш горчиво после. А сега върви при приятелката си и отново я помоли сърдечно за прошка. Ако и този път ти откаже – не я съди. Дай ѝ време да си върне доверието в теб. Думите могат да нараняват жестоко точно толкова силно, колкото и делата."
Из книгата