Колко болка може да понесе човек? Колко страдания може да преживее, без да се прекърши? В тази страшна в простотата си книга са събрани 31 свързани помежду си с общи герои кратки разказа за войната, за живота и смъртта, за архаичната жестокост, която дреме във всеки от нас, за обстоятелствата като неизбежност, за тържеството на онези, чиято душа е устремена към небесата. Защото животът винаги е по-справедлив от смъртта. И трябва да вярваме в това. За да живеем нататък. ... |
|
|
Нострадамус е общопризнат за най-великия и точен ясновидец на всички времена. От XVI век насам различните издания и тълкувания на неговите пророчества отстъпват само на Библията по продажби, а споровете около истинските значения на предсказанията му не стихват. Марио Рийдинг е световноизвестен тълкувател на мистичното творчество на Нострадамус. Авторът използва новаторски подходи в тълкуването на неговите прочути пророчески четиристишия и разкрива техния вътрешен смисъл, като ги отнася както към предстоящи ключови събития от XXI век, така и към по-далечното бъдеще на човечеството. Нострадамус пророкува, че до края на ... |
|
|
За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя махмурлука с чаша бира? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя на маслината солта вечерна с глътка сутрешна вода? За какво живей човекът? Не ли за мига, когато сменя скуката на половия глад с красивата женска досада? ... |
|
|
Една легенда започва. ... Алисън (Али) Секемото живее и оцелява в Покрайнините – външният град около цитаделата в един от големите вампирски градове. Всеки ден води битки да намери храна, а нощем трябва да внимава, за да не стане поредната изчезнала. Защото Алисън е Нерегистрирана. Не е собственост на нито един вампирски Господар. Но свободата си има цена – вечно да се криеш и вечно да си гладен. Единствено безкрайната омраза към кръвопийците ѝ дава сили да продължава ден след ден. До нощта, в която Али е нападната и разкъсана до смърт от Бесните. На прага на смъртта ѝ е предложен невъзможен избор – да умре ... |
|
|
По следите на изгубената мъжка идентичност. ... Много съвременни мъже не се вписват в конвенционалната представа за мъжественост. Психотерапевтът Ги Корно отдава това на мълчанието или отсъствието на бащите от живота на синовете им, което е оказало огромно влияние върху психиката на децата. За момчетата е важно да изградят мъжки модели на поведение, а за това е нужно да имат пред себе си пример за подражание. Липсата на онези ритуали, с които се отбелязва превръщането на момчето в мъж, има тежки последствия за формиране на неговата мъжественост. Юнгианският подход на автора спомага за по-доброто разбиране на проблемите ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
|
Ново издание на красивия роман на Димитър Димов "Осъдени души". Може ли любовта да издържи на предизвикателствата на войната? Може ли човек да открие щастие, надежда, спасение в един свят, раздиран от жестокост, фанатизъм, глад, страх и болести, в който човешкият живот сякаш е загубил стойност, а непримиримите идеологии увличат милиони във всепомитаща буря? Всепоглъщаща, изгаряща, истинска любов, която не се интересува от идеологии, от религии и войни. Но възможна ли е тази любов, или е осъдена? "Осъдени души“ е роман за сблъсъка на човека с историята, за търсенето на щастие и търсенето на смисъл, за ... |
|
|
Опасно е да откраднеш сърце. Едно човешко момиче се оказва въвлечено в центъра на конфликта между два елфически двора и техните опасно привлекателни принцове. Тези лъжливи клетви ще ви въвлече в едно шеметно приключение, пълно с проклятия, тайни и опасности. Разбира се и любов, която понякога може да бъде доста измамна. Бри мрази феите и не желае да има нищо общо с тях. Дори и това да означава да умира от глад на улицата. Но когато коравосърдечната ѝ леля продава по-малката ѝ сестра на жестокия крал от двора на тъмните феи, Бри ще направи всичко, за да си я върне обратно. Дори това да означава да сключи ... |
|
|
Гласът на родното говори чрез историите на Ивелина Радионова по начин, по който никой съвременен писател от XXI век не го е правил досега. Авторката утвърждава вечното и непреходното чрез ценностите на родния фолклор и традиции. Разкривайки различни нюанси в чувствата на героите си, тя събужда топлината и копнежа по една отминала епоха, в която дълг, чест и морал са били поставяни на пиедестал. Посланията ѝ проникват дълбоко в съзнанието на читателите и отключват секретен код към мъдростта и познанието. Така както "в комата хляб трябва да видим и буцата пръст, и дъжда, и небето. Тогава той утолява глада." ... |
|
|
Сборник с лозунги от времето на социализма."След глад и мизерия - тежка индустриализация! Рейган - враг номер едно на тутраканската селищна система. Обещаваме да намалим стойността на един човеколеглоден с 0.02 ст. Да живее 10-и септември, ден на народната милиция - единствената опора на народната власт! 25 години размяна на циркови номера между СССР и България!" Из книгата ... |
|
|
Дузина весели истории на Мишона. ... "Уважаеми Читателю, Това е книга за приятели, познати и всички хора с чувство за хумор. Началните варианти започнаха да се появяват на приказка с няколко приятели в Пловдив, с които се събирахме преди да се появи тази коварна зараза Ковид-19 . В началото ми се струваше, че тези забавни истории от времето на Балкантурист са просто едни весели истории от моята младост. Но си дадох сметка, че това са не просто весели разкази, а част от житейската история на цяло едно поколение българи. Хората, с които заедно строихме ресторантите, с които правехме своите сватби и тържества; заедно ... |
|
|
"Непрекъснато се питам дали за всички ни нямаше да е по-добре, ако не се бяхме укрили, ако сега бяхме мъртви и си бяхме спестили това нещастие и най-вече ако бяхме пощадили другите. Но и от тази мисъл ме побиват тръпки. Още обичам живота, не съм забравила гласа на природата, не спирам да се надявам, надявам се на всичко." Ане Франк , 26 май 1944 г., петък Ане Франк си води дневник от 1942 до 1944 г., докато се укрива със семейството си и други бегълци от нацистите в една "задна къща" в Амстердам. Пише писмата единствено за себе си, докато през пролетта на 1944 г. не чува по радио "Оранж" ... |
