На 2 април 2008 г. големият български поет Константин Павлов навърши 75 години. Тъкмо тази годишнина е формалният повод за двама негови приятели – художникът Светлин Русев и поетесата Божана Апостолова – да публикуват някои от последните текстове на поета в уникалното издание "Писмо до Светлин" с манускрипти от автора и негови портрети, рисувани през годините от Светлин Русев. ... |
|
|
Десетилетието 1970 - 1980 година бе богато на разнообразни и значими от художествена гледна точка събития, които определяха динамиката и своеобразието на кинематографичния живот. Най-запомнящи се бяха, разбира се, самите филми. По-сполучливите от тях се радваха на доброжелателно отношение от страна на публиката. С безпогрешен инстинкт зрителите припознаха онези произведения, които искрено и задълбочено изследваха конфликтите в реалността или търсеха личностните измерения на историческото време. Аудиторията вече бе съзряла да осмисля и насърчава оригиналното кинематографично мислене, да се радва на всеки по-талантлив опит ... |
|
|
В книгата са включени 28 разказа, представени на четенията на литературния формат "Пощенска кутия за мръсни приказки". ... "Споделената история е топлина. Споделената мръсна история е два пъти топлина. Защото и завистта топли. Да не говорим за смеха! Когато на средновековните учени им ставало студено, те карали един от тях да започне да твърди, че земята е кръгла, а останалите се събирали около кладата да се постоплят. Когато на безделниците мои съвременници им стане студено в дигиталния уют на социалните мрежи, те се събират в някой бар да си четат приказки. Най-много топлят мръсните приказки. Чел съм. ... |
|
|
Съни е малко момче на 4 годинки, с руси къдрави коси и големи сини очи. Едно немирно и палаво дете, което прави пакости и попада в опасни истории. Всички край него - птички, животни, предмети и дрешките му дори, го обичат и му помагат да се справи, когато е в беда. В Съни и неговите случки без бодли авторът Емил Молхов разкрива малкия свят на едно малко момче с неговите неподправени взаимоотношения. Героите говорят с езика на децата и това ги прави естествени и още по-близки. Действието се развива спокойно и предвидимо, за да се достигне до победата на доброто. Авторът е описал много случки с малчугана, но в тази ... |
|
|
"Започнах да разказвам тези истории, защото...ами, защото едно малко момиченце с руси косички ми каза една вечер... Преди обаче да ви разкажа какво ми каза една вечер това момиченце, трябва да спомена, че всеки път, когато го целувах за "лека нощ" и му пожелавах хубави сънища, пълни с най-прекрасни приключения, обикновено то искаше да му прочета приказка. Но веднъж най-неочаквано ми каза: – Аби! (Аз съм негова баба. Когато беше още по-малко и се учеше да говори, вместо "баби", започна да се обръща към мен с "аби". Така и остана.) – Може ли вместо да сънувам зайчета, да ми разкажеш ... |
|
|
Космато топче наблюдава своите плюшени приятели. Всички те са животни. "А аз какво животно съм?" - пита се той..."Ана Ана и плюшените играчки играят на двора. Всички ли са навън? Не. В хола Космато топче чете книга за животните. Лъв, крава, зебра... всички животни на планетата са в книгата. Космато топче гледа плюшките. Лисица, заек, кит... все животни." Из книгата Ана Ана е малко момиче с бухнали руси коси, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените ѝ играчки Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, ... |
|
|
След Неудобството на вечерта , Марийке Лукас Райнефелд отново ни прави свидетели на една обсесия. Тук перспективата е обърната: 49-годишен ветеринар разказва как през лятото на 2005 година, насред добитъка, развива amour fou - крайни, неестествени чувства - към момиче на четиринайсет с руси като слама коси и катраненочерно въображение. Райнефелд меандрира сред изречения без точка, сред страници без абзаци, наслагва образ върху образ в ритъм, който оставя без дъх. И дори някои описания да предизвикат читателя да захвърли книгата, той няма да може да я остави, а няма и да го пожелае - ще я дочете неусетно, увлечен от ... |
|
|
Самолетна катастрофа. Един оцелял. Но коя е тя? ... При тежка самолетна катастрофа на френско-швейцарската граница единственият оцелял е тримесечно бебе. Но в самолета със своите родители са пътували две момиченца на една и съща възраст с руси коси и сини очи. Кое е оцелялото? Две семейства - едното богато, другото съвсем скромно - водят истинска война, за да получат родителските права над чудотворно спасеното бебе, което медиите наричат Водното конче. Годината е 1981 и съвременните технологии за идентифициране все още са непознати... И така - Лиз-Роз или Емили? Осемнайсет години по-късно един частен детектив твърди, че ... |
|
|
Ана Ана иска да направи прическа на някоя плюшка. Честта се пада на Космато топче. Бедният той дори не подозира какво го очаква... Ана Ана е малко момиче с бухнали руси коси, което никога не спира на едно място. Тя има приятели, с които заедно учат важни уроци за живота, докато правят бели и щуротии. Това са плюшените ѝ играчки Зигзаг, Космато топче, Пингпонг, Лиско, Китчо и Гризу. Те винаги са готови за ново приключение."Ана Ана гледа филмче, в което героинята е малко момиченце. Момиченцето винаги носи гребен в джоба си... защото през цялото време прави прически на своята кукла. Ана Ана оглежда плюшките. ... |
|
|
Сценичната съдба на "Хамлет" е постъпателен и многопластов процес, в който се открояват основните периоди в развитието на българския театър. Анализът на многобройните постановки и отзвука, който те имат сред зрителя, допълва образа на българската култура и нейното съизмерване със света. Изследването тръгва от първия опит и разглежда всички сценични реализации на великата трагедия, като поставя акценти върху най-важните преводи (Гео Милев, Валери Петров), постановки (Вили Цанков и Леон Даниел, Иван Добчев, Александър Морфов, Лили Абаджиева), актьорски интерпретации (Сава Огнянов, Васил Кирков, Владимир ... |
|
|
От авторката на "Градината на пеперудите", "Майските рози" и "Лятото на ангелите". ... От спокоен квартал, който изпъква сред градската среда с добрите си условия и сплотени съседи, изчезва осемгодишната Бруклин Мърсър. Малкото русокосо и синеоко момиче е отвлечено, докато се е прибирало от училище, а родителите му се обаждат в полицията чак на следващия ден - прекалено късно по правилата на разследващите. Случаят съвпада с двайсет и пет годишнината от изчезването на Фейт - сестрата на Брандън Едисън, агент от ФБР, който се присъединява към разнищването на загадката заедно с екипа си. Той ... |
|
|
"И така, скъпи приятели, петата цивилизация на Земята започна от легендарната Хипербпрея с идването по Дървото на Световете на децата-богове (аркти, алви, руси, вселенски скити). Източникът на Доброто и Любовта през всички тези 26 хиляди години беше Хиперборея (Арктида) и нейна пряка наследница е Святата Рус. Първоизточникът на Злото на Земята в този период беше Атлантида и извънземната цивилизация на рептолоидите, а техен пряк наследник е Западът. В продължение на 26 хиляди години, от онези далечни времена досега, основната цел на тъмните сили бе да унищожат Русия и славяните, наследници на хипербореите. Всичко, ... |
