Роман ... |
|
Може ли една машина, дори да е сложна и високотехнологична, да мисли? А може ли да изпитва чувства? Има ли съзнание и самосъзнание? Ако говори с нас, това означава ли, че ни разбира? Ако генерира образи, текст или звуци, това може ли да се нарече креативност? А изкуство? За да отговорим на тези въпроси, трябва да се запитаме какво е мисленето, разбирането и съзнанието. И заедно с това - какво е изкуството и от какъв характер е естетическото преживяване. Чак тогава ще можем да отговорим на въпроса можем ли в една фраза да поставим думите изкуствен и интелект. А може би AI е бъдещето? Тази книга се опитва да отговори на ... |
|
От 01.01.2007 година, Република България е член на Европейския съюз. Това поставя важни задачи в областта на развитието и функционирането на транспорта, който е основа за издигане равнището на икономиката на отделните страни и Общността като цяло. Особено голямо значение има задачата за възможно най-бързо и цялостно интегриране. ... |
|
"- Нали разбираш? Всъщност ние сме проблемът - каза внезапно момичето. - Да крадеш е социална дейност, на едро никога не крадеш сам, трябват ти помощници, адютанти, съдружници, адвокати, препродавачи, консултанти, слуги, поддръжници на автопарка, крупиета, сводници, съдии, секретарки, турагенти... Разбираш ли, да крадеш означава да създаваш някакво взаимосвързано общество. Тези общества се съюзяват във взаимно свързани кръгове, кръговете създават държава, а държавата създава закони - какво от това, че ти или аз ще ги наречем закони на беззаконието. И нали разбираш, всъщност такива като теб и мен... всъщност ние сме ... |
|
В Епиграми и кратки разкази превръща ежедневните си преживявания и наблюдения юристът и преподавател ВТУ Св. св. Кирил и Методий гл. ас. д-р Христо Орманджиев . Вече няколко години той събира творчеството си. Злободневни, но не и злобни са кратките сатирични стихотворения на Христо Орманджиев, който работи като старши юрист и в Областна служба Изпълнение на наказанията във Велико Търново към Главна дирекция Изпълнение на наказанията. И там, и в университетските аудитории той често става свидетел на ситуации, които го провокират да пише епиграми и разкази. Често персонажите му са реални, но като герои в разказите му те ... |
|
В тази книга основните задачи са две. Първо, да се опишат фундаменталните стопански проблеми, които са свързани с функционирането на днешните напреднали капиталистически либерални режими. Тази задача се отнася до темите за нарасналото социално неравенство, повишаващата се икономическа несигурност и неефективното функциониране на държавните политики, които трябва да реализират една по-социална държава. За целта тук са включени методи от областите на иконометрията, статистиката и политическата теория. Второ, да се направи опит за намиране на етически проблемни полета на нормативистки анализ във връзка с гореспоменатите ... |
|
Христо Михайлов е ловец на красотата. Той я търси и гони в тайнствените лесове на сенките, където до могъщите стволове на дъбове се извиват омайните стебла на незнайни цветя, невидими за трезвия човешки поглед. Той я търси в неизбродимите полета на Словото, което изгражда пътища към хората, но и води към далечни светове. Той я намира в ателието си, в неразгадаемата спирала на сребърна обица. Той я вижда в камъка, в дървото, в котела на кипящата сплав от метали, чисти я с грижовни ръце от полепналата по нея ненужна обвивка, за да я покаже на нас, своите приятели: " Вижте колко красив е светът!" ... |
|
Разпоредители на смута е книга за възмъжаването и приятелството на момчетата, за жените в живота им, за несъстоялата се световна музикална слава, за това какво е да пораснеш в България около Прехода и във фантазиите си. Превеждайки българската литературна традиция на езика на съвременния роман, книгата е едновременно мозайка от истории и сказание в духа на фентъзи жанра. Тя се разгръща в два пласта. В реалния се срещаме със зъбатите истории на група младежи, стъпили с двата крака в пълнокръвния, мъжки живот, които по-късно се превръщат в "три източноевропейски момчета, блъскани от спорадични кризи, митове с изтекъл ... |
|
"Независимостта е свободата да избираме зависимостите си. Аз си признавам, че съм зависим от провокациите на Христо Стоянов . Периодично се нуждая да бъда разтърсван, изненадван, вбесяван, очарован и смайван от историите и прозренията му. Свободолюбието на българите, според Христо и тази книга, е в свободата да си търсим нови освободители и поробители. Вашият смирен раб горещо ви препоръчва тези "Записки". Те са опасни - предупреждавам - могат да ви доведат до освобождаване от самите себе си! Или пък да ви направят роб на Христовите думи." Любен Дилов-син ... |
|
Лекционен курс. ... Думата апология е от гръцки произход и означава оправдание или защита. Понятието апология обхваща широк кръг от дейности, от устни или писмени произведения, насочени към защита или възхвала на дадено лице, събитие или учение. Има хора, които, застанали пред една пещера и изпълнени с любопитство, се опитват да видят какво има в нея. Но, навлизайки все по-навътре, неусетно попадат във все по-гъста мрачина. Някои се отказват и се връщат. Други упорито продължават. В затруднения си и рискован път те нерядко се удрят в острите скали, спъват се и падат, а понякога се изгубват в сложния лабиринт и загиват. ... |
|
Един разказ за април 1925 г. и действителността такава, каквато е била - мрачна, сурова, изпълнена със страх и съмнения. Атмосфера, в която комизмът и патетиката имат място толкова, колкото и пистолет в ръцете на Господ. Поднесено от автора на "Белия терор 1923 - 1925 г." (2016) - най-мащабното изследване за най-противоречивия период в новата българска история."Провесих шубата на стола, събух се без да се развързвам и легнах с дрехите. Загледах се в тавана, доволен от представянето си тази вечер - точно и чисто изпълнение на специален агент от каросерията на камиона за извънградски екскурзии за озлобени ... |
|
"Славянинът е такъв - заради парче земя може на брат си врата да откъсне, но ако друг нападне брат му отива да си дава живота заради него... По синорите леем братска кръв, но когато друг се появи, проливаме неговата... В други митологии боговете прибират мъртвите, в нашето митологизиране мъртвите прибират боговете. И поради липса на богове ние обожествяваме мъртвите. После се караме и бием кой от мъртъвците ни е по-мъртъв и ако стигнем до консенсус, издигаме паметник на най-мъртвия. Но като виждам и скрапа на багажника отзад разбирам, защо циганите са прескочили робовладелския строй. Ами циганин метал не задържа, ... |