Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Захарий Стоянов". ... "Път през годините" разказва за обществения и културния живот в България от първата половина на ХХ век, когато в българската култура се включва ново поколение писатели, художници, музиканти, актьори, учени, интелектуалци. Константин Константинов пише духовна и социална биография на това поколение. Оживяват образите на Димчо Дебелянов , Николай Лилиев , Боян Пенев , Димитър Подвързачов, Сирак Скитник, Йордан Йовков , Георги Райчев , Никола Вапцаров , Владимир Василев, Елисавета Багряна и мнозина ... |
|
|
Стъкленото око на Гео Милев и днес ни гледа от зейналите и незатворени в духовната и физическата снага на България страшни гробове. То предупреждава, че човешкият дух е неподвластен на изстъпленията на грубата сила. То напомня Вазовото "Не се гаси туй, що не гасне". То заявява, че поезията е неунищожима, когато е вопъл и екстаз, буря и славеева песен на народната душа. Това страшно Геово око е символ на българската трагическа национална съдба и чрез нея то е и своеобразен бездънен прозорец към безсмъртната българска поетическа традиция. Великата, страшна и същевременно слънчева традиция, която тръгва от Добри ... |
|
|
Ако искаш мир, готви се за война. От зората на цивилизацията хората воюват - за територия, за власт, за ресурси, за слава, идеи, вяра. От Херодот, през Сун Дзъ и Макиавели , до Карл фон Клаузевиц и Базил Лидъл Харт великите умове на всяка епоха неуморно търсят разковничето за успешната война. А то е скрито в правилния прочит на историята. Ала историята се пише от победителите и увенчава имената им - Ханибал , Александър Македонски , Наполеон ... Затова нека се вгледаме в знаменателните битки и сражения: някои са легендарни - шепа хора разгромяват многочислена армия; други са поучителни - цяла война е изгубена ... |
|
|
Второ издание. ... В тази книга се представя приносът на психоанализата за разбирането на психичното развитие на човека в онтогенезата. Психоаналитичният метод изследва несъзнаваните психични процеси, в които участват предимно впечатления, запаметени през ранното детство, позволявайки по този начин да се правят изводи за въздействието на миналия опит върху преживяванията и поведението на човека в настоящето. Ето защо проблемите на развитието винаги са имали важно значение за психоанализата. В книгата на Никола Атанасов са представени както класическите теории на развитието, базирани предимно на психоаналитичния метод, ... |
|
|
"Тази антология иска да счупи сама себе си, за да остане. Тя не е обичайният цветник, не е ваза, в която цветята са нахвърляни "за да има" ( и да изговорят егото на съставителя... но това не е проблем на вазата): често несъвместими, тровещи се взаимно (невинно: нали са цветя) просто защото всяко иска да оцелее, да има бъдеще, или пък в борба на самомнение и еголюбие (но сякаш вече говоря не за цветята...) Антологията разчупва модела на "поименно" представяне, за да даде възможност чрез диалога на различните, чрез следването и сливането им не до неразличимост, а до хармоничен многоглас, чрез ... |
|
|
"Език свещен на нашите деди език на мъки, стонове вековни, език на тая дето ни роди за радост не - за ядове вековни." Иван Вазов ... Пролетен вятър Скърцат тъмни скали, скърцат мрачни и зли лесове, и на черните кладенци скърцат зловещо синджирите, гневна буря шуми и Балканът огромен расте в небесата, разбутал небесните облачни вирове. Той расте и шуми, ветровете по него плющят като бичове зли по снагата му яка и каменна, и разбит, и строшен лей небесния черен съсед черни маси вода посред гръм и светкавици пламнали. Тая нощ той ще пей, тая нощ той гигантски люлей нашта черна земя, наште черни души, и, ... |
|
|
Второ допълнено издание. ... След "Употребата на света" (2004) българският читател има възможността да се докосне до още едно от произведенията на издавания в цял свят швейцарец Никола Бувие (1929-1998), "пътешественик от рядка порода", провъзгласен за предводител на цяло поколение писатели пътешественици. Запитан "Можеш ли да разбереш Япония, без да си роден там?", Бувие отговаря кратко и без колебание: "Несъмнено. Въпрос на ангажираност и съпричастност." Навярно затова той съумява да поднесе безценни мисли, мигове, прозрения, сякаш рони бисери. И до нас достига мъдростта на дзен, ... |
|
|
Исках, но не успях повече да кажа. Пък и не всичко е за казване. Изясни се само, че "малката правда" е препъни камъчето на "голямата правда". Оказа се, че и това не е новост. Написаното не е и кой знае какво, ...спомени!?... Нещо, като "усмивки от старите ленти", фотосесия в думи!... Ей тъй, да се помни, кое, как е било! Току виж някога, на някого, може и да "влезе в употреба"... ... |
|
|
Бъди отново моя ти... както бе през май преди... Жулиен Азуле е обещаващ автор на развлекателни романи, вече получил първата си награда и договор, който му обезпечава живота за години наред. Но ненадейното заболяване на любимата му жена Елен и бързата ѝ смърт го лишават от всякакво вдъхновение и воля за живот. Подобно на Орфей, той всеки ден отива на гроба ѝ и в мъката си вярва, че някакво чудо може да я изведе от царството на мъртвите. Но дали самият той не се нуждае от извеждане на светло? Писмата, които пише до жена си в изпълнение на последната ѝ воля и които поставя в тайно шкафче в надгробния ... |
|
|
Емблема идва от гръцка дума, значеща мозайка или парче от сглобяема мебел. Тя дава име на обособен жанр в литературата на Западна Европа, който днес читателят едва помни, но който представлява едно от най-успешните печатни начинания на френския, италианския и немския Ренесанс. Баща на този жанр е хуманистът Андреа Алчиато (1492 - 1550), учител на реформатора Жан Калвин (1509 - 1564). Емблемата е вид ребус. Тя има способността да разговаря чрез неща, както и да описва чрез звуци. Нейното сътворяване отговаря на поетичния идеал на Хораций, споделян и дори въздиган в култ от мнозина хуманисти и артисти на Ренесанса. В ... |
|
|
Когато прекрасната ви червена чанта политне от някой венециански мост към гондола с японски туристи, не бързайте да се отчайвате - това може да е началото на романтична любов. Така се случва и с младата университетска асистентка Нели, която презглава напуска Париж и отива да лекува разбитото си сърце в зимна Венеция. Някъде там тя се надява да намери и следи от миналото на баба си, защото в Париж, през замрежения си от сълзи поглед, се е натъкнала на една нейна книга със загадъчно посвещение от тайнствен непознат. "Любовта побеждава всичко" - пише на бабината книга, гравирано е на бабиния пръстен и е било ... |
|
|
"...Съдът призова най-напред евреина и щом той се закле, че ще казва истината и само истината, настъпи лека суматоха, тъй като на въпроса как се именува и на какъв адрес живее, свидетелят заяви, че е италианец, производител и търговец на риганово масло, но също така е българин, че сега е Примо Тасо, но е бил Вълко Момчилов, Анжел Сангара, Велик Войнов, Арон Фатаро, Звезда Стоянова, Раймонд Пабладор, Елена Гинева, Ешуа Алтамирано, Драгана Драганова, Сара Ибаньес, Зелма Коен, Матилда Лезама, Рашел Бенвенисти... Съобщи, че през войната е пребивавал в село Манастър и в германския концентрационен лагер Аушвиц, и че доктор ... |
