Сезоните на самотата. Поезия

Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си.

"Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор.

Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и поезията не можеш да излъжеш. Зоя не се е и старала да лъже. Просто е нарисувала с думи различните състояния на самотата, възпяла е отсъствията и се е опитала да се потърси, изгубена след загуби, в метафорите. Намерила се е, твърдя и като читател, и като редактор. А сега ще намери и теб, скъпи читателю! Защото споделената самота стига до друго сърце и става по-поносима. Защото и твоята самота ще се припознае в изповедите на Зоя и от болката ще разцъфне красивото. Зная, че ще го видиш. Ето такива неща прави поезията... На добър час на тази споделеност!"
Камелия Кондова

Ще трябва да се запознаем

Поглеждам се в огледалото и се стряскам -
застаряваща светлоока жена. Непозната.
Младостта се е вплела в посивялата ѝ коса,
а смехът - в дълбоките бръчки.
Годините ѝ са оцветени като чергите на баба ѝ -
радости и болки - на ивици.
Сама, от всяка суета освободена.
Освободена някак странно, постепенно.
По-търпелива, по-добра.
Прощаваща. И опростена.

Безсъници

Запилял се е някъде, знам ли къде,
подгонил спомени, забравени срещи,
запомнил смеха, думи казани или неказани...
След среща със стари приятели всичко е друго,
Плаши ме тъмнината и се питам:
Отминало ли е всичко? Никога ли няма да се случи?
Защо не идва сънят?

Предпоследен сезон

Вали, хладно е.
Завивам се в тъгата си.
Зимни са мислите.
Чакам слънцето.
Всичко е думи - написани, изречени.
Обещават, свързват, разделят.
Словата на живите, а на мъртвите?
Онемели, оставили само записаното -
безмълвни парещи въглени.
Искам да чуя гласа ти.
Търся началото,
прескачам през годините,
избирам светли багри, за да нарисувам спомена.

И да стигна до самотата накрая.
Зоя Гаргова