Сезоните на самотата. Поезия

Интересно нещо е самотата. Може да спусне сива мантия пред възприятията за живота, да накара човек да се затвори в себе си, но и да му помогне да осъзнае важни истини. Сезоните на самотата е невероятно дълбока и докосваща поезия, в която ясно си личи талантът на Зоя Гаргова да докосва душата на читателя с думите си.

"Да! Поезията може да бъде и болка, и лек. Припомних си го за пореден път, докато четях поетичните откровения на Зоя Гаргова. Една идея по-късно вече бях и съучастник в излизането на Сезоните на самотата - като редактор.

Защо е завладяваща книга ли? Защото е лична, затова и много честна. Болката и поезията не можеш да излъжеш. Зоя не се е и старала да лъже. Просто е нарисувала с думи различните състояния на самотата, възпяла е отсъствията и се е опитала да се потърси, изгубена след загуби, в метафорите. Намерила се е, твърдя и като читател, и като редактор. А сега ще намери и теб, скъпи читателю! Защото споделената самота стига до друго сърце и става по-поносима. Защото и твоята самота ще се припознае в изповедите на Зоя и от болката ще разцъфне красивото. Зная, че ще го видиш. Ето такива неща прави поезията... На добър час на тази споделеност!"
Камелия Кондова

Д-р Зоя Иванова Галчева-Гаргова е кандидат на биологическите науки. Работила е в ИМБ при БАН, а през 1990 г. заминава със стипендия за САЩ. Там нейните изследвания са в областта на регулаторните механизми, водещи до възникването на ракови клетки и намирането на нови лекарства за лечение на рака. Зоя споделя за себе си: "Обичам да чета проза и поезия. Книгите и музиката са не само удоволствие, но и спасение от самотата и носталгията ми. Стиховете ми се появяват спонтанно, от нуждата да споделя това, което ме вълнува".

Ще трябва да се запознаем

Поглеждам се в огледалото и се стряскам -
застаряваща светлоока жена. Непозната.
Младостта се е вплела в посивялата ѝ коса,
а смехът - в дълбоките бръчки.
Годините ѝ са оцветени като чергите на баба ѝ -
радости и болки - на ивици.
Сама, от всяка суета освободена.
Освободена някак странно, постепенно.
По-търпелива, по-добра.
Прощаваща. И опростена.

Безсъници

Запилял се е някъде, знам ли къде,
подгонил спомени, забравени срещи,
запомнил смеха, думи казани или неказани...
След среща със стари приятели всичко е друго,
Плаши ме тъмнината и се питам:
Отминало ли е всичко? Никога ли няма да се случи?
Защо не идва сънят?

Предпоследен сезон

Вали, хладно е.
Завивам се в тъгата си.
Зимни са мислите.
Чакам слънцето.
Всичко е думи - написани, изречени.
Обещават, свързват, разделят.
Словата на живите, а на мъртвите?
Онемели, оставили само записаното -
безмълвни парещи въглени.
Искам да чуя гласа ти.
Търся началото,
прескачам през годините,
избирам светли багри, за да нарисувам спомена.

И да стигна до самотата накрая.
Зоя Гаргова

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Ще трябва да се запознаем
Безсъници
Предпоследен сезон
Море в албум
Лято е
Есен е
Нова година
Ще съмне ли?
Светлосянка
Кислород
Среща
Абстиненция
Кръговрат
Не просто настроение
В опровержение на огледалото
В родилния дом
Майчинство
Писмо до отвъдното
Предай нататък
Още съм момиче
Късно гостоприемство
Като удавник за сламка
Пътувания
Есен в Бостън
На моста
Зима в Бостън
Опит за равносметка
Сбогом, брат ми!
Краят на лятото
Разходка с приятели
Времето е минус любов
Отлагане на зимата
Защото не съм Ариадна
Несподелени пролети
Няма разгадаване
Завръщане
Бездомие
Моите приятели
Минути вечност
Сутрешен трафик
Хвърчило
Спасителни моменти
Сърдечен пейзаж
Към следващата среща
Елементи на загубата
Среднощна победа
Прохождане в старостта
Моите стихове
На тръгване
Само тогава
Дотук със суетата
Разтребване на мрака