Атанас Капралов е изявен съвременен поет, популярен предимно сред възрастната аудитория, но е познат и на най-малките читатели и слушатели. За децата е написал книжката книжката "Цветно чудо" - за магията на цветовете! Автор е на много стихове за песнички, сред които по-известните са: "Пляскам си с ръце", "Пей и танцувай", "Вълшебен ден", "Ние сме днешното утре", "Посрещане". Работил е съвместно с композиторите Вячеслав Кушев. Юрий Ступел, Хайгашод Агасян, Светослав Лобошки - някои от творбите им са включени в учебници по музика. В книжката "Балът на ... |
|
|
Как да изгубим ума си и да създадем нов. ... Джо Диспенза е учил биохимия в Университета "Рютгерс". Има бакалавърска степен в областта на невронауката и докторска степен по хиропрактика от "Лайф Юнивърсити" в Атланта, Джорджия. През последните 12 години д-р Джо изнася лекции в над 24 страни по целия свят и говори пред хиляди хора за ролята и функциите на човешкия мозък и начините, по които можем да препрограмираме мисленето си. Неговият прост, но ефективен метод създава мост между истинския човешки потенциал и най-новите научни теории. Д-р Джо обяснява как промяната на мисленето и представите може ... |
|
|
Мостовете са мисли реализирани в пространството, както мислите са мостове в съзнанието. Идеи и мостове преодоляват умствените и социални ограничения, улесняват, а понякога и създават социалните транзакции. Инфраструктурата е разглезила обществото със своето постоянство и то я забравя, както забравя основните принципи, които го движат. Публиката ползва мостове и мисли на готово, а те не служат, ако се забравят. Това, че днес са в сила не е гаранция за утре. "Инспекторът не се качва на покрива на катедралата за молитва и не слиза под моста за почивка. Той търси нетрайното зад вечната форма на паметника и постоянното ... |
|
|
Илюстрации: Бела Терновски, Лайош Чакович, Миклош Вейгерт. ... Нова среща с любимците от култовата анимация! Изобретателният Аладар и кучето Бльоки стигат до планетата Вафла докато останалите от щурото семейство Мейзга кротко похъркват. Всъщност исках да пътувам в бъдещето. Но да се конструира машина на времето, си е сложна работа. Обикновен космически кораб вече са правили и руснаците, че и американците. Онези обаче са адски големи, примитивни машинарии. Нито една не би се побрала в стаята ми, та може би дори и на цялата улица "Съсънка". "Точно на дванайсетия си рожден ден, а още по-точно в шестнайсет ... |
|
|
"Книга, която ще ви запрати в друга реалност - вашата; книга, в която днес е вчера, но и утре; книга без герои, защото всички са герои; книга за прискърбната радост, безутешната утеха и мимолетната вечност; книга язвителна, пънкарски поетична, която те изритва с първата глава и те държи наелектризиран до последната. Книга за мен и за теб." Георги Ангелов "Модерността в прозата на Елена Алексиева има различни измерения, но в едно тя остана вярна на класическата проза - тя твори fiction, няма претенцията да разказва действително случили се неща. Онези, които ще търсят и разпознават в творбите ѝ ... |
|
|
Автор на книгите: "Приказки, прошепнати край морето", "Бях там" и "Мисия за двама: Далечната планета"."Как да владееш средата на чувствата? Както умееш да си въздържан и умерен в ежедневието? А махалото, което като с вълшебна пръчица се показва само в двете крайни позиции? Силно Да, силно Не. Разпъва те между мечти, илюзии или реални радости и горчивина, отчаяние, безверие, безнадежност, тъга. Вечните колебания, съмнения, но е истина и го изживяваш така. Трудно ти е спокойно да наблюдаваш плавния и вярно, скучен път на движението между днес и утре, сега и после, винаги и никога. Що за ... |
|
|
Философско-социологическо есе. Скенерът ни учи, че качеството на живота, който водим, зависи от две напълно "безплатни" и общодостъпни условия, които можем и сме длъжни да си осигурим сами, ако си отговорим на следните въпроси: Какво да правим поотделно не само за нас, но и за другите, за да бъдем и останем заедно и какво да правим за всеки от нас поотделно, когато сме и искаме да останем заедно. А холограмният подход ни обяснява и напомня, че животът е безкраен. Винаги има и "утре" - тук долу или там горе. Нищо не е безвъзмездно и / или безнаказано. Неотклонно идва моментът, когато всеки ще си " ... |
|
|
"Животът е дълга верига от мигове, които трябва да бъдат съзнателно изживени един след друг...Всички положени усилия се записват горе в книгата на Живота и благодарение на тези усилия, какво благословение се подготвя за вас! А когато то дойде и се запитате: "На какво дължим тези дарове?", ще ви бъде отговорено: "На това, че чрез своята работа сте се издигнали до селенията на Светлината, както и че сте били носители на Светлината и Мира за същества, намиращи се в отчаяние и мрак...Нищо повече не мога да ви кажа. Продължавайте напред, вътре в Пътя на Светлината. Какво ни очаква в края на този Път? Това ... |
|
|
"Те са тук - бургаските поети и художници, които са напуснали този свят. Но те никога, никога не са си отивали от нас. И сега нашето сърце, петимно за приятелство и близост, отмерва техните стъпки, усеща диханието им, откроява гласовете им. Те са тук. Заслушани в прибоя и корабните сирени, запленени от омаята на златното и синьото, предизвикани от съжителството на кобалта и ултрамарина. Прииждат направо от литературните четения, от изложбените зали, от кафенетата или от слънчевите тротоари. Бързат да населят белия лист с ритъма и римите, да възкресят живописното платно на статива с новите багри. Те са тук... Всеки ... |
|
|
"... В събота привечер лежи на брега на океана. Мисли за родителите си и мисълта му е ясна, опитва се да подреди доминото на спомените, но не се получава. Шарада. Спрял е Форда на 100 m от брега. Зяпа носталгично изчезващото зад хоризонта слънце. Дошъл е да остане, и толкова. Това, което е видял, не му дава спокойствие. Дойде, побачка, Guten Abend, дори утре ще се натурализира. Иска да мисли за онова петънце на Балканите, но вълните изтриват мислите му като фигури по пясъка. Единственото, което съзира ясно, е краят. Там, където слънцето залязва. И своя програмиран финал. Бяга на запад при залез слънце, за да види по- ... |
|
|
"...Един мъж лежеше по очи и не сваляше поглед от лазура на морето. Мислите му пътуваха между Флорида и беломорския бряг. Мисли, мисли, мисли... В далечния край на плажа една жена лежеше по гръб. Очите й бяха затворени. И тя мислеше. За това, което бе загубила, и за другото, което спечели тук. Едно малко момиченце тичаше по плажа. - Минта! Минта! Ела тук! - извика жената. Мъжът се сепна. Всичко в него се пробуди. Приближи към жената и момиченцето. - Минта ли се казва дъщеричката ви? -Да. Минта! - Какво значи Минта? - Плуваща костенурка... Морска костенурка... На един от старите африкански езици значи това. Мъжът се ... |
|
|
Мъртвите й се подчиняват. Немъртвите се страхуват от нея. Анита Блейк, аниматор и ловец на вампири , живее двойствен живот - както и двойствен любовен живот, разкъсвана от любовта си към двама мъже - главния вампир и господар на града Жан-Клод и върховния върколак Ричард. Но когато Анита става обект на желание - с обявена награда за главата й, тя ще бъде принудена да извърши нещо, което никога не си е представяла - да избере между двамата... докато някой се опитва да я убие. Нищо ново на хоризонта, но този някой се е обърнал за помощ към експерт... дали Анита ще се изплаши? Утре, някъде, някой ще има списък с поръчкови ... |
