Нов подход към афективността при "неафективни" психози. ... Настоящият труд си поставя амбициозната цел да хвърли повече светлина върху неизследвани или недостатъчно изследвани афективни механизми на ендогенните психози. Акцентът е поставен върху дименсионалния подход, който разглежда афективните (манийно-депресивни) и неафективните (шизофренни) психози в единен континуум от емоционално свръхактивиране, а разликите между тях - като количествени, а не качествени (категориални). Въз основа на оригинални експериментални проучвания, съпоставени с данни от литературата, се обосновава принципно нова интегративна ... |
|
|
Книгата "Обща психотерапия" влючва 50 -те лекции от курса по Обща психотерапия по програма на Демографския институт към Българската академия на науките и изкуствата. Темите в нея са за психотерапевтичната практика: снемането на "Status praesens", анамнезата, поставянето на диагноза и оценка, психодиагностичните методи, типовете пациенти, методите и практиката на психоконсултирането и психокорекциите. Показано е как се осъществява психотерапевтичният процес, ефективността му, неговите основни принципи и особености, хрониката му и други. Разглеждат се етичните, деонтологичните и правните аспекти на ... |
|
|
"Човешката история беше възвестена от една постъпка на неподчинение според еврейските и гръцките митове. Адам и Ева, живеейки в Едемската градина, са част от природата; те са в хармония с нея, но не преминават отвъд нея. Те са в природата както зародишът е в утробата на майката. Те са хора и в същото време не са все още хора. Всичко това се променя, когато не се подчиняват на една заповед. Като прекъсва връзките със земята и майката, като скъсва пъпната си връв, човекът възниква от дочовешката хармония и е способен да направи първата си стъпка към независимост и свобода. Неподчинението освобождава Адам и Ева и отваря ... |
|
|
В този основополагащ труд важното за автора е да разкрие определени типични структури и начини на функциониране на психиката и с това да помогне на хората да разбират себе си и ближните си. В най-общ план противоположността на типовете играе значителна роля в религиозните прения, в научните, културните и мирогледни спорове, в човешките отношения. Последната глава е посветена на дефинирането на най-употребяваните от Юнг психологически понятия. Тук се съдържа и една формулирана от автора дефиниция на "цялостната личност" (Selbst), функционираща в предишните издания като понятието "Аз" (Ich). Понятието ... |
|
|
Престъпният човек - според класификацията на Чезаре Ломброзо, обобщена накратко от дъщеря му Джина Ломброзо-Фереро (с предговор от проф. Ч. Ломброзо). Чезаре Ломброзо (1835 - 1909) е доктор по медицина, психиатър и основател на италианската Школа по позитивна криминология, заради което го наричат баща на криминологията. Създава теоретичните и практическите основи на криминалната антропология. Роден е във Верона, учи в Падуа, Виена, Париж и Торино, работи като военен лекар (1859), надзорник на психиатрична клиника (1871), преподавател по съдебна медицина (1878), професор по психиатрия (1896) и по криминална антропология ... |
|
|
Автентично! ... Психоанализата и учението за душевния живот неимоверно вълнуваше обществеността в началото на миналия век. Сабина Шпилрайн, талантлива рускиня от Ростов на Дон, днес е смятана за ключова фигура, един от забравените пионери в психоанализата, наред с Фройд и Юнг . През 1904 г. високо надарената, но болна жена пристига в Цюрих и отива при К. Г. Юнг. Върху Шпилрайн, младият главен лекар за първи път изпробва революционната нова наука от Виена. Младата дама става неговият "класически пример в психоанализата". Той успява да я излекува, тя завършва медицина и става най-добрата му ученичка, накрая ... |
|
|
Разбиране на структурата на личността в клиничния процес. ... Книгата "Психоаналитична диагностика" отдавна се е превърнала в нормативен текст в много програми за обучение на психоаналитици навсякъде по света. Подробен, изключително добре организиран текст за диагностика, основан на развиващата се психоаналитична теория и фокусиран върху свързването на диагнозата с подходящия терапевтичен отговор. Опитните терапевти ще се радват на задълбочен курс на опресняване, като същевременно поглъщат нови идеи, а по-малко опитни клиницисти ще получат солидна структурна основа и важни насоки за своята клинична работа." ... |
|
|
"...истинската хипноза не е постоянното обогатяване на репертоара от индукционни техники (това е лесната част), нито пък придобиване на способност да влияеш върху възприятието и поведението на другите. Истинската хипноза не е хоби или професия. Истинската хипноза помага на този, който се занимава с нея, да постигне себереализация. Истинската хипноза е начин на живот, почти алхимично трансформиращ практикуващия в постоянно еволюираща личност, оказваща (дори и несъзнателно) благотворно влияние върху заобикалящите го. Истинската хипноза не е цел, а средство, помагащо ни да станем по-добри." Из книгата Иво ... |
|
|
"Архeтипове" и "колективно несъзнавано" са централни понятия в аналитичния проект на К. Г. Юнг . Настоящият том (ІX / І от "Събраните съчинения") се състои от работи, написани между 1933 и 1955 г., които очертават и разработват тези две понятия. При това първите три съчинения могат да се разглеждат като теоретично основополагане, а именно "За архетиповете на колективното несъзнавано", после "Понятието за колективно несъзнавано" и най-накрая - "За архетипа с особено внимание върху понятието "анима". Следват публикации, в центъра на които са специфични ... |
|
|
Какво прави човешките същества специални? Хората ще ви дадат най-разнообразни отговори на този въпрос. Може да кажат, че това е нашата способност да разказваме истории, да работим заедно, да събираме информация, да се смеем, да си представяме, да използваме език, да учим и да решаваме задачи. Дори се предполага, че сме различни, защото всъщност не се открояваме: ние нямаме специализирани рога, зъби и други природни оръжия или способност да тичаме бързо, и макар да можем да правим много от тези неща, почти винаги други животни могат да правят по-добре от нас. Тъй като не сме конкретно специализирани по отношение на ... |
|
|
"Анализ на характера" е класически труд на Вилхелм Райх (1897 - 1957), австро-американски психиатър и психоаналитик, известен като една от най-радикалните фигури в историята на психиатрията, за развитието и лечението на разстройствата в човешкия характер, публикувана най-напред през 1933 г. Това е първата важна стъпка от психоанализата към биоенергетичното изследване на емоциите /оргонната биофизика/, предприета между 1928 и 1934 година. Като млад клиницист през 1920 г. Райх разширява психоаналитичния анализ на съпротивите до по-обхватната техника на анализ на характера, в която типичните характерови нагласи ... |
|
|
Замисляли ли сте ce колко често упражнявате агресия върху другите, без да си давате сметка за това? Агресията между интимни партньори, родители, деца, но и агресията към нас самите е проблем, който не търпи отлагане. Особено днес. Той се е вкоренил дълбоко в навиците, възпитанието и културата ни, оформил се е като стандарт, дори като социална норма, а всъщност е бурен, който спешно трябва да се отстрани. За да разберем обаче откъде произтича всичко, ще ни се наложи да се изправим лице в лице с травмите от миналото, да признаем неща, от които се боим, смело да анализираме себе си, за да си помогнем, а така да помогнем и ... |
