Бела Бенова е автор на пътеписа "По пътя на пулсиращата светлина", сборника стихове и миниатюри "Врати" и експерименталния есеистичен дневник "Гостенка в миналото", всички илюстрирани с авторски фотографии. Инженер по образование, ала пътешественик по призвание, Бела разказва и с думи, и с образи всички любови, от които най-голямата - Морето, винаги я връща в родния ѝ град Варна. В "ЕГОистини" са събрани брегове, снегове, негодувания, тегоби и други алегории на "Аз"-а."Облачна, с рокля, шита от дъжд, очите - небесна волтова дъга" - така се запознах с Бела, ... |
|
Трудно се пише текст за стихосбирка, особено, когато тя е огънче от душата на самороден талант като Огнян Цветков. Много от вас го познават с музиката, която той преживявайки ни е дарявал. Издателска къща "Гутенберг" с много вдъхновение и любов представя на читателя неговата поезия. Думи... усещания на човешката душа, идващи от другото измерение на познатия ни свят... Поезия на безкрайно търсене, вътрешно и емоционално огледало на човешкото същество отвъд материалното. Разпаднато на парчета, то търси своето Аз в огънчето, оцеляло въпреки реалността, за да разкъса поне частица от мрака със своята светлина... ... |
|
Обич е първата стихосбирка на авторката Веска Николова . В нея тя вниква дълбоко в сложния свят на човешката душа, разкрива огромната си обич към хората и изследва фините струни на женското светоусещане. Пътека Дали ще се родя повторно от пепелта на този ден? Тежи лозницата на двора и капе залез позлатен... Как мрака и въздухът се сгъстяват! Гори в тревога мисълта! Ще съм ли същата отново, когато дойде утринта? Когато стъпки отшумели пътеката ще ми даде и ще ми каже: Своя спомен горчив от тях да изпредеш! Дали след време ще открия пътека друга в този свят, където дните ми отново с горещи стъпки ще вървят? Не зная.. ... |
|
"Всяка възраст има своите кризи, но и очарования. Аз не съм неподвластна на времето, но да залича пораженията от годините започнах да тичам. Когато бягам дълги разстояния, всичко в тялото се бунтува и крещи да спра. Сърцето блъска в ушите и всеки миг ще се пръсне. Но има един чисто психологически праг, когато става чудо! Тревата оживява, въздухът има не само аромат, но и вкус и добива нови агрегатни състояния. Мозъкът потъва надълбоко в стъпалата и може само да отброява крачките - туп, туп, туп. Остава едно призрачно сияние и светът променя своите измерения. Тогава всичко е възможно и картините се редят реални и ... |
|
В поетичната си книга "Разсъблечени стихове" Лидия Лечева превежда всичко на езика на метафората. Обръщайки се към вечната тема за любовта, тя по свой начин преобразява и моделира околния свят с неговите вещи и понятия така, че внушава на читателя едно необикновено чувство за близост, простота и яснота. Стихотворения като "Пълнолюбие", "Предчувство", "Жертволюбов", "Болка" носят заряда на автор проникнал с фибрите си в изследваната тема. ... |
|
"Не чувам нищо Камък ли каза? Облак? Кедър? Кит? Или изгубена пчела над океана заета да събира сол от месоядните цветчета на очите ти? Гледам те: такъв: с огромни зъби на баща Когато изговаряш думите ти сякаш ме изяждаш но не чувам нищо Само нулево пищене И - последно: Кит ли каза? Сигурно е камък защото не познавам друго което да тежи така и да не мърда." Васил Балев Васил Балев е автор на стихосбирките "Злак", спечелила наградата "Иван Николов" за млад автор през 2011-а, както и "Стихотворения", която също бе удостоена със статуетка "Иван Николов' през 2014-а. ... |
|
Почти четвърт век след реализацията на първия си сборник стихове Васил Славов се "завръща" в литературния живот на страната. През 2016 г. книгата му "Звяр" е отличена със съпътстваща награда в националния конкурс за поезия "Христо Фотев", а следващата стихосбирка на автора, "Следверие", е номинирана в същия конкурс през 2018 г. Стихове, включени в двата сборника, са отличени с награди в конкурса за поезия "Биньо Иванов". През 2018 г. сборникът "Следверие" печели националната награда за поезия "Дамян Дамянов"."Озовал се далече от литературното ... |
|
Лъчезар Лозанов (1953) е сред най-екзотичните имена на съвременната българска поезия. Макар по възраст присъствието му да не съвпада с днешните млади поети, чрез неоавангардната си поетика той несъмнено принадлежи към поколението, явило се в публичното пространство през 90 -те години на миналия век. Завършил българска филология и журналистика в Софийския университет, днес Лозанов е журналист във в. "Българска армия". Автор е на отпечатаната в библиофилски тираж стихосбирка "Скъсай опаковката!" (1995) и на направилата силно впечатление на критиката книга "Звярът" (1999). В книгата " ... |
|
"За мен Красимира Кацарска е възел от таланти, строго организирани и насочени във вярната посока. Тя е строго организиран човек. Не мога да си я представя разпиляна. На нея не ѝ трябва нито организация, нито атмосфера. Родила се е омаяна от света - с въздеяние отгоре. Тя не би могла да тъгува и жадува за приятели. Който веднъж ѝ е станал приятел - знае, че ще е за цял живот. Ако ѝ трябва хубаво стихотворение - сяда и си го написва. Затова тя като че ли седна и си направи стълба към безсмъртието сама. И си мисля, че наистина е трябвало да има земя, която да я роди - с вълненията ѝ и с нейните ... |
|
"След мене няма да остане нищо. Смъртта ще спи, детето ще расте. Небето ще е чисто, чисто, чисто. Ще има смърт. Ще има и дете." Георги Борисов Роденият през 1950 г. Георги Борисов е един от най-талантливите автори, дебютирали към края на 70 те години. Това е важно за българската литература поколение, важен е и самият исторически момент, в който българският читател (от 80 те години) започна да чете поезия и да се увлича по нея. Но със своята поезия Георги Борисов не пренася постиженията на онази успешна стилистика от вчера, а я развива, населва я с нова фигуративност, зарежда я с изненади и изострени ... |
|
Не ми се тръгва... Гледам се на екрана... Всичко на него личи... Тези дълбоки бръчки... Тези стари очи... Бяла брада... Неподстригана... Подстригана бяла коса, Въобразявах си някак... Стават и чудеса... И се надявах, че може да не изглеждам стар... Тези жестоки камери... Прожекторът като фар... Очите ми - вече притворени... Гласът - сякаш на друг... Походката - да не говорим! Видно е: куцук-куцук... И все пак хората слушат... Специално за мене дошли. Всякакви - стари и млади, с трамваи, с метро, с коли... Виждам лицата... Усмивките... Тук-там даже сълзи. И ми е някак хубаво... Старата тръпка пълзи... Връщам се ... |
|
Ангел Русков е роден на 17 ноември 1948 г. в с. Овча могила, Свищовско. Основното и средното си образование е завършил в родното си село. След това учи в Стопанската академия в Свищов. Там известно време работи като докер на пристанището, а после става редактор във в. "Дунавско дело". Като студент, освен в "Дунавско дело", печата стихове във вестниците "Борба", "Студентска трибуна" и списание "Тракия". От есента на 1979 г. живее и работи в София. Първо е изкопчия, а от октомври 1981 г. - редактор в сп. "София". От 1985 г. работи в сп. "Отечество". След ... |