Скритото очарование на Кипър е увлекателно пътешествие сред природните красоти и историческите забележителности на острова, опит за вникване в съдбата - древна и съвременна, на Кипър. В сладкодумния и мъдър калейдоскоп на автора се завъртат личните му впечатления и преживявания, срещите му с кипърски държавници и политици, с религиозни дейци, с хора на културата, с обикновени жители на острова. Книгата е може би единственото издание у нас, което поднася толкова жива и изчерпателна картина на Кипър, нарисувана с майсторство и любов, с вещина и проникновеност. Христо Георгиев е бил посланик на България в Кипър от 2014 до ... |
|
|
Монашеският институт е познат в България още в периода на нейното езичество по силата на контактите с най-голямата християнска страна в Източна Европа - Византия, но става видим и присъства в нейната история след покръстването на българите. Първите монаси, дошли от империята, които трайно се установяват в българските земи предполагаемо в Плиска, пристигнали с архиепископ Йосиф (Стефан) и византийските духовници след 870 г. или с учредяването на Архиепископията. Всъщност известието за тях е кратко и най-общо и ни оставя в неведение каква е по сетнешната им съдба. Данните след 885 г., когато в страната идват кирило- ... |
|
|
"Виолета Кунева пише с хладна и меланхолна острота, зад която бушува енергия и страст. Още с първата си книга Почти всичко е наред тя стана разпознаваем глас сред съвременната ни поезия, защото я занимава смисълът, а не фалшивата ефектност. В новата ѝ стихосбирка Кучето на Персефона този глас звучи още по-уверено, зряло, твърдо, но умее и да обезоръжава, защото в себе си таи нежност и мекота. Животът в нейната поезия тупти в своята пълнота: с любовта и със страха, с копнежа и болката, с победите и провалите, с края на света и неговото ново раждане." Силвия Чолева "Светла поезия, родена от грижа, ... |
|
|
Почти по принуда безименният разказвач пристига в родния си град, където трябва да погребе баща си. Това завръщане не е свързано със силни чувства, защото тук вече всичко му е чуждо. Случайно той се среща със свой бивш съученик и получава по...кана да го посети в замъка му, където тесен приятелски кръг празнува традиционния си уикенд преди началото на голям фестивал. Алкохолът се лее, появяват се проститутки, сервират се средновековни ястия, започнало е голямото плюскане. Изведнъж на вратата звъни непознат човек, за когото празнуващите решават въз основа на цвета на кожата му, че е наркотрафикант, и решават да го поканят ... |
|
|
"Такова е писането на Иван Сухиванов - лаконично, без заврънтулки, стегнато и събрано. Това е достойнство: няма разсейване, няма литературщина, няма евтини сецесионни и символистични орнаменти, всичко е изчистено в почти класицистичен (в архитектурния смисъл) маниер. Историите, които ни поднася, са странни, необикновени: смесване на реално и нереално, на всекидневие и мистика. Това превръща разказите му в кутия с няколко дъна, която все отваряш и все не стигаш последното. Всъщност може ли да говорим за истинско дъно? Мисля, че не: историите са с такива дълбоки значения и внушения, че всеки път откриваш все нови и ... |
|
|
"Ако някоя се познае в разказите, това не е тя, това е моето въображение." Михаил Тонев "Мисълта, че човек на млади години трябва да трупа спомени, които да придадат смисъл на живота му, когато остарее, ми оказа голямо влияние в живота. Тя ми беше казана преди трийсетина години от едно момиче, според което така е разсъждавал великият Леонардо да Винчи преди пет века. Дали е така, не знам, но знам, че се разминахме с момичето и не можахме да си подарим по един спомен. То почина преди повече от десет години и от него ми остана само тази мъдра мисъл и болката от разминаването. Но съвета ѝ започнах да ... |
|
|
Българите в Западните покрайнини са част от нас. Плът от българската плът, кръв от българската кръв, те носят в сърцата си българския дух, ценностите и копнежите български. Налага се да го кажа - носят ги по-достойно от нас, свободните българи. Носят ги с онова достойнство, което може да се роди само от липсите и страданията, което се крепи на отстояването: въпреки насилието, въпреки всички форми на натиск, въпреки всичко. Те не са емигранти, не са напуснали родината си по своя воля. Оказали са се откъснати от нея, захвърлени в чужда и враждебна среда. Търсили са свободата си - със слово, с непримиримост, понякога и с ... |
|
|
Днес светът е война. Една от най-коварните и най-лицемерните войни, които някога е водило човечеството. Времето на честта, достойнството и откритите битки отдавна е отминало. Днес докато владетелите (президентите) на големите държави се целуват, техните министри и генерали подготвят и нанасят поредния удар върху гърба на "приятеля". Бойното поле вече е почти невидимо не само на Земята и в Космоса, а и в съзнанието на хората. Води се жестока и безмилостна война, покрита с мантията на лицемерието и привидното съгласие, разбирателство и сътрудничество. Съществена част от тази война е т.нар. тероризъм. Преди да ... |
|
|
"Новата книга на д-р Георги Владимиров със сигурност ще предизвика интереса както на научните среди у нас и в чужбина, така и на широката читателска публика. Д-р Владимиров е отличен познавач и утвърден изследовател на волжкобългарската проблематика, автор на поредица книги и около стотина студии и статии, да не говорим за научно-популярните му публикации и медийни изяви. Иска ни се да се надяваме, че "Етюдите" ще привлекат вниманието на онези, от чиято активна позиция в прекия смисъл на думата зависят отношенията ни с нашите исторически родственици. Време е родната дипломация, научният и културният елит, ... |
|
|
Второ издание. ... Изследването "Най-успешните български министър-председатели (1879 - 2009)" е първото по рода си в България. Макар да има за образец някои аналогични изследвания в други държави (например изследването на изследователския институт на "Сиена Колидж" за президентите на САЩ), в значителна степен то е оригинално, особено що се отнася до системата от индикатори за оценка. Проучването включва 31 министър-председатели на България от 1879 до 2009 г., които са управлявали приблизително година и повече. ... |
|
|
Книгата на Антоан Божинов Фотографският образ в комуникационен контекст е магнетично изследване за историята и пътя на фотографията, за днешните ѝ превъплъщения, за важните дебати и контекстуалните ѝ обвързвания, както и за българските отговори на всичко това. А и за бъдещето, което се разкрива пред фотографските образи с онези разнопосочни гледни точки, осигуряващи необходимата интердисциплинарност, която прави книгата важна за всеки, изкушен от хуманитарното познание. В момент като настоящия, когато е все по-важно да се опази диалогът между универсално и локално, в който все по-належащо е да се удържа ... |
|
|
Литературни, метадискурсивни и културносъпоставителни траектории. Изследването, представено от настоящата книга, поема четири основни ангажимента. Първият е да се проследи историческият живот на представата за огледалото; вторият - систематизирането и до-осмислянето на начините, по които огледалото присъства в литературата, както и - макар и спорадично - в други естетически практики. Допълнителен аспект на този ангажимент е екстензивният метод на проучване, предпоставящ стремежа към максимално широк исторически диапазон и отказ от инерцията на европоцентричното форматиране; третата задача е да бъдат анализирани функциите ... |
