Не можеш да си представиш колко често съм се чувствал изкушен да оповестя от амвона, че няма Бог. Това би било най-религиозното изявление, за което човек може да си помисли. Ако, разбира се, се намери достатъчно достоен човек да го направи и да го приеме... Всяко тълкуване на света е детинщина. Нима не е очевидно? Изгубването на Бога оставя след себе си вакуум, в който може да се настани човешкият разум, но не само това. Смъртта на Бог освобождава ангелите. А те са ужасни. Сред тях има сили и власти. Ангелите са мислите на Бога. И сега той се е разтворил в мислите си, чиято същност, множественост и могъщество ние не сме в ... |
|
"В разговор с приятели стана дума за миналото. Миналото - си казах аз - не е отминало, то продължава да живее в нас даже да не го искаме... Така се роди идеята за тази книга. Бог ме поведе в пътищата назад - прави или криви, но извървени от мен. Вървях по пътищата на живота си и така всъщност се връщах към себе си. Дали съм се завърнала? Навярно ще се питам, докато съм жива. И докато очите ми гледат този ненагледен свят - единствен за мен и неповторим за всяко живо същество. А колко повторения има в него! Повтаря се неправдата, но и правдата. Повтаря се престъплението, но и наказанието. Отчаянието, но и надеждата, ... |
|
Появата на Любомир Левчев, за когото изведнъж се заговори много в цяла Европа, е приятна изненада. Двете му стихосбирки, излезли едновременно – "Звездопът" и "Рицарят, Смъртта и Дяволът", предават дръзко и чудесно настроенията на един четирсетгодишен мъж, който живее в комунистическа страна, но се чувства у дома си и в Париж, и в Ню Йорк, и в Токио; спътник на планетата, избрал своята позиция, но отворен за всички съвременни трусове, с поредицата митове, лудости, благородства и нервни депресии, които я придружават. Близък до поети като Ханс Магнус Енцесбергер или Збигнев Херберт, Любомир Левчев по ... |
|
Второ преработено и разширено издание. ... Където философията и физиката се срещат. Диалозите между индийския мислител Джиду Кришнамурти и теоретичния физик Дейвид Бом започват с разглеждането на произхода на човешкия конфликт. И двамата са съгласни да го отдадат на разделителната и обусловена от времето природа на Аза, на начина, по който той ни кара погрешно да разчитаме мисълта, неизбежно базирана на ограничен минал опит. Възможността прозрението да сложи край на този погрешен мисловен процес, е обсъдена най-задълбочено. След това фокусът се измества към изследване на значението на смъртта и към дискусия, ... |
|
Всеки човек е като една приказка. Има неразказани приказки. Има недовършени приказки. Има и преписани приказки. Има приказки с неочаквано начало и с неочакван край. Има и вълшебни приказки - те са най-хубави, ама рядко се срещат. Всеки човек разказва любимата си приказка, без дори да знае, че самият той е героят в нея. Така всяка приказка носи своето време и всяко време ражда своите приказки. Дори когато Времето толкова стремглаво бърза, че вече му се вижда краят, то пак нашепва... приказки в края на времето. ... |
|
Сборникът "Човекът в измеренията на времето" е опит да се популяризира изследователската, критическата и журналистическа дейност на Евелина Тодорова , като в него са включени най-ценните и интересни студии, статии и рецензии, както и интервюта с известни личности. Тази книга е интересно четиво както за преподаватели и студенти, така и за широката читателска публика, опит да се възстанови позабравеният жанр литературна критика, както и да се направи мост между българската литературна традиция и европейската. ... |
|
Quidquid vides, currit cum tempore. Всичко, което виждаш, се изменя с времето. Тази сентенция от времето на древния Рим, много точно отразява радикалните промени в медиите и съответно в журналистиката. Сигурното е, че е твърде рано или поне не е дошло времето на реквиема, за медиите. И ако някога той бъде изпълнен, то със сигурност това изпълнение ще е едновременно със заупокойна литургия за политиката. ... |
|
Спиращите световете и времето разкази на Кънчо Атанасов. Словото на Атанасов е по човешки вълнуващо, неусетно думите в делничен порядък се настаняват в душата и здраво "те хващат" за сърцето, неочаквано те превръщат в един от героите на прозата му на пръв поглед обикновените малки истории всъщност представляват цялата палитра на човешкото битие. ... |
|
100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе. "Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в ... |
|
"Внимателно построените научнофантастични разкази в сборника "Опорите на времето" откровено се стремят да завладеят нови територии, въпреки че не губят ясната си връзка с настоящите владения на жанра. Както съзерцателността им, така и тяхната разсъдливост примамват въображението. Пред вътрешния взор се разгръщат чернотата, събрала галактиките, подземните галерии на бъдещите градове и речните притоци отвъд времето и пространството. Някъде там стои също крехкият човек, който, воден от своя откривателски дух, трябва да предизвика вселената и да се изправи не само пред нейната необятност, а и пред своя вътрешен ... |
|
Дали повторенията в историята са съвпадения?... Будистки монах, който се преражда през 75 години, и дори сега мумията му съдържа живот... Царе и императори с еднакви имена и съдби, които са като близнаци, макар че са родени през различни векове... Империи и династии, които повтарят един и същи модел, сякаш са хванати в някакъв неумолим капан на времето, от който не могат да се отскубнат... Пророци и учени, революционери и предатели, диктатори и шпиони, светци и завоеватели - това са част от героите, между които авторът намира свързваща нишка. И всичко това на фона на любопитни подробности за книгопечатането, кокаина, ... |
|
Или как истината за Македония отваря очите ни. Тази книга на Цанко Серафимов ни изненадва преди всичко с проникновеното вглеждане в текста на светилника на Българското възраждане История славянобългарска от македонеца Паисий Хилендарски . Не може да не се съгласим с неговата дефиниция за значението на този труд като Българска Библия, като Манифест на Новото време, като българската Национална доктрина. За пръв читателят ще се запознае и с една личност от новата българска история, която тепърва ще осветява духовния ни мир - Антон Н. Попов, най-близък съратник на вожда на ВМРО Иван Михайлов, с който през последните три ... |