По немирните стъпки на времето

100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе.

"Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в котлето на жарките блянове и страсти, които преобразяват Русе, превръщат го в града на първите неща и дават самочувствие на неговите жители като на същи европейци.

Искам прошка, друже, за отклоненията и дългите цитати от училищните книги и архивите. Но попаднах на такива любопитни факти от по-далечното минало, че не се стърпях и реших, че е важно да ги споделя с теб. На пръв поглед дребни и без връзка между тях, но вплетени в историята на гимназията, те се оказват здравият вътък на пъстрата черга на нашето битие, по която смело крачим към бъдещето. И ако случайностите не са случайни, то няма как и обикновеностите да са обикновени. Особено за нашето училище."
Ася Кулева

"Нещо като история, нещо като спомени...

"Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език! Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!"

Започвам с цитат от най-великата книга на XX век Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков по две причини: първата е изцяло лична и сантиментална - за мен тя е книга-съдба и неслучайно с нейната сценична адаптация преди 23 години - кога минаха? - започна и моят театрален роман с Магим. А втората? Тя също е любовна, но не засяга само мен, а стотиците момчета и момичета, посветили време, усилия и самите себе си на духовната и емоционална авантюра, наречена ученическо театро. Защото театърът, освен всичко друго, е любов - истинска, всеотдайна и неподправена, която много взема, но и още повече дава на онзи, който се осмели да ѝ се отдаде и да я пусне в сърцето си.

Далеч съм от мисълта, че театралният живот в гимназията е започнал с мен и ще свърши с мен. Не, любезни ми читателю, аз само поддържам жива традицията и съм сигурна, че и след мен ще има кой да я продължи. Сега обаче ще се опитаме с теб, приятелю, да обезоръжим Времето и да се върнем към самото начало. Тук е мястото да се договорим за още едно нещо, друже. Моля те за снизхождение и разбиране. Със сигурност ще се отклонявам от темата и ще ти говоря не само за сценични изяви, но и за театъра на живота преди и сега, за ролите, които избираме сами или ако се колебаем, той избира вместо нас.

И така, преди сто години ученичките от Русенската държавна девическа гимназия Баба Тонка показват пред публика подготвената от тях с много желание и любов постановка на пиесата Самодива от П. Ю. Тодоров. Но това ли е началото? Онова начало на всички начала? И да, и не. В архивите за първи път се споменава конкретно тази година. В годишните отчети обаче откриваме любопитни препратки и сведения, които говорят за буден интерес към театъра и не малко, макар и скромни изяви на импровизаторските умения на госпожиците, които учат в Русенското девическо училище, преименувано през 1898 г. в Русенска градска девическа гимназия Княгиня Евдокия. Ще ти припомня, приятелю, че едва през 1922 г. гимназията получава името на личната патронеса Баба Тонка..."
Из книгата