По немирните стъпки на времето

100 години ученически театър в МГ Баба Тонка - град Русе.

"Древните са вярвали, че обозримо е само миналото, че няма как да знаем какво ще е бъдещето - можем само да работим за това то да отговаря на нашите очаквания и желания. С настоящата книга те каня, читателю, да надзърнем в миналото на едно от най-старите училища в град Русе - нашата Математическа гимназия Баба Тонка. Заедно ще подирим с теб причините за зараждането и съхраняването на възрожденската традиция на училищния и ученическия театър. Той се появява почти едновременно с гимназията. Сам ще се убедиш, че това съвсем не е случайно. Ще надзърнем, друже, в котлето на жарките блянове и страсти, които преобразяват Русе, превръщат го в града на първите неща и дават самочувствие на неговите жители като на същи европейци.

Искам прошка, друже, за отклоненията и дългите цитати от училищните книги и архивите. Но попаднах на такива любопитни факти от по-далечното минало, че не се стърпях и реших, че е важно да ги споделя с теб. На пръв поглед дребни и без връзка между тях, но вплетени в историята на гимназията, те се оказват здравият вътък на пъстрата черга на нашето битие, по която смело крачим към бъдещето. И ако случайностите не са случайни, то няма как и обикновеностите да са обикновени. Особено за нашето училище."
Ася Кулева

"Нещо като история, нещо като спомени...

"Последвай ме, читателю! Кой ти е казал, че на този свят не съществува истинската, вярна, вечна любов! Да бъде отрязан на лъжеца гнусният му език! Последвай ме, читателю мой, само ме последвай и аз ще ти покажа такава любов!"

Започвам с цитат от най-великата книга на XX век Майстора и Маргарита от Михаил Булгаков по две причини: първата е изцяло лична и сантиментална - за мен тя е книга-съдба и неслучайно с нейната сценична адаптация преди 23 години - кога минаха? - започна и моят театрален роман с Магим. А втората? Тя също е любовна, но не засяга само мен, а стотиците момчета и момичета, посветили време, усилия и самите себе си на духовната и емоционална авантюра, наречена ученическо театро. Защото театърът, освен всичко друго, е любов - истинска, всеотдайна и неподправена, която много взема, но и още повече дава на онзи, който се осмели да ѝ се отдаде и да я пусне в сърцето си.

Далеч съм от мисълта, че театралният живот в гимназията е започнал с мен и ще свърши с мен. Не, любезни ми читателю, аз само поддържам жива традицията и съм сигурна, че и след мен ще има кой да я продължи. Сега обаче ще се опитаме с теб, приятелю, да обезоръжим Времето и да се върнем към самото начало. Тук е мястото да се договорим за още едно нещо, друже. Моля те за снизхождение и разбиране. Със сигурност ще се отклонявам от темата и ще ти говоря не само за сценични изяви, но и за театъра на живота преди и сега, за ролите, които избираме сами или ако се колебаем, той избира вместо нас.

И така, преди сто години ученичките от Русенската държавна девическа гимназия Баба Тонка показват пред публика подготвената от тях с много желание и любов постановка на пиесата Самодива от П. Ю. Тодоров. Но това ли е началото? Онова начало на всички начала? И да, и не. В архивите за първи път се споменава конкретно тази година. В годишните отчети обаче откриваме любопитни препратки и сведения, които говорят за буден интерес към театъра и не малко, макар и скромни изяви на импровизаторските умения на госпожиците, които учат в Русенското девическо училище, преименувано през 1898 г. в Русенска градска девическа гимназия Княгиня Евдокия. Ще ти припомня, приятелю, че едва през 1922 г. гимназията получава името на личната патронеса Баба Тонка..."
Из книгата

Библиотека България 2022 ООД
София, 1345
ж.к. Захарна фабрика, ул. Кукуш бл. 33
biblioteka@biblioteka-bulgaria.bg

Нещо като история, нещо като спомени
Репертоар на ТТ Магим през годините
Михаел Мишкоед или как огледалата загубват художеството си