Детската книга ще ви запознае с малката лисичка Бетси, която плачела по повод и без повод. А после взела, че решила вече да не бъде ревла. Пред вас е не обикновена, а мъничко вълшебна и дори лечебна приказка. Така е, защото тя помага на ревльовците да станат весели и жизнерадостни. В нея няма магически заклинания или рецепта за специални капки против сълзи. ... |
|
|
Действието се развива в Абруцо, Италия. Едно тринайсетгодишно момиче губи всичко за една нощ - дом край морето, най-близките си приятели, безусловната обич на осиновителите си. То е върнато в многодетното семейство на родителите си, което никога не е виждало. Главната героиня губи комфортния си живот и влиза в свят на бедност, бори се да осмисли какво се е случило с нея и да открие себе си. Временно ли е това? Болна ли е нейната майка? Ще се върне ли за нея? Направила ли е нещо нередно? Докато скърби за предишния си живот, тя става близка със своята по-млада сестра Адриана, която ѝ помага да се ориентира в новия си ... |
|
|
Защо мъжете не чуват, а жените не могат да се ориентират по карта? Задължително четиво за всички мъже и жени, които се обичат, мразят или просто живеят заедно. От него ще научите много за самите себе си, за противоположния пол, а също и как да подобрите взаимоотношенията си. Една книга, която разкрива малките тайни на половете и ще помогне на вас жени да разберете мъжете и обратно на вас мъже, жените. Да избягвате ежедневните конфликти. Да постигнете разбирателство, хармония и любов. Книга предизвикателство - понякога шокираща, често безумно смешна - от която научаваме къде минава фронтовата линия между половете, защо ... |
|
|
Мидълмарч е въображаемо градче с истински герои, които всеки среща. Доротея Брук има благородно сърце и то постоянно я подтиква към саможертви. Така тя попада в брак, който се оказва капан. Д-р Лидгейт пристига в Мидълмарч с мечти за открития в медицината, а намира... съпруга. Какви тайни крие Уил Ладисло и ще се впише ли в града? Колко струва дадената дума? Романът Мидълмарч e панорама на бурна епоха, свидетелство за живота в английската провинция през XIX век и битките за парламентарни реформи в страната на кралица Виктория. Джордж Елиът е литературният псевдоним на английската писателка, поетеса, журналистка и ... |
|
|
В книгата ще откриете, че: всяка минута през сърцето ни преминават повече от 30 трилиона червени кръвни клетки; от очите ни се отделят два вида сълзи; хиляди миниатюрни паякообразни живеят по кожата на лицето ни; мускулите, които движат пръстите ни, се намират в предмишницата; косата ни може да издържи малка армия. И още много, много любопитни факти за човешкото тяло. Книжката е част от поредицата "100 любопитни неща" на издателство "Фют". ... |
|
|
Деян Димитров е роден през 1991 г. в гр. Бургас. Завършил е ПГЕЕ "Константин Фотинов", гр. Бургас, специалност "Компютърна техника и технологии". През 2011 г. изживява лична драма и животът му се преобръща за един миг. Понастоящем е в Бургаския затвор. Там пише стихове и разкази. Публикува в местни и електронни издания. Болката, отчаянието и надеждата са запечатани в стиховете му - горчиви и истински, напоени с кръв и сълзи. ... |
|
|
През 1973 г. пианистът Робърт Съдърланд е поканен да работи с Мария Калас, която подготвя бляскавото си завръщане на сцената заедно с италианския тенор Джузепе ди Стефано. В началото привлечен да замества и да помага на пианиста, с когото дивата работи отдавна, Съдърланд дори не подозира, че ще изиграе ключова роля в последните години от живота ѝ. По време на вълнуващото турне, което ще ги отведе на най-големите сцени в Европа, Северна Америка и Азия, Съдърланд се превръща в близък приятел и доверено лице на прочутото сопрано. Мария Калас му разказва за детството си, за своите родители и преподавателя си по пеене, ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
"В народните приказки хубавите неща стават от третия път. Би трябвало да е така. По-дългото очакване засилва радостта от постигнатото. Но я си представете приказка, в която десетки юнаци обещават справедливост, заемат се да я осъществят и един по един се провалят. И то в днешна приказка, която протича пред очите ни. Към нея ни насочват смешно-тъжните разкази на Мирослав Михайлов в тази книга. Читателят има два избора - да почувства горчивина или да се развесели. Най-вероятно да усети и двете. Онзи, който настъпва десетки пъти мотиката, а не два пъти, както е във вица, сигурно ще ни разсмее. Но той как възприема това? ... |
|
|
"Здравей, Непознат! А ти кое парче от пъзела на моя живот си?" За прегръдките, които могат да опустошат границата на реалното с Отвъдното. За картините, които се рисуват със сълзи, кръв и страст. За Пеперудата, която се изтръгва от гърдите ни. За усещането, в което напълно разбираш, че както става ураган от размаха на пеперуда... То размахът на душата може да създаде стотици светове. И всички да ги съживи. ... |
|
|
Стихотворения. ... Литературата е съкровеният свят, в който Милена Гюрова-Гунчева се чувства свободна. Тя я изпълва с енергия и красота, които се е опитала да въплъти в три книги: "Танц в жарта" (2005) "Обичам те" (2011) "Феникс" (2014) "Когато моите емоции и мисли, въплътени в стих, дадат само дори на един човек импулса да се усмихне или пък изтрият сълза от лицето му, се чувствам щастлива." Милена Гюрова-Гунчева ... |
|
|
"Посвещавам тази книга на моя съпруг Илия, на най-добрия и любящ човек. Човекът, който винаги бе до мен, който винаги ме разбираше и утешаваше, ако имах нужда от това. Човекът, който винаги намираше сила да ми даде, за да не проявявам слабост. Човекът, който винаги ми прощаваше чрез мъдростта, която проявяваше. Това бе Илия, моят съпруг, моето второ аз, което всеки в земния си път мечтае да има, но невинаги успява да го открие. Сега, когато него го няма в нашия материален свят, но аз знам, че не съм го загубила, осъзнавам, че ние не сме човешки същества, които имат духовни въжделения, а сме повече Дух, който има ... |
