Книжката на Майкъл Бонд е с илюстрации на Р. У. Али. ... Вече повече от 50 години подвизите на Мечето Падингтън радват малки и големи от цял свят. А ето и дългоочакваната четвърта книжка за малките читатели от 2 до 6 години. Господин Грубер иска да покаже на малкия си приятел прочут лабиринт, но шумна тълпа туристи предпочитат да ги покани на чай. За щастие Падингтън винаги намира изход от положението! ... |
|
"Бродиш из лабиринта на творбите и пред теб са персонажи със запомнящо се присъствие, ярка, но ненатрапчива природна инвазия, кратки диалогични престрелки, предметна одухотвореност, недоизказаност, непредсказуемост, мълчание, заредено със сила и достойнство, страх и възбуда. Еклектика - във всичко. Авторът се вписва в ареалите на съвременната литература като разказвач на драматични сюжети с общовремева и общочовешка философия. Провокиращи фантазии конструират един измислен, но по същността си обективно възможен свят - видим и невидим, от бездната до космоса. С претеглени думи и слепени от потока на съзнанието образи. ... |
|
В тази книжка за лятната ваканция кучето детектив Лупо ще поведе третокласниците към вълнуващи приключения при издирването на фокусника господин Аладин и крадеца на думи Фантомас. Те ще научат колко е важно детективите да умеят да боравят с думите и числата, да знаят чужди езици и всевъзможни факти за природата и историята. Ще участват и в световна среща на децата детективи от цял свят. В "Лятното училище за детективи" ще развият своята наблюдателност и откривателски нюх, ще се забавляват много и неусетно ще си припомнят и упражнят наученото през годината. Помагалото съдържа: упражнения по четене с разбиране, ... |
|
"След като близо две години Анито, наречено още Пижо, мина през живота с една-единствена дума "Дай!", изведнъж така се разприказва, че бе обявено за говорител на семейството. Поучени от горчивия опит с Гогито, който още от люлката започна да произнася думите по-правилно от журналистите по телевизията, и то до такава степен, че дядо му на шега постави ултиматум: "Няма да ми говориш като дърт човек, ти не си професор, ти си дете!", мама и тате вложиха всичките си усилия да запазят някоя и друга колоритна думичка. Все пак, смятаха те, трябва да има някакъв синхрон между това тригодишно, алфоподобно, ... |
|
Диана Петрова е вече доказан автор на истории за малките читатели. Нейното майсторство на разказвач проличава и в книгата ѝ Необикновени приказки за смартфони и още нещо..., издадена от издателство Летера . А защо необикновени? Защото в тях герои са самите деца, които попадат в един фантазен свят, който ги преобразява по необичаен начин. Техните истории крият размисли и поуки, постигнати чрез забавлението и въображението. Децата често се измъчват от трудни въпроси: защо трябва да учат английски; защо не бива да прекаляват с лакомства; защо децата толкова обичат смартфоните; защо понякога искат да избягат от ... |
|
"Господин Ходишек безспорно не беше никакъв алкохолик, тъй като изпиваше само две чаши бира на ден. Той беше порядъчен човек, който се грижеше добре за семейството си. Единствената му слабост, цялото му нещастие бяха тези една-две чаши бира на ден. Да, казвам "нещастие", защото сега ще видите какво произлезе от това..." ... |
|
Червенокосото Ане живее щастливо заедно с мама в малка къща някъде на края на града... докато един ден най-неочаквано попада в омагьосаната Гора на призраците. Търсейки обратния път към вкъщи, тя е принудена да се справя с множество трудни ситуации и да се научи да печели истински приятели. Докато преодолява с много труд и изобретателност фантастичните мъчнотии, които гората непрекъснато ѝ предлага, тя постепенно започва да разбира, че всичко в този вълшебен свят зависи от отговора на два въпроса: Кои са призраците? Откъде идват те? Твърдо решена да разкрие тайната, Ането се отправя на дълго и не безопасно ... |
|
Като акварелна рисунка, в която цветовете се смесват помежду си до безкрайни нюанси, в разказите на Светла Георгиева пигментите на живота преливат един в друг - ярки или деликатни, ефирни или плътни - и така рисуват вълнуващ пейзаж. В пътуването през този пейзаж читателят ще срещне усмивки, тъга, мъдрост, лудории, дълбини и висини. И ще си тръгне от тези разкази стоплен и пречистен. ... |
|
Красивата и независима Вирсавия Евърдийн наследява богато имение и решава да го управлява сама. Тя отхвърля предложението за брак от предания и скромен овчар Габриел Оук, защото не го обича. В същото време фриволното ѝ и лекомислено флиртуване с богатия и уважаван съсед - господин Болдуд, отприщва дълбоки чувства в затворения мъж и той буквално е обсебен от нея. Но и двамата ухажори скоро са засенчени от пристигането на сержант Франк Трой - опасен прелъстител, в когото младата жена се влюбва. Съдбите на четиримата се преплитат и Вирсавия разбира, че действията, продиктувани от прищевките на непостоянното сърце, ... |
|
В един от най-бедните квартали на Лондон от втората половина на XIX в. в бордей на злодеи расте Сюзан Триндър. С отглеждането ѝ са се заели две доста съмнителни личности - мисис Съксби, която се грижи за изоставени деца и търгува с тях, и мистър Ибс, който изкупува крадени вещи. Но един ден, когато на прага на дома им пристъпва неотразимият Ричард Ривърс, когото всички наричат Господина, в живота на момичето настъпва рязък обрат. В типичната за викторианския роман атмосфера на "Крадлата" ролите на злодеите и жертвите се сменят и краят е непредсказуем. В тази история, която изобилства със силни усещания и ... |
|
Двайсет и един разказа - най-популярният сборник на Греъм Грийн - излиза за първи път на български. Историите на британския писател по стил и въздействие не отстъпват на големите му романи и подобно на тях засягат изконните теми за любовта и омразата, предателството и отмъщението, разкаянието и жестокостта, но този път разгърнати само на по няколко страници... Започвайки с емблематичния текст Разрушителите, в който банда ученици унищожава къща, оцеляла при бомбардировките над Лондон, Грийн отваря вратата към богато разнообразие от теми, сюжети и послания, обединени от майсторското му перо. Читателят ще се смрази от ... |
|
"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника: – Господа другари, разрешете ми да се оттегля. Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота. – Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство. Художникът поклати глава: – Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно ... |