Вечния. Разкази

"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника:
– Господа другари, разрешете ми да се оттегля.
Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота.
– Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство.
Художникът поклати глава:
– Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно погледнах чашата му. Тя беше празна! Капчица ром не беше останала вътре. Готов съм и днес да се закълна, че той не беше я допирал до устните си. А от моята скица намигваше лявото ми око. Не веднъж, а непрекъснато и присмехулно, подигравателно.
– Е, че колко струва една такава картина? - разстроено попита Марин, който все още държеше банкнотата.
– Един човешки живот."
Из книгата

Към света на един сладкодумен разказвач
Вечния
Ще допиеш ли
Късмет
Почти плажна история
Снежен човек под кайсийката
Запознахме се насън
Автобусът, който не полетя
Немият лебед
Изясняване на случая
Плачете за балончета, деца
Спокоен ден за прокурора
След спомена
Безродие
От слънчевите петна
Стефан Чудния