Вечния. Разкази

"... Докато се питах коя е причината за това впечатление, прозвуча младенческият глас на художника:
– Господа другари, разрешете ми да се оттегля.
Ромът в чашата стоеше непокътнат. Папката беше се озовала в лявата му ръка. Дясната вдигна тежкия бастун. Ние и тримата се разбъркахме из джобовете си, но ни възпря властен, енергичен жест. Само Марин извади нова лъскава банкнота.
– Моля, моля, господине, това е труд - рече той. – Всеки труд трябва да се заплаща по достойнство.
Художникът поклати глава:
– Истинската цена вие не можете да ми предложите. Пък и вече ме почерпихте, това беше от сърце и - стига. Неволно погледнах чашата му. Тя беше празна! Капчица ром не беше останала вътре. Готов съм и днес да се закълна, че той не беше я допирал до устните си. А от моята скица намигваше лявото ми око. Не веднъж, а непрекъснато и присмехулно, подигравателно.
– Е, че колко струва една такава картина? - разстроено попита Марин, който все още държеше банкнотата.
– Един човешки живот."
Из книгата

Ваньо Недков
София, 1111
ул. Акад. Георги Бончев бл. 109
088 722 5462

Към света на един сладкодумен разказвач
Вечния
Ще допиеш ли
Късмет
Почти плажна история
Снежен човек под кайсийката
Запознахме се насън
Автобусът, който не полетя
Немият лебед
Изясняване на случая
Плачете за балончета, деца
Спокоен ден за прокурора
След спомена
Безродие
От слънчевите петна
Стефан Чудния