Херми На доц. Владимир Янев Младостта – чудата територия, алогична и жестока диктатура. Границите и са хоризонта и утопиите – нейната реалност. Сутрин хванеш пътя, а по обед неусетно станал си невъзвращенец. Из книгата Забравен стих Петре, писал си го някога: Младостта е хапче екстази, а животът ти нататък: бетаблокери, виагра, лексотан, хомеопатия и хронична абстиненция – все по-силна и до гроб. Всъщност, младостта е стих, който плаче за редакция, но умира в рутината, ще ти кажа днес, младежо. Из книгата ... |
|
|
В поредицата "Нова българска проза" на издателство "Ерго" ще намерите едно забавно, смешно и актуално четиво, сатирично-философския роман в разкази "С такси в страната на чудесата" от Стан Рашков . Гениално чувство за хумор, жив диалог, приключения из българските бели и черни пътища, малко политика, малко социология, малко утопия... "С такси в страната на чудесата" е сборник от хумористични разкази, които постепенно прерастват в приказно-абсурден "таксиметров" роман. Тази книга е своеобразно продължение на първия сатирично-философски роман на Стан Рашков "Отпушени ... |
|
|
Жан Бодрияр е френски културен теоретик, социолог, философ, политически коментатор и фотограф. Неговата работа често се асоциира с постмодернизма и постструктурализма. Забелязан в прогимназиалните класове, Бодрияр получава стипендия, с която учи в парижки лицей и се подготвя за "Ecole normale superieure". Юношеското му бунтарство стига до отказ от образование и кариера и за кратко той се захваща с тежък ръчен труд. По-късно завършва германистика, работи като преподавател и преводач и се изявява като критик. Интересите му се ориентират към социология и политика, но и към структуралистики теоретизирания, което ... |
|
|
Книгата е част от поредица "Изследователски форум" на издателство "Рива". ... Противно на хронологическата логика, тази книга започва със старостта. Но нейната логика е на "жизнения път" на режима, а не на хората в него. За "младия строй" старостта е анормална, доколкото е присъствие на миналото, от което той се оттласква; тя следва да бъде сегрегирана и скрита или най-малкото - недовидяна от насочения към бъдещето институционален взор. По-нататък, с остаряването на самия режим, но не и на неговата утопия, старостта трябва да бъде някак преодоляна, ако не и направо преобърната. ... |
|
|
Мнозина християни започват с чудесен старт, но по пътя падат,заплитат се в грехове и изпадат в отчаяние. Но Бог е Бог на прошката. Той може да възстанови пропиляните години. Бедата е там, че много от хората не знаят как да се възползват от прошката. И така живеят като победени християни. Авторът показва, че Божието изискване към неговите деца за свят живот може да бъде реално изпълнено. Животът, в който център е Христос - животът в святост - утопия ли е? Как мога да бъда истинско свидетелство за Бога? Уилям Макдоналд се занимава с тези наболели въпроси, вълнуващи мозина християни, които са в изпитания. Той доказва, че ... |
|
|
Истерия за сигурност, полицейска държава и ограничаване на гражданските права. ... Който си спомня за основните права само когато се чувства лично ощетен, или не е разбрал за какво става дума, или просто е безотговорен. До неотдавна представата, че всички хора могат да бъдат еднакво ценни, можеше да бъде отхвърлена като смешна фантазия. Ние в Европа за разлика от много други по света, се ползваме от плодовете на една реализирана утопия. Сега от нас зависи да запазим постигнатото и да осъществим всеобхватно една нова визия - а именно тази за защитата на личната свобода в епохата на комуникациите. В защита на визията за ... |
|
|
Карл Раймунд Попър (1902 - 1994) е австрийско-британски философ и общественик. Смятан за един от най-влиятелните философи на науката и виден представител на либерализма на XX век. Писал е също много за обществената и политическата философия. Еднакво известен с отричането на емпирично-индуктивисткото обяснение на научния метод чрез издигане на емпиричната фалсифицируемост до критерий за разграничаване на научната теория от не-науката и с енергичната си защита на либералната демокрация и принципите на социалната критика. Според него Отворените общества не поддържат един-единствен възглед за истина, а по-скоро се опитват ... |
|
|
През двайсет и трети век заселници напускат пренаселената земя, за да започнат самостоятелен живот на орбиталните колонии. Една от колониите, Ротор, се е отделила от слънчевата система, за да създаде собствена независима утопия около неизвестна червена звезда на две светлинни години от Земята - звезда, наречена Немезида. Едно петнайсетгодишно роторианско момиче научава за зловещата заплаха, която представлява Немезида за хората на Земята, но не успява да ги предупреди. Много скоро разбира, че Немезида застрашава и Ротор. Сега само тя може да спаси Земята и Ротор, които привлечени неумолимо от Немезида, смъртоносната ... |
|
|
Представител на следвоенното поколение испански изследователи, историкът Хосе Антонио Маравал (1911-1986) е един от малкото учени в периода след Втората световна война, който чрез широтата на разглежданите теми надмогва интелектуалната изолация, в която се озовава академичният свят на франкистка Испания. Изследователските интереси на Маравал са насочени към историята на менталността в преходното време между Ренесанс и Модерност. Автор е на повече от сто научни труда, между които "Испанска теория за държавата през XVІІ век, Антични и Модерни", "Идеята за прогреса в началното развитие на обществата", & ... |
|
|
Като главна съставка на всяко критично действие мисленето е аскетика на ума, разчитаща на радикален субект, който мисли "на голо". При това задължително за мисленето на субекта е то непременно да бъде некоректно - независимо от цената. Дискурсивните практики на голото мислене са своевременни и крайни: понасяне и превъзмогване на действителност през призмата на категорична редукция на заварения свят в конкретна утопия. Априорни задължения от всекидневно естество имаме единствено към конкретното... Петър Горанов е доктор по философия; автор на "Нищо особено" (2013) и на още други изречения и съждения, ... |
|
|
Трансхуманизмът е световно социално и интелектуално движение, изповядващо идеята, че човешката еволюция не е завършен процес, а трябва да продължи с помощта на новите технологии. Членовете на трансхуманистичното движение са убедени, че човекът и цялата ни цивилизация трябва да бъдат изцяло променени, да станем транс-, а после и постчовеци. Бумът в разработките на изкуствения интелект, роботиката, нанотехнологиите, генетиката, виртуалната реалност, успехите в борбата със стареенето убедиха значителна част от глобалния елит, че визиите и философията на трансхуманистите са единствената успешна идеология, чрез която можем да ... |
|
|
Изкуственият интелект (ИИ) е по-умен от човека. Той обработва информация със светкавична скорост и работи по определени задачи толкова целенасочено, колкото човекът не би могъл. ИИ вижда в бъдещето, предвижда резултати и прави изводи. Защо тогава толкова често прави грешки и защо тези грешки могат да са фатални за създателите му и за бъдещето на човешкия вид? Отговорът е: заради хората. Човек пише алгоритмите, които определят начина на работа на ИИ, и по тази причина тези алгоритми отразяват един несъвършен свят. Значи ли това, че сме обречени? В Страшно умен Мо Гаудат, автор на международния бестселър Solve for Happy ( ... |
