Иван Марков е фотограф. Това е първата му книга. В нея се показва, как можеш да снимаш без фотоапарат. Нещата и тяхната вътрешност. Живота и неговата външност. И местата, където всичко се събира. Любовите, разделите, малките момичета, които стават големите жени на дните и нощите ни. И големите мъже, които си остават малки момчета. "Тази книга е с щастлив край. Иска се смелост да направиш нещо с щастлив край. Биологично не е предпоставено да има щастлив край и за това хората се изкушават да вярват в щастие след края. Иван Марков вярва в щастието преди края, аз пък вярвам, че се появил талантлив разказвач. Ще ви се ... |
|
Лаконично небе Небето беше бързо, то летеше, от думите по-кратко и по-зло. Беззвездие над клоните свистеше с начупен, смътен блясък на стъкло. И тази бързина невероятна, и този порив непонятно див бе диво шибан още по-нататък с камшиците на твоя гняв красив. Бе хаоса мъчително пронизан от ледения ръб на пропастта и само ти, ти беше неподвижна опорна точка на жестокостта. И още миг небето се разкъсва, и мрака като черна кръв тече, и аз държа във черните си пръсти теб - късче лаконично зло небе. Иван Пейчев ... |
|
Тази книга е за два вида читатели. Едните са, които обичат природата, общуването с водата, тревите, буболечките и птиците. Излишно е да се убеждаваме колко полезно и насъщно е това. Риболовът е един от начините да се откъснем от бетонните градове, от повтаряните до болка ежедневни маршрути и рутинни работни действия. Така че тук и рибарите, и споделящите вкусния им улов, ще намерят интересни историйки и преживявания, които е възможно сами да са изпитали. Другите са, които обичат да размишляват. За това приятно занимание не са нужни специална екипировка или оборудване - само отворени очи и любопитство. С "По дигата& ... |
|
Не ще достигнеш вече оня бряг, брегът е друг и заливът е друг, и друго е морето - ти също си безкрайно, страшно друг. Ето защо не казвай на морето мое, на дюните на казвай мои, на вятъра не казвай мой. О, разбери, ти вече нищо нямаш. О, разбери, че ти си вик, превърнат във мълчание. ... |
|
Художник: Маглена Константинова. ... Книжка със стихотворения за деца от Иван Гранитски . ... |
|
Млада, без младост, вика: "Чао!"Грозна, красива - в пола. Будна сънува, сънлива чака не катафалка - кола."Ало!""Ало-о!"Лъгал е ъгълът всички - лък: свива алуминият - трака, трака, прави алуминиев кръг."Чао!""Чао-о!"Цвилят трамваи."Чао!""Чао-о!"Коли грухтят. Тях ги не карат с чай от лайка. Карат ги с кръв от моята гръд. Чаплата нищо не вижда - влачи между витрините бюст и таз. Няма да хапе Господ из здрача - тяло да пази, страст! Тя ще премине тоя - морав за морфинистите - свят сред шум; чаплата - с многотиражен порив чаплата - с малотиражен ум ... |
|
Посвещението ставало с възлагане на ръце върху главата, а кръщението им - с огън и Евангелие... ... |
|
Мемоарите на Иван Костов. ... "Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов - самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни - борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази - както ще се увери читателят - тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското ... |
|
Кратко предаване на съдържанието с предговор, коментар и хронология на описаните събития. ... Романът "Под игото" и до днес си остава онова литературно произведение, което създава образа на "българския свят". Освен разказ за подготовката, избухването и потушаването на Априлското въстание романът представлява нещо като колективна автобиография на българската национална общност с нейния начин на живот, ценности и представи за света. В много голяма степен те определят и днешното ни светоусещане, което си пролича от факта, че българите избраха именно "Под игото" за най-четената и обичана книга. ... |
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
Настоящата монография е посветена на изследване на нормативната проекция на правото - законодателството. Очертават се определени параметри на рационалността и хуманността в този специалноюридически контекст. Така се изгражда една нова правнотеоретична конструкция. Въз основа на направените теоретични изводи и обобщения се формулира дефиниция на рационалното и хуманното законодателство. По този начин се утвърждават критериите за перфектния нормативен акт, на които следва да отговаря всеки законодателен продукт. Иван Кьосев е роден в София през 1973 г. Завършва Юридическия факултет на Софийския университет „Св. Климент ... |
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |