"Все тази болка в сърцето. Идва винаги, когато не трябва - в средата на всяко веселие и след нея душата ми тръгва сред зима по плажа пустеещ. По обед. В неделя. Откъде се е взела? Защо съм й верен? !!! Защо все далече от дом и семейство ме води - не зная. Може би с нея заплащам краткото щастие ден след ден. От години така. И до края..." ... |
|
"А сраженията не липсват в полет, ветровете в урагани вдигат ръст. Ниско блюдолизците се кланят. Птиците летят разпънати на кръст." ... |
|
„Книга на маршрути през кратки и тихи места в кварталите на главата и рояка на събитията, автопортретни пейзажи, отказана здравословност, деликатен гняв, отстояно помирение между болезненото и спокойната истина, асани за дишане и четене.” Яна Букова „Умна, дълбока, фина поезия. „Брик Лейн: неделя” е висок текст и ясен знак за творческо достойнство.” Илко Димитров ... |
|
Път човешки Пътят винаги е кратък. Важно е какво ще избереш: Тръгнал ли си по-нататък, Или малко ще поспреш. Има пътища безбройни, Много са завоите навред. Свети, тъмни и усойни... Но пък пътят ни е все напред. Десислава Цветкова ... |
|
"Докосването до истински изящното слово е винаги вълнуващо и изненадва. Поезията на Димитрия Чакова поражда точно такова вълнение и изненада. Великолепната образност на нейните стихове идва от дълбоко личното им преживяване - те са интимен и напълно оригинален поглед върху света, отношенията между хората, копнежите и мечтите, които осмислят техния живот. Силата на чувствата в тази поезия е наистина стихийна и силно контрастна с условностите и рутината на всекидневието. Това е най-голямата ценност на тези стихове - те са ново прозрение в състоянието на човешкия дух и човешкото съществуване - изненадващо, красиво и ... |
|
Това е една необикновена книга на един необикновен артист. Известната художничка Елена Стоева тук се представя за първи път със своите картини и с кратки строфи и изречения, вдъхновени от източните хайку-поети. Книга-албум, изпълнена с много колорит, изящество и красота. "Виж" е първата поетична книга на Елена Стоева, в която ни поднася изяществото на изтока, поръсено с щипка хумор и обилно полято с топлота, а стихотворенията се четат като малки облачета от възторг и възхита от красивото в света. Книгата е част от поредицата "Поезия с картини" от издателство "Musagena". ... |
|
Мая Иванова е родена в София, където завършва медицина. Пише поезия и проза. Понастоящем работи като лекар-психиатър в Испания."Ако човек е живял дълго в очакване на красива поезия, ако е мечтал да усети с кръвта и сърцето си значението на едва забележими жестове, чието значение предизвиква взрив в мислите, ако се е стремил да се докосне до безкрая на нежността и да я превърне в свой дом, ако е вярвал, че тъгата превръща дните ни в сила да преодолеем унижението - то за такъв читател е дошъл светлият миг на запознанство със стихосбирката "Паралелни вселени" на Мая Иванова." Здравка Евтимова ... |
|
Влюбване Едно дете си люлее краката седнало зад очите ти като на стола на порасналия си брат и очаква да го поемат двете ръце на мама двете ръце на татко да го подхвърлят към небето и там някъде по средата малко преди да се приземи стомахът му се е свил на топка и предчувства ... |
|
"За него никой не знае нищо. Той предпочита да остане такъв - невидим, незабележим, встрани от комплиментите и бурните реакции, на разстояние от суетата, която е сграбчила ежедневието ни. Защото знае кое е по-важно за него - да бъде съпруг, баща, приятел. А поет в света на другите. А как бих искал всъщност да го видим повече хора, за да му се усмихнем, за да му благодарим. За да поздравим автора, а да не притесняваме човека. За да поговорим за езика на философията, която той смело демонстрира в книгата си "Три стръкчета нежност". Притеглящо и запомнящо се заглавие, зад което като нанизи се движат думите, с ... |
|
Книгата е част от поредицата "Ars poetica" на издателство "Захарий Стоянов". ... Мигът на любовта е озарение. Това може да се открие в поезията на Лалич. При него и "нелюбовните" стихотворения звучат като любовни. Той гледа на света с влюбени очи и изпълва поезията си с лирически интензитет. Преводът на стиховете е на Светлозар Игов. "Като зеница свих се, твърде късно към този свиреп блясък пригодена, И, вече на земята, жаркото си чело Прислоних на ръката. След това моето име се разпадна по-бързо от нежната плът в гъста горчивина. Забравила съм да броя, дишам И се обръщам. Бях празнина, ... |
|
"Какво събира в една книга Мохамед Али, Бродски , Майлс Дейвис, Толстой , Одън, един горски лесничей... Колко случайност и мълнии може да понесе човек? Как живяхме последните години и можем ли вече да разкажем тази залостеност в собствените стаи? Иван Ланджев идва с неподражаема стъпка, като някакъв гросмайстор на ринга на есето, като саркастичен меланхолик на фрагмента. Има всичко тук - шах и бокс, литература и джаз, поезия и пандемия - изтанцувани и написани с дяволски добър стил, дълбочина и талант." Георги Господинов "Мисля, че така е станало: изящните фрагменти на тази книга най-напред са били ... |
|
Сборникът съдържа кратки, наситени с драматизма на всекидневието, но поднесени с лиризъм, разкази и стихотворения. Авторът има рядката дарба да прониква в уж незначителното и незабележимото и да открива там житейските си истини. "Луната - това анемично Слънце - пребледняла от безсъние - скришом надзърта през услужлив облак. Като се убеди, че я следи, скри се, поласкана, в облака. Не е безразлична към мен - помисли си мъжът - и обнадежден, зачака Слънцето. А Вятърът - влюбен в играта - прогони облака и Слънцето се сля с Луната. И покорена от Слънцето, Луната потърси сянката на Земята..." ... |