Разкази в стихове. ... "Обединяващото заглавие "Роман за Лисан" се използва още в ХІІІ в. по повод на група разкази за животни, с централен конфликт около вечното единоборство между Лисан и вълка Изангрен. Всички тези разкази се придържат до единна форма на стихосложение - осмосричен стих с т.нар. плоски рими. Създадени в периода 1171 - 1250 г., те са дело на двадесетина анонимни автори. Всъщност някои текстове назовават двама от тях - Пиер дьо Сен Клу и Ришар дьо Лизон, - но доколкото не знаем нищо повече от техните имена, те не носят никаква информация за тълкуване на творбите. По-късно разказите за Лисан ... |
|
|
В книгата ще намерите подбрана стихосбирка на 19 журналисти-поети: Балчо Балчев Венелин Митев Венцислав Паскалев Димитър Дженев Евелина Гечева Иглика Горанова Иван Матанов Кръстю Пастухов Любен Лачански Мариана Кирова Михаил Григоров Надя Попова Оля Стоянова Силвия Бимбалова Силвия Стефанова Спасиана Кирилова Татяна Атанасова Татяна Явашева Христо Христовю "Похотливият вятър връхлетя над тополите и започна да ги съблича. Ето вижте ги - целите голи са и на леки жени ми приличат. Милиарди пухчета над града полетяха. Щях да кихам навън до припадък. Но зад моя прозорец и под моята стряха няма да ... |
|
|
Стихотворения, приказки, гатанки. ... Леда Милева е сред най-известните автори за деца в България. Автор е на десетки сборници със стихове, поеми и пиеси за деца. Превеждана е в Германия, Франция, Унгария, Русия и много други страни. Самата тя превежда от френски, английски, руски и други езици. Всички деца - и малки, и пораснали, знаят наизуст стихотворението "Зайченцето бяло", станало емблема на българската поезия за деца. ... |
|
|
"В първата си стихосбирка „Покана за баща” бохемистката Димана Иванова прави светкавичен артистичен воаяж по уличките на Стара Прага, Братислава, София и Варна, и незнайно кое ми хареса повече в сбирката й: дали това, че пише искрено и от сърце, дали двуполовостта на нейната поетика или склонността й да опоетизира баналното и да банализира приповдигнатото...Между кориците на тази книга има всичко. Има лирика и епика. Меланхолия и хумор в едно. Еротика и изтънчен мазохизъм. Посвещения на момичета и момчета. Печал. И ерудиция – ту деликатно загатната, ту агресивна, – която ни напомня, че авторката притежава докторска ... |
|
|
Кирил Аврамов е худжник по призвание, но излага произведенията си за първи едва на 74 годишна възраст. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Десетилетия работи в сферата на културата. Член на СБП, автор на стихосбирки, той се занимава и с изобразително изкуство. По-системно започва да рисува през последните години, когато оформя собствена стилистика. "Един човек върху земята да остане той пак за любовта ще пее." Кирил Аврамов ... |
|
|
"Книга за българския народ" е най-яркият израз на чувството за ненавист и отвращение у съзиждащият човек на колективистичното общество. Тук е показан обратният образ на света, който Вазов изобрази в "Под игото". Образът е такъв не просто защото държавата е попаднала в мръсни ръце, а защото никой друг, освен порокът и злото, не могат да бъдат нейни господари и управници. Затова и старият везир така спокойно и с наслада предава богатия си опит в държавните дела на своя наследник. Няма други закони, по които да се урежда тази система. Противоречието между обществото на хармония и справедливост с ... |
|
|
Настоящата книжка с поезия е по-скоро опит за събиране на едно място на някои от стиховете, писани през различни периоди от време, отколкото стремеж за изчерпателност. Поезията на авторката е пейзажна, статична, непретенциозна, но характерна за нейното възприемане на света. За един човек е от значение литературната традиция, за друг философската поанта, за трети музикалността на стиха. Всеки може да намери нещо за себе си, ако обича поетичното откровение. ... |
|
|
"Приказка само за теб" е колекция от поетични текстове, написани в периода 2017 - 2020 г. Това е втората самостоятелна книга на Симеон Аспарухов ."Всички от вас, които ме познават, знаят, че не съм от вечнопрепоръчващите, ако ми позволите препратката към "Вечнозаседаващите" на В. В. Маяковски. Правя това уточнение единствено с цел да подчертая, че когато представям пред читателската аудитория български творец, то не е по приятелско загрижие или на принципа noblesse oblige. Правя го с цялата си отговорност и убеденост, че Симеон Аспарухов е доказал вече себе си като автор, доказал се е като ... |
|
|
Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием. ... |
|
|
"Поезията на Марица Колчева изненадва не толкова с лекотата, с която осмисля привидно незначителните щрихи на заобикалящия ни свят, колкото с това, че ни поднася предизвикателството за тяхната предначална предизвестеност, която трудно разпознаваме дори при поредната генерална репетиция.„Стратегии за дълбоко дишане” ни примамва да се възхитим, но тайно объркани от отказа на Бог да счупи кръста в своето коляно."Малина Томова ... |
|
|
"Пукнатината Чистачките отново не успяха да хванат дъжда с големите кофи. Капките падаха една след друга върху чиновете, върху тетрадките, по коридорите и в тоалетните, но не и в големите кофи. И никой не чу някой да се оплаква в това училище за глухонеми.""Гумени лица Облечени в любов и омраза, събличани в евтини легла от скъпи жени, облечени после с копринена смърт. Понякога губят съзнание, понякога идват в съзнание, а понякога не." ... |
|
|
"Мнозина сигурно ще останат глухи за божествено-човешката мелодия на духовна хармония, която идва в творбите на Иван Симеонов "от другия скат на реалността". Сегашността на човешкото съзнание изстива смътния спомен за отвъд-сетивните светове. Ала поетите имат дарбата ли, проклятието ли - не знам - да помнят, че идват от много далече и отиват много далече. Те не забравят, че са от дух родени и въплътени в дъха на Земята. С искрена вяра в сърцето и себераздаване Иван Симеонов проправя "път на молитвите и мечтите ни към безкрая на истинската реалност". От сърцето му извира чистото искрено уповаване в ... |
