Храна за луната

Независимо от различните форми, които Людмила Балабанова разработва в своята стихосбирка "Храна за луната", тя винаги се движи към лаконичния израз на поезията на Далечния изток. Затова в тази книга толкова често се търси отвъдната страна на нещата (на слънчевия лъч и на слънчогледа, на луната и на звука), скритото за окото възприятие. Нещата изтъняват и клонят към скъсване на нишката, която ги свързва със света и с нас. Животът е разнопосочен и непрекъснато разпиляващ и скриващ лъчите си. "Храна за луната" ни говори за хармонията, която трябва да открием.

Жанет 2001 ЕООД
Пловдив, 4000
бул. Александър Стамболийски №9
sales@janet45.com

Не знам все още как дойдох от там
Навън светът пълзи лети и бяга
Ако има едно единствено сетиво душата
Нагоре и надолу в светлината и в пръстта
Брезова горичка сребрее
Защо пръстите са къси да достигнат
Пропуква се нощта
По стръмни сипеи припича пролетното слънце
Като ливади от светлина връхлитат дните
Цяла година очакване на това свиждане
Шипков храст цъфти откъснат
Къде за какво
Изтъняват нещата
Посоката е една като в слъчогледова нива
Далечен вкус на утрешните мъгли
Ръждясва лятото в прииждащите дъждове
Едно по едно прецъфтяват и залязват нещата
Като езиче на камбана се люлея
Пак съм приседнала на прага насаме с нещата
В извивките на светлината
В такава нощ най - силно се усеща
На светлинни години от мен
Кой завърза тая люлка сред безкрая
Хълмът спътник на реката
От капка на капка
И в този късен есенен следобед
Сянката е другата страна на слънчогледа
Болката си играе с времето като топка
Отвъд погледа се докосват нещата
Тук при мене е тъжно за тебе
Мамо къде си сега
Пързалката на слънчевия лъч
Дъно на суха река
Преплува дълбоките води на деня
По старата и набраздена земна длан
В хралупата на тази зимна нощ
Там откъдето съм преди да се родя
Колко пъти гледам как умира светлината
Къде отиват скитащите светли мигове
Деня и нощта скелета на живота