Мемоарите на Иван Костов. ... "Драматичното десетилетие на прехода през погледа на държавника, реформатора, строителя на съвременна България Иван Костов - самото това прави тази книга изключително важен исторически документ, който със сигурност ще възбуди (или възобнови) обществения дебат около личността на големия политик. Само че в центъра на неговите мемоари стои не той самият, а страната ни - борбата за нейното демократизиране, модернизиране и европеизиране. И тъкмо тази - както ще се увери читателят - тежка, мъчителна борба е онова, което все още не е достатъчно (и достатъчно честно) осветлено за българското ... |
|
|
"Уважаеми любопитни и прелюбознателни читателю, в момента държиш първия фалшив речник на всички времена, отпечатан съвсем съзнателно с идеята да даде невярна информация относно произхода на някои забавни фрази в нашия цветист език. "Кому е нужно това! Защо?", ще възкликне някой учен отчаяно. А аз ще отговоря: "Заради фантазията. В чест на творческия дух и на неограниченото въображение на децата. За да ни е славно и забавно, дори да имаме таралеж в гащите. Защото често гледаме през крив макарон, защото понякога сме развейпрах, а друг път се правим на дръж ми шапката, но винаги сме на всяка манджа ... |
|
|
“По-късно Драго не си спомнял какво точно са си приказвали. Но бил сигурен, че още тогава младата жена го спечелила. Притежавала бърз ум, имала мнение по всеки въпрос, оправяла се чудесно с речта. Може би му харесала, защото била пряма. Без той да я пита, му казала, че е на трийсет и шест, с две големи деца, за които била в състояние да направи всичко. Запомнил спонтанния ѝ израз: “Готова съм да ми отрежат ръцете за тях”. Легнали и правили секс. Той ѝ платил двойно. Рядко вършел нещо подобно, но сега то станало някак от само себе си. Тя грижливо прибрала парите в портфейл, като хазяйка, получила месечния наем, ... |
|
|
Разговор в писма с Георги Господинов ."Като се замисля за извървения път, изпитвам радост, че опазих чиста поезията си през тоталитарния ни хал, че направих живота си смислен и го накарах да се усмихва." Иван Теофилов "Това не е обичайната анкета или интервю, а разговор, припомняне, споделяне... Това е един разговор в писма, един епистоларен роман. Започваме в самия край на януари 2021 г. и слагаме точката в късната и тревожна есен на 2022. Започнахме в пандемия и свършваме във война и в един още по-луд свят. Смесихме времена, построихме си къща от минало, събудихме заедно гласове и хора... Пазя си ... |
|
|
Книгата описва механизмите на властта на Тодор Живков и неговото сваляне през 1989 г. Съдържа разкази от първо лице на участници в тогавашното управление - Добри Джуров, Пенчо Кубадински, Йордан Йотов, Стоян Михайлов, на лежалите в затвора за преврат генерали Цвятко Анев и Мичо Ерменов, на т. нар. Врачански атентатор и др. Публикувани са и неизвестни или малко известни снимки от неофициални и официални срещи на Живков, също и факти за кабинета на генералния секретар на БКП, ловната дружинка, най-приближените му хора, семейството му. Дава възможност всеки сам да оцени как е било по време на социализма, който до голяма ... |
|
|
"Понякога се случват и чудеса. Във време на безвремие, в което живеем, когато и България, и светът са разпънати на кръст, Иван Гранитски е построил нов дом на българската поезия. Монументален труд, планина от образи и идеи, солидни анализи и чиста наслада от поезията. Въоръжен с перото както Дон Кихот с копието си, и както Санчо с острия си език, Гранитски удря до премала с граничния си чук историята, загърнала в гънките на времето имената на много от българските поетични таланти, някои от които почти непознати на днешните поколения. Четейки този критически епос, човек може да се изкуши и да си спомни за митичните ... |
|
|
"Войната между Руската империя и Отоманската империя (1877 - 1878) завършва с освобождаване на по-голямата част от земите, населени с българи, и възстановяване на българската държава. Затова в българската историческа литература тя е наречена Освободителна война. В руската и световната литература е възприет терминът Руско-турска война. В румънската книжнина я наричат Война за независимост, тъй като в резултат на нея румънската държава престава да е зависима от Отоманската империя. В сръбските и югославските източници войната в продължение на започнатата през 1876 г. Сръбско-турска война. Самостоятелното княжество ... |
|
|
Македония е географско понятие. ... "След това г. Грунерт зададе на г. Михайлов въпрос относно етнографския характер на Македония, като каза, че при свои пътувания из Македония (по време на Югославия, когато той е бил кореспондент на ГТА в Белград), той е чул при запитвания на хора от народа, отговор: ние не сме нито сърби, нито българи, а - македонци. Г-н Михайлов веднага отбеляза, че този отговор се е дължал на страха на запитаните, дали нямат работа с някой сръбски агент или приятел; в такъв случай вече е достатъчен кураж да се заяви от някой "южносърбиянец", че не е сърбин. "Македония - заяви г. ... |
|
|
Класическите произведения на българската литература са слънчевите стълбове, крепящи националното ни самосъзнание. Те са кристалните мостове на възторга, по които Отечеството ще премине през огън и страдание и ще пребъде в третото хилядолетие. Издателство "Захарий Стоянов" предлага специална поредица - най-доброто от високата българска класика. Всеки том е придружен от статии, анализиращи от различни гледни точки творчеството на българските класици. Изданието е насочено към ученици и студенти, както и към широката българска общественост. Томът съдържа пълното издание "Под игото" и статии от Милен ... |
|
|
Избрани пиеси ... „Ако се казва за писателите, че чрез своето слово създават нова действителност, нови светове и нови хора, то това най-много важи за драматурзите. Защото светът на драмописеца е зрим, движещ се, говорещ и дишащ – възкръсва всеки път, когато драмата оживява върху сцената. Със смъртта на Иван Радоев българската драматургия осиротя, но поетът ще оживява всеки път, когато някоя от драмите му задиша върху сцената, ще чуваме гласа му – тревожен и непокорен, присмехулен и плачещ...” Стефан Цанев ... |
|
|
Творчеството на Иван Вазов заема единствено по рода си място сред високите образци на българската художествена словесност. Този автор остава в литературната ни класика с ореола на Патриарх на българската литература. Есен Ронят се в златната есен лист подир лист от дървята, рони се песен след песен и на певец из душата. Ронят се дните ми бледни: всякой ден "сбогом" на радост някаква ил на последни блянове, сенки от младост. В тиха скръб гледам към заник, гледам как слънце ще зайде... Скоро и ази, тук странник, негли ще чуя зов: "Хайде!" Одеса, 1888 ... |
|
|
Книгата е част от поредицата на Института за изследване на близкото минало - "Минало несвършено" на издателство "Сиела". ... В тази книга се изследват избрани насоки на организационния обхват, нормативната регулация и институционалната уредба на всекидневното съществуване през епохата на комунизма в България. В своята цялост въпросът не е нов, но присъщо за неговото изучаване дотук се явява преобладаването на етнографски, социологически, историко-социологически, историко-антропологични, културологични, политологически, езиковедски, публицистично-документално-мемоарни и други подобни подходи с по-общ ... |
