Понякога една детска мечта може да ни помогне да намерим истинското щастие... Да построя еднометров пясъчен замък. Да стана фотограф. Да се преместя да живея на някое ново място. Да целуна момче, което обичам. Да си пожелая нещо и то да се сбъдне. Това е списъкът с цели на дванайсетгодишната Хали. Когато е на трийсет обаче, тя проклина деня, в който го е написала. Защото последната воля на обичната ѝ леля Клара е тя да го изпълни, за да получи наследството си. За Хали имението край градчето Бряг на светулките е любимото място на света. С красивата къща на плажа, големия дъб на двора и верандата, гледаща към ... |
|
Човечност и разбиране. Роуз Тримейн умее да пише с любов към човека и това се усеща във всеки ред, във всеки герой. Спомняте си Лев от Пътят към дома , нали? Американският любовник е сборник от 13 разказа, писани през последните няколко години и издадени в общо книжно тяло в началото на 2016 г. В тези разкази има забранена любов, мечти за ново начало, смърт, въобразени светове, семейни отношения, разпад и надежда. Мястото на действието е различно - от емблематични европейски градове като Париж и Барселона, до затънтената станция Астапово в далечна руска провинция. Затънтена, но свързана с едно знаменателно събитие, ... |
|
"Ръката ми напипа нещо плоско. Извадих го и го разгледах. Дискета. Без етикет. Лежеше в дланта ми цялата тази смърт. Латентна, кодирана, чакаща. Стоях и те гледах как дишаш, гледах как гърдите ти се повдигат и отпускат. Гледах устните ти, леко разтворени, и в изпъкналата ти долна устна аз видях съвсем слаби следи от натъртване. Върнах дискетата обратно в чантичката ти. Когато легнах до теб, ти се сгуши в мен, пробуди се за миг, бъдещето засия у теб като ярък флуид и за мен не съществуваше нищо друго освен този момент. Това беше магията ти, че не живееше в настоящето. и знаеше как да ме заведеш там. Заведе ме за ... |
|
Лекото перо на Ганка Филиповска предлага шеметно бягство от шаблонното всекидневие - в двайсетте разказа, поместени в сборника Хубавата Холмиер, се преплитат смях и сълзи, комедия и трагедия, реалност и абсурди, за да изваят образа на живота такъв, какъвто е, или какъвто би могъл да бъде при по-добро стечение на обстоятелствата. Ще се запознаете с ангела, който продължава да пише поезия; с двамината поетични спестовници; с шивача, неспасяем ценител на женската прелест; с домакинята, роб на последния моден писък; с провинциалиста и столичанина, вкопчени в люта схватка; с папагала любовен корифей; с падналия грифон; с ... |
|
Сборникът включва осем кратки разказа и един дълъг. Първата история с едноименното заглавие "На покрива" запечатва сюблимния момент на две суицидни героини, на пръв поглед поколенчески и житейски напълно различни, даже склонността им към самоубийство почива на съвсем различна психическа основа - при едната на депресия и загубване смисъла на живота, а при другата обсесивната идея за любовта, без която не можем да съществуваме. Остротата на липсващите психологична и психиатрична помощ в съвременното общество и пълната деструкция на социума се прокрадват фоново, победени от виталността и съпричастността в духовен ... |
|
Книгата съдържа разкази и миниатюри, писани през последните няколко години. Разказите са различни случки от миналото и настоящето, а миниатюрите са под формата на имейли между двама мъже - автора и неговия приятел Андрея, който е фиктивен образ. Смешни и едновременно тъжни, те представят поглед и отношение към онова, което ни заобикаля - интернет, забързания ни живот, семейните отношения, парите, промяната в общуването, отчуждаването... Някои от миниатюрите се основават на сравнения между България и САЩ, и България и Азия, където Черкелов е пребивавал известно време. "Всеизвестно е, че разказът е един от най- ... |
|
Библиотека "Музеи на български писатели". ... "В прозата на Йордан Йовков има нещо, което веднага се вижда и запомня. Изумителна е дарбата му да ни грабва и завладява още с началните изречения на творбите си и ние с нестихващ интерес, нетърпение и затаен дъх очакваме какво ще се случи. Йовков умее да ни хване за ръката, да ни подчини на писателската си воля и покорно го следваме. Повежда ни, за да ни посочи и покаже злото и многото човешка мъка и страдание, но и доброто и красивото, за да ни облагороди и възвиси. Увлечени от магията на писателското му слово, от сюжета и фабулата на творбите, четем с ... |
|
"Христо Йотов бе ваятелят, приеман по света като посланик от Балкана на повалените от бурите дървета с български сърцевина и корен. В труда си на скулптор и майстор пластик, той свещенодействаше, като че служеше молитва в памет на загиналите мури, дъбове и орехи. Пишеше ли книги (за да си почива), в истинните разкази за своите предци, той бе Етимологът - източник, с когото можеха да се съветват науката Народопис и родното човекознание. Ваятел и писател, Христо Йотов бе самотният работник с две призвания - в една съдба. Съдбата на народа гений." Борис Христов Големият майстор дърворезбар Христо Йотов (1940 - ... |
|
"Когато бях на 7 години веднъж заваля сняг. Валеше всеки ден в продължение на два месеца. Аз бях в първи клас и учех как се пишат ченгелчета и цифри. Училището не беше далече, но всяка сутрин Бащата изваждаше малка дървена шейна изпод навеса. Аз сядах на нея, а той ме увиваше до носа със синьо меко одеяло. После хващаше връвта и започваше да дърпа шейната напред по снега. Аз виждах света през ръба на одеялото. Този свят беше затрупан в белота и избелял като преекспонирана снимка. Сутрешните пътувания бяха монохромни и студени. Пред себе си виждах краката на Бащата. Те правеха дупки в преспите, в които още сънените ми ... |
|
Джамал Наджи е йордански писател от палестински произход, роден през 1954 г. в град Йерихон в Палестина. Живее в Йордания от 1967 г., където завършва своето висше образование в Художествената академия. Работил е като учител и финансов служител. Става известен с първия си роман "Пътят към Белхарес" (1962), който е публикуван 6 пъти и е преведен на руски език. Написал е още романите "Време" (1985), "Последствията от последните бури" (1989), "Животът със смъртна гаранция" (1993), "Когато остаряват вълците" (2008). Последният роман на писателя "Сезонът на русалките" ... |
|
"Обичам текстовете на Бойка Асиова , нейният начин на осмисляне на видимото и невидимо битие человеческо, свежото словесно дихание на родния ѝ край. Обичам ги и ѝ завиждам - неведнъж съм ѝ го казвал - за онези нейни пърхащи сто врабчета на чистия и сладостен спомен за планински люде, естествени и първични, с естествените им и първични страсти, със странната им лексика, уж с груби помисли и действия, а дълбоко в душите си докоснати от ангелско крило. Завиждам ѝ, че знае онези забравени думи, които като полъх от Красивата котловина, полегнала в прегръдките на три планини, освежават застоялия ... |
|
"Това е сборник с истории, сладостни като зрели плодове, изпълнени със скрито отчаяние, лудории и безчинства. Разкази, в които прелита чайка, описва самотен кръг в небето и остава в съзнанието на читателя. Защото четенето е реене и преоткриване на светлописа. А героите? Героите в Другата Елена са ангели, пратени в ада да пекат кюфтета. И човеци като всички нас." Ина Иванова "Тази Елена. Пътьом е минала през времето, през всички времена - и във всяко от тях е останал по един зелен смокинов лист. Тази Елена лети напред, а ти, Читателю, я следваш задъхан - от смях ли, от плач ли, кой знае. И тъкмо си решил, ... |