Историографски спорове за средновековието: Българо-сръбки, българо-македонски

Проф. Румен Даскалов е завършил Софийския университет, специалност История със специализация Теория и история на културата (1984). Защитава дисертация по социологията на Макс Вебер (1988), като превежда и част от неговия капитален труд Стопанство и общество. От 2006 г. е доктор на науките, а от 2008 - професор. Преподавал е в Софийския университет Св. Климент Охридски, Централноевропейския университет в Будапеща, Нов български университет и като гост-професор в университета Бъркли - Калифорния. Носител е на редица престижни стипендии, а през 2009 - 2014 г. ръководи проекта Преплетени Балкани към Европейския изследователски съвет. Понастоящем ръководи проекта Балкански историографски войни към Фонда за научни изследвания.

Румен Даскалов е автор на единадесет книги, съставител е на шест и е публикувал около седемдесет статии. Сред неговите трудове са: Въведение в социологията на Макс Вебер (1993); Между Изтока и Запада. Български културни дилеми (1998); Как се мисли Българското възраждане (2002); Българското общество, 1878 - 1939, т. 1 - 2 (2005); От Стамболов до Живков (2009); Големите разкази за Българското средновековие (2018) и други.

Въведение. Подходи към историографските спорове
Сръбско-български историографски спорове до Втората световна война

• Предмет и начало на споровете
• Първи научни теории за Самуиловата държава
• Публицисти, пропагандисти, учебници
• Сръбската историографска атака: Стоян Новакович и Божидар Прокич
• Българската реакция
• Модифицирани български теории за Западното българско царство
• Нов рунд в спора: Анастасиевич и Мутафчиев
• Опит за рекапитулация
• В търсене на български исторически права върху Македония и включването ѝ в българския национален разказ
• В търсене на сръбски исторически права върху Македония и включването ѝ в сръбския национален разказ

Българо-сръбски историографски спорове след Втората световна война

• Новият политически и идеологически контекст
• Догматично марксическите истории и идеологически схватки
• Югославянската перспектива: Острогорски, Джурджев, Графенауер
• Прегрупиране в българската историография: отхвърляне на идеята за Западна българска държава
• Коментариите на Ферлуга във Византийски извори и българската реакция
• Повратът на българската комунистическа историография към национализъм
• Отново българските исторически права върху Македония
• След социализма: Сърджан Пириватрич за Самуиловата държава и българската реакция
• Българската историография за Самуиловата държава след 1989 г.
• В заключение към сръбско-българските спорове

Българо-македонски полемики за Средновековието

• Въвеждане в институционалния контекст
• Начало на македонския национален разказ: ранни македонски автори
• Спорът през 1966 г. около 1050-годишнината от смъртта на Климент Охридски и българската официозна позиция от 1968 г.
• Македонските склавинии и тяхното покоряване
• Християнизация и писменост на македонските славяни
• Богомилството
• Самуиловата държава
• Произход на Охридската архиепископия и съществуване под византийска власт
• Феодалните владетели Хръс и Стрез. Под сръбска власт и до падането под османска власт
• Българският етногенезис и Македония: Ангелов, Литаврин
• Македонският етногенезис и континуитет: Ристовски, Антоляк, Панов, Ташковски
• Полемиките след създаването на независима македонска държава (1991 г.)

Опит за обобщение
Като заключение, доколкото може да се заключи нещо
Библиография
Извори
Научни трудове