"Структурата на настоящата стратегия е следната: В началото споделям разсъждения по същността на догонващото развитие, по теорията и практиката на този тип развитие в света, в Европа и България. След това показвам какви трябва да са стратегическите икономически и социални цели на нашето развитие към 2040 г. А по някои стратегически направления, като икономическия растеж - до към 2050 г. и по демографските процеси - до към края на столетието. Третата част, която е основното тяло на стратегията, посвещавам около 200 страници на 32 направления на икономическата и социалната политика на държавата за постигане на ... |
|
Настоящата книга представя пред читателя един изключително ценен исторически извор - френски атлас за Кримската война (1853 - 1856), появил се като луксозно издание по заповед на император Наполеон III само две години след края на войната. Поместени са 4 -те карти от атласа, представящи похода на френската армия през източните български територии и даващи информация за над 600 обекта (селища, топоними, исторически забележителности) - всички те описани, преведени и коментирани на страниците на тази книга. Тя ще е интересна и полезна както за интересуващите се от военна история, така и за любителите на старите карти. ... |
|
Разказите на Вазов притежават твърде широк диапазон на теми и огромно богатство от наблюдения над българската действителност. Както в лириката си, и тук той се отзовава на най-разнообразни явления от обществено-политическата и културна дейност на хората, прониква в техния частен живот, засяга въпроси от социален и нравствен характер. Той се взира навред с широко отворено и бдително око... Книгата е част от поредицата "Съчинения в 10 тома" на издателство "Захарий Стоянов". ... |
|
Тази книга заема особено място сред другите поетически книги на Иван Гранитски , защото е посветена на паметта на един от най-великите ни поети от втората половина на XX век - Любомир Левчев . Изобретение на Левчев е жанрът "стиховидения", който и Иван Гранитски използва като благодарност и признание за ролята и значението му както в българската литература, така и в неговия личен житейски и творчески път. Рисунките на Николай Майсторов са проекти към живописния цикъл "Любовна лирика на Пабло Неруда". ... |
|
Петият том от съчиненията на Иван Гранитски съдържа публицистични текстове, писани през годините 2000 – 2003 и публикувани във вестниците „Труд”, „Дума” и „Република”. Авторът сам нарича тези текстове „поетически подсвирквания и подгаврания” и възражда една традиция в българската възрожденска публицистика – формите на памфлета, филипиката, гротеската и антрефилето като поетическа реакция на безобразията и безчинствата на т. нар. нова политическа класа през последните години. ... |
|
Тринакия е много специален митичен остров, където Слънцето залязва и изгрява. Тук диаметрално опозиционните световни посоки Запад и Изток парадоксално съвпадат. Сякаш Тринакия е един полюс, място с нулеви координати. Островът на Хелиос, бога на Слънцето, е залят от вечна светлина, на него не съществуват неправди и смърт, а животът върви необезпокояван от дъжд и мъгли. След поредното корабокрушение спътниците на Одисей попадат на Тринакия и, за да утолят глада си, заклали бикове от свещеното стадо на Хелиос. Боговете ги наказват жестоко за богохулството. "На поетичната Тринакия ни отвежда стихосбирката на Иван ... |
|
Иван Гранитски обича да рисува пейзаж, да полага цветове и линии върху платното и някъде ненадейно, случайно дори, да постига композицията на картината - монументална на вид, но дълбоко съкровена и интимна. Това може би е най-важното за поетическата дарба на Иван Гранитски: зад грандиозното, стихийното, космичното да покаже духа на нещата, същността на душата, сърцето на човека. Неговите силни думи са нежни и в повечето случаи точни, художествено премерени и естетически изразителни. То значи, че с тях се постига една особена поезия на идеите и чувствата. Защото при него чувството винаги е някаква идея, а идеята винаги ... |
|
"Пред нас са текстове, в които се споделя не емоционалното преживяване на автора на есето, а едно задълбочено разбиране за изкуството като специфичен език. Дали това се дължи на умението на Гранитски да схваща "качеството" във всеки вид изкуство, дали той се учи на анализа в общуването си с творци и изкуствоведи, дали разполага с необходимото за всеки критик (макар и рационално необяснимо) "усещане за изкуството"? Не зная, но анализите на Гранитски са изключително сериозни и задълбочени. Както на равнището на "формално" разнищване на търсенията, така и особено на светогледно ниво. ... |
|
Шестият том публицистиката съдържа памфлетите, обединени от заглавието „Партийните тартюфи”, в които авторът по думите на Христо Карастоянов също като предходниците си в публицистиката далеч не е роб на личните си политически пристрастия и ако е пристрастен, той е пристрастен към Отечеството си. За това е толкова краен в оценките си за ония, за които според него Отечеството е празен звук, а България нищо незначеща някаква там територия. ... |
|
"С драматургичното си творчество Иван Вазов е създателят на българския театър. А с усилията си като писател, общественик и министър ратува да създаде, както е във всички европейски държави, български национален театър под управлението на държавата. Националният театър е немислим без национална драматургия. Това внушава и Иван Вазов в своите публицистични и критически статии, както и с политическата си дейност. Словото на българския драматург трябва да звучи от българската сцена. Драмите на Иван Вазов са сценични, написани в съотвествие със законите на театъра. В тях има действие, конфликти, важен за разрешаване ... |
|
Иван Вазов нарича втория си роман "Нова земя" (1896), защото сега българският свят става напълно различна реалност. Бълария е "нова земя", в която приижда новият народ, оставил старата си земя, за да изгради новото си битие. Метафората на великия писател е впечатляваща, макар и малко парадоксална, но всъщност е съвсем точна. Защото по своя мащаб и историческа важност възстановяването на българската национална държава и нейното устройване по модерен образец е като велико преселение. Този път това преселение е във времето, а не в пространството, но последиците му са почти същите, каквито е донесло ... |
|
Всяка нация излъчва рано или късно литературните си икони, непреходните емблеми на своята себепостигнатост и достойнство. За Франция това са Юго , Балзак ; за Англия - Шекспир , Дикенс ; за Русия - Толстой , Пушкин ; за Германия - Гьоте , Шилер; за Италия - Данте , Петрарка; за Испания - Сервантес … България, слава богу, също има писател, който е станал завинаги нейно лице, разпознаваемо за самата нея, а и за света. Това безусловно е Иван Вазов с "Епопея на забравените", с "Чичовци", с "Немили-недраги" и над всичко останало - с романа, който на границата между XIX и XX век, между ... |