"От Танхойзер до Шумахер" предлага двадесет размишления върху певците на любовта, приказката като щастие, човека и неговата сянка, безделниците и мечтателите, изтичащото време, монолозите срещу света, цветовете на надеждата, живота под принуда, гнева и младостта, модерната пустош, играта като съдба. Тези есета, събрани в юбилейната 75 -та година на автора, са възникнали в продължителното му общуване с творбите на значими немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е именит писател, преводач на художествена литература и афорист. Като гост на Берлинската артистична програма на ... |
|
Есета. ... "Немски литературни простори" предлага двадесет размишления върху съзерцанието и делото, тайнството на радостта, завръщането към видимия свят, поезията и борбата, живота и мечтата, мъдростта и себеотрицанието, хумора и строгостта, разпадането на ценностите, иронията и откровението, драмите на съзнанието, избора и свободата, отчаянието и надеждата, самотата и смъртта. Есетата на Венцеслав Константинов са възникнали в дългото общуване с творчеството на големи немски писатели от минали времена до наши дни. Венцеслав Константинов е автор на книги с есета, афоризми и стихове, на студии, статии и ... |
|
"...Знам - пролетната обич навярно не ме помни. И лятната ненавист докосва ме едвам... Ръцете ми сега са ветровити клони — разпервам ги в мъглата... И се прегръщам сам." Из книгата Георги Константинов - поет, есеист, автор на книги за деца. Роден в град Плевен през 1943 г. Завършил българска филология в Софийския университет "Климент Охридски" през 1967 г. Работил дълги години като редактор и издател. Бил е народен представител във Великото Народно събрание (1990 - 1991) и зам. министър на културата (1995 - 1997). Автор е на повече от 35 книги с поезия: "Една усмивка ми е столица"(1967 ... |
|
"Вярвате ли, че съществуват вълшебни места и паралелни светове, в които времето тече различно? А случайно да сте попадали там? В чудни гори, населени с магични феи и страховити дракони, където има мистериозни гривни и с тях се пътува между световете. Към скрити съкровища, невидими врати, говорещи калинки и кентаври и безброй приключения. Аз бях там. И след като затворих последната страница на тази първа книга, начало на една нова приказна върволица от истории, вече вярвам във всички тези невероятни неща. Вярвам още и в това, че фентъзи поредицата Мистериите на Алис ще бъде успешна и ще се превърне в любима за ... |
|
Когато решава на всяка цена да разкрие убийците на родителите си, Сергей Челишчев - бившият следовател, а сега дясна ръка на мафиотския бос Виктор Палич, добре знае, че поема изключителен риск. Уликите го отвеждат към висшите етажи на властта и кабинета на самия бос. Оттук нататък в лабиринта от двойни игри припламват и искрите на една стара любов - Сергей и Катя заживяват заедно, докато Олег, съпругът й, е в затвора. А Виктор Палич, озадачен от серията убийства и злополучни инциденти, решава да се възползва от назряващия конфликт в "любовния триъгълник", тъй като е убеден, че Сергей и Олег застрашават властта ... |
|
Роман в спомени. ... Романът в спомени "Подковаване на скакалец" въвежда читателя в света на ранното детство, прекарано в Царство България, юношеството, преминало в условията на комунистическата диктатура, и зрялата възраст, започнала в дните на новата демокрация. Разказите за живите събития в паметта се съпътстват от размишления върху пътя на хляба, войната и хората, глада и лишенията, картините, музиката и книгите, живота на улицата, чуждите съдби и надежди, годините на учение, пакостите и джаза, големия страх, срама на съществуването, душевните терзания, любовта, поезията и истината, красотата и смъртта, ... |
|
|
|
"Затова зрителите, изпълнили стадиона, видяха как един риж котарак премина като пламък през цялото игрище и накрая, свит на кълбо, се стрелна към вратата на сините. Обърканият вратар помисли, че това е топката, и решен на всичко, направи отчаян плонж към Туфо. Но котаракът се изплъзна ловко в страни и скочи върху главата на един фотограф. В това време шарената топка наистина долетя отнякъде и като тупна в меката трева, неочаквано се търколи в другия край на вратата. -Гооол! - изкрещя неистово стадионът. -Гооол! - извика фотографът, забравил за ноктите на котарака. Играчите в синьо затичаха с протегнати ръце към ... |
|
Малък човек с голяма уста - зинал, решил да погълне света. Иска богатство и почетни постове. Иска дворец на Канарските острови. Иска охрана и аудитория. Иска голяма роля в историята... Само че гледа на педя от земята... Казвам му името. И пускам водата. ... |
|
"Човекът на перото е особено обществено животно. Обикновено живее самотно и егоистично, но сетивата му улавят всякакви човешки импулси. Навярно в самотата му има и едра капка самовлюбеност, ала вгледан в своите тревоги и болки, той съзира и трудната съдба на другите хора. Някак интуитивно усеща своята светла тегоба - да бъде съпричастен към живота на бедните, излъганите и отчаяните... Без те да са го молили за това, човекът на перото често се превъплъщава в техен единствен говорител, в техен нещатен защитник. Все се мъчи да раздели зърното от плявата, вярното от невярното, справедливото от несправедливото. Едва ли ... |
|
"Признавам си! Много се забавлявах, докато писах "Брегът". Книгата е посветена най-вече на другата гледна точка, която в тежки времена може да се окаже много полезна за оцеляването. Този роман е за разни наши български работи. Ако искате да разберете повече, най-добре го прочетете." Константин Г. Константинов "Този роман (ако това е жанрът, което не се наемам да определя) притежава няколко безспорни маркера - четивен, забавен, стряскащ в хрумките си и каращ изтощения и полузастанал читател да ококори очите и да възкликне: "А стига бе!" Иван Голев ... |
|
"Това е четвъртата ми книга и тези, които са чели някои от предишните, вече би трябвало да имат представа що за автор съм. Разбира се, този сборник с разкази и повести много ми харесва. Хареса се и на други, но имаше и такива, които хич не го одобриха. Забележките бяха по-скоро идеологически. Напоследък все по-често чувам мнението, че едва ли не литературата не трябвало да се занимава с действителността... Както знаете и в други времена се е очаквало писателите да са послушни. И колкото по-послушни са били те, толкова по-лоши са ставали нещата за обикновените хора. Историите, които съм разказвал започват във ... |