"Визитацията" проследява едно сякаш немислимо, невъзможно посещение на скъп гост от небесата: националната ни светиня Христо Ботев. Абсурд? Лудост? Ала кое е по-голям абсурд: Ботевото слизане или онова, което той вижда наяве в отечеството си? И кое лудост: вълшебството на мнимата му кратка визитация или живата реалност на болното ни общество, където ето вече 130 години "свестните у нас считат за луди"? ... |
|
"Прозата на Васил Георгиев предизвиква у читателя респект. От дебюта на Вергил Немчев с "Голямото глезене" насам това е първият случай, в който виждаме автор без издадена досега книга, който да е толкова сигурен в нещата, които пише, с толкова добре преценено и балансирано самочувствие, който да е толкова разнообразен и в същото време да поддържа единството на собствения си стил, единството на своите белетристични решения. Сигурно е, че имаме пред себе си автор с голям творчески потенциал. Как се противопоставя на инерцията на агресивния "действителен" свят прозата от "Будистки плаж"? В ... |
|
Проф. Васил Инджев - актьор, режисьор и педагог. Специализирал пантомима в Париж. Един от създателите на филиал "Пантомима" към театър "Сълза и смях". Автор е на много пиеси, драматизации и сценарии, между които: "Пантомима - древна и млада", "Изкуството на пантомимата", "Мим и клоун", "Пантомимата", "Феноменът българска пантомима", "Мит, маски и театър", "Тайните на превъплъщаването", “Синтез - пантомима, танц, музика“ и др. През 2003 г. Академичният съвет на Националната академия за театрално и филмово изкуство го удостоява със “ ... |
|
Хаджи Иванчо Х. Пенчович. Граф Игнатиев. Османска империя. Книгата е част от поредицата "Библиотека Сите българи заедно" на издателство "Анико". ... "След изключителната си книга за руско-българските отношения в три тома "Руската империя срещу България", която бе издадена през 2005 година, истинския български историк Янко Гочев се зае да осветли максимално гибелта на Апостола на свободата Васил Левски! В хода на осветлението, автора отделя особено внимание на два много важни момента: Разбирането на грозните твърдения за българската нация предател и бездушен наблюдател при залавянето, ... |
|
"Васил Люцканов, писател, създаващ разкази, ми прилича на онзи човек, който решил да търси самородно злато. Търсил, ровил, намерил златна руда, изкопал забой, извадил самородното злато и накрая изковал от него пръстен. Но този пръстен струва много повече от цената на златото в бижуто, измерено в грамове. Защото в този пръстен е попаднал не само трудът по откриване на златото. Красивото бижу блести преди всичко с майсторството, които човекът, писателят е оставил в това произведение на изкуството. Такива са разказите на Васил Люцканов в "Душите ни страдат красиво" - истории, които не могат да бъдат забравени. ... |
|
Важно! Изданието е разработено преди промените в учебната програма в периода от 2016 до 2022 г. Ако имате нужда от подвързия за различни формати учебници, тетрадки и учебни помагала, посетете нашата специална секция Подвързии . ... |
|
Направил самопризнания за „Убийство на щурец“, 1982 (за което го осъждат с наградата „Южна пролет”), опитал да привлече поглед със „Смъртен скок”,1989 (за който пък получава наградата „Ламар”), организирал „Пъдене на лоши духове”, 1991, скандирал скандално „45 стихотворения стигат”, 1993, и опиянен от факта „Живи бяхме да се видим”, 1997, поетът Васил Сотиров ви казва наздраве с новата си стихосбирка „Душата на компанията”. Авторът гарантира за градуса на своите стихове, дори се надява книгата да се окаже галерия от образи, стига всеки да открие нещо от себе си в нея. Впрочем тя е за тези, които поне веднъж са били на ... |
|
Имперсии от една светла младост, преминала в мрачно време. Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Слънчеви зайчета и други зайци" е сбирка от импресии, описващи една младост, преминала в началото на втората половина на двайсети век в България. Това е носталгичен поглед към отлетялото време, ненавиждано по политически причини, но същевременно и обичано заради неповторимите младежки години. От всеки ред лъха любов към този период от живота, който като всеки друг няма да се върне никога. Описаните истории са често необичайно буйни, но са ... |
|
"Старият художник Платно, палитра и триножник. Останалото – колорит. Навярно старият художник след миг ще се превърне в мит. Пейзажът го унася в дрямка със вятъра, кавал надул... Дали животът беше в рамка или пък само в паспарту? Ще сложи той последна четка, което всъщност е черта – дойде часът за равносметка и край на всяка суета. Дърветата се обезлистят, остават птиците без глас и някаква тревожна истина ще стигне може би до нас. Не с четка, а в ръка с тояжка под тегнещия небосвод художникът излиза от пейзажа на собствения си живот." Васил Сотиров ... |
|
Второ допълнено издание. ... Книгата представлява второ издание на труда от 2020 г., допълнено с натрупаната по темата съдебна практика."Задатъкът, наричан още капаро, е правен институт с широко практическо приложение в частноправните отношения. Не са малко и теоретичните въпроси, които той повдига. Някои от тях поставят на сериозно изпитание съдебната практика по тълкуването и прилагането на закона. Странно е, че от приемането на действащия и днес Закон за задълженията и договорите са изтекли почти 70 години, а досега липсваше цялостно задълбочено проучване на това правно явление в българската правна книжнина. ... |
|
"Световната криза" е определение, което Васил Радославов дава на Първата световна война и всички трусове, които тя предизвиква в тогавашния свят. Това е бурен период, в който България вижда възможност за решаване на националния си въпрос. Обикновено сме свикнали да свързваме тези събития само с онова, което се случва на бойното поле, но далеч от него се води една не по-малко тежка борба. Тя подготвя сцената, определя условията и налага резултатите - борбата на политиката и дипломацията. Книгата "България и световната криза" разказва точно това. Авторът ѝ проследява различни моменти от участието ... |
|
Творчеството на Радичков като философска тема. ... Книгата извежда философските внушения на Радичков . Основата са текстовете: новелата „Козел“ пиесата „Опит за летене романът „Ноев ковчег“ разказът „Ние, духовата музика“ есето „Акустичното гърне“ и други Продължава се руслото, очертано в предишната книга на същия автор „Радичков другарува с думите“. Тези две книги са единственият досега наличен опит за философско осмисляне на творчеството на Радичков. Характерна е липсата на отстраненост. Коментарът стилистично и художествено-емоционално се вплита в Радичковския текст в синкретична тъкан. Книгата е ... |