"Когато Бог създал човека и започнал да разселва децата му по Земята, най-първите и може би най-красиви потомци на Адам и Ева Той заселил край морския залив на Варна и по околните хълмове. Разпръснал ги по поляните край горите и около езерото. Тези хора били снажни и сръчни, с правилни черти на лицето, с великолепни пропорции на тялото и умеели да правят възхитителни предмети от бронз, злато и сребро. Така казват археолозите и антрополозите от всички краища на света, когато се съберат във Варна. А казват също, че не се знае другаде и по същото време други хора да са правили подобни златни предмети от същия като ... |
|
|
Още от най-дълбока древност до наши дни развитието на човешкото общество е тясно свързано и детерминирано от определени идеологии, чрез които се интерпретират идеи, представи и възгледи, определящи изграждането или преобразуването на действителността. Тяхната същност и значението им е било тълкувано различно, но винаги е свързано с отхвърлянето на едни или утвърждаването на други идеи. В нашето съвремие идеологиите продължават да заемат изключително важно място в цялостния живот на обществото. Те очертават по различен начин съществуващите политически и социални отношения и моделират средствата, методите и формите за ... |
|
|
Щрихи от ненаписаната история на българската литература за престъпления Монографията е първи опит да се анализира развитието на българската литература за престъпления от Средновековието до наши дни. Последен е пътят от първите опити в "криминалния" жанр от XIX век, присъствието на сюжети с престъпления и убийства във "високата" литература, разгръщането на оригиналната и преводната популярна литература. Читателят ще се срещне както с класици, така и с малко известни писатели и подценявани автори, които имат несъмнен принос в развитието на българската литература за престъпления. ... |
|
|
В книгата си д-р Папучиев е проследил развитието на фестивала, като се е базирал на материали, събрани във фондовете на Държавния архив. Авторът е показал сурвакарските игри не само като част от фолклорната култура на страната, но и като проявление на различни социални отношения. Според д-р Папучиев фестивалът е много повече от празник, той създава множество връзки между хората, първоначално от населените места в региона, а с разрастването му - и от страната, и от чужбина. Авторът определя сурвакарската традиция като фактор за създаване на регионални културни политики. ... |
|
|
Варненска житейска хроника за един командир, за неговия полк и за неговия дом, за няколко разрушителни войни, за градежите и запустенията в град Варна, за много радостни и мрачни събития, събрани заедно и разказани в хронологичен ред от Николай Савов. "През последните години се взирах старателно в историята на моя град, оглеждах неговите улици, паметници, стари и нови факти и артефакти и намирах това за крайно интригуващо и полезно занимание. Постепенно обаче то събуди у мен съмнението, че пропускам нещо важно и съществено, и аз бавно, но сигурно откривах, че важното и интересното събитие в живота на моя град са не ... |
|
|
Николай Йорданов е роден през 1978 г. във Варна. Работил е като креативен продуцент на предавания като "България търси талант", "Страх", "Африка: Звездите сигурно са полудели", "Ясновидци", "X Factor", "Гласът на България", "Игрите на звездите" и други. В момента е асистент по драматургия и преподавател по риалити тв формати в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов". Съавтор на биографичната книга "Записки по ада", написана заедно с Валя Червеняшка. "Не казвай на мама" е първият му роман. Кой бях приживе? Мъж или Жена? Дали бях Нае-ил, ... |
|
|
Историите в този сборник приканват към едно необичайно пътешествие - през поколенията, тяхната самота и любимата им музика. В началото на 60-те години основателят на първия джаз оркестър в България прави нелегален запис на учениците си, които свирят Глен Милър. През нечии слушалки и днес може да се чуе Нова генерация около бившия Кравай. А едни пораснали хлапета всяко лято се връщат в Малката текила в Созопол, където звучи Сайпръс Хил. Всички тези поколения - изгубени или изтръгнати - никога не са спирали да си говорят. Знаят, че мълчанието не е немота, а компромис между желанието да изричаш истината и необходимостта да ... |
|
|
В края на зимата в гората тече трескава работа, животните се приготвят за идването на пролетта. Нашите герои - Зайо, Лиси и Мечи са първи помощници на своите татковци. Станете част от новите приключения на горските обитатели с историята - "Идва Пролет" - втора книжка от поредицата "Тайфата на Гората". ... |
|
|
През петте години на първия мандат на президента Георги Първанов, Ирак беше едно от най-сериозните предизвикателства пред външната политика и политиката за сигурност и отбрана на страната ни. Логично е, че като секретар на държавния глава по националната сигурност по това време, аз се чувствах пряко ангажиран с всичко свързано с Ирак - преди, по време и след войната. Ето защо се стараех да предлагам анализи, експертиза и позиции - така, както разбирах своите задължения и отговорности към президента и както смятах, че той трябва да се държи и реагира за да защити националните интереси. Разбира се, за България несравнимо по- ... |
|
|
"Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак замълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света."Из книгата, Николай Лилиев ... |
|
|
Разговор със себе си - така е нарекъл книгата си Николай Майсторов . Текстовете в тази книга отново ни убеждават, че преди всичко авторът се опитва да разгадае енигматичните послания на глобалната метафора за Пътя. Стиховете му представят играта на цветовете в дъгата от спомени. Затова той нарича очите си вопъл на четка. Вслушва се напрегнато в безмълвния крясък на притихнали спомени, опитва се да долови неуловимия дъх на въздишката, съзерцава смълчаната сълза на майката, родила същността на преродената душа... ... |
|
|
Птици в нощта Моите спомени, птици в нощта, скитат бездомни, скитат унесени вън от света. Моите песни, сенки без път, блесват нечути в скръбната есен - и пак завълчат. Моята лютня, писък в нощта, стене прокудена и безприютна вън от света. Николай Лилиев ... |
