И народите имат душа. Поддават се стихийно на колективни преценки. Миналото е било винаги обект на размисъл. Случилото се преди векове по-често е ставало източник на гордост. А несбъднатото е носило покруса. Затова се явяват митовете, идващи да запълнят липсите в общата душевност, за да създадат фалшиви надежди. Надежди, скъпо платени... Защо историята трябва да бъде отрезвяваща? Защото отрезвяващото познание за миналото ще донесе психична свобода и поглед напред. Понеже трезвата истина освобождава нашия трескав дух и носи радост. Тази радост, която е завещана от Одата на радостта. В предишната си книга авторът Тони ... |
|
|
"Полетът на пеперудата" е разказ за болката, тъгата и самотата. Но също и разказ за надеждата. Надеждата, че всеки един от нас заслужава втори шанс. Разказ за любовта, но най-вече разказ за самия живот. Живот, който винаги може да бъде прекършен. Живот, който се движи на границата между ужаса и лудостта. Ще успее ли една млада жена да се справи със своята коварна болест? Или ще се остави да изгори като пеперуда между живота и смъртта? Йордан Лозанов е роден през 1990 г. в София. Пише предимно разкази. Това е първата му книга. ... |
|
|
"Днес ние имаме нужда да потърсим истинския, неподправения, а не митологизирания образ на Иван Пейчев . Твърде много се говори и пише за резигнацията и скепсиса, за отчаянието, които били завладели поета особено през последните години от живота му, за мрачните интонации на късните му творби. Но дали наистина е така? Ако внимателно прочетем стихотворенията от последните две книги на поета - "Знамената са гневни" и "Сенки на крила", тоя мит бързо ще рухне. В тези творби има съмнение и страдание, болка и покруса, гняв и разочарование, но в тях няма и следа от апатия и униние. Според Иван Пейчев ... |
|
|
Съставител: Иван Иванов , Надежда Стоянова . ... Сборник в чест на 80-годишнината на професор Симеон Янев . Настоящият сборник е скромен опит на филологическата общност да чества юбилея на един от знаковите си учени и писатели - професор Симеон Янев - автор на повече от тридесет научни и художествени книги, на стотици статии, студии и рецензии, редактор на елитни периодични издания, преподавател и изследовател, формирал и формиращ литературно-историческото мислене на поколения българисти. ... |
|
|
От уста на уста, от баща на син се разказвала легенда между хората. Че светът нявга бил не просто по-пъстър и по-мирен, а бил отреден за човека и неговата многолика любов. Любов, на която безсмъртните един ден завидели... И това било началото на края за мира по човешките земи. Надигнали се синовете на Първите срещу баща си, обвинили го, че обича творението си повече от тях. Потъпкали клетвите си и потъмняла от кръв земята, миналото пуснали по течението на дивите реки, древните си имена захвърлили на вятъра и дали дума, че всяка душа по таз земя, ще усети пожара на гнева им... Че ще страда човекът, ще узнае що е омраза. ... |
|
|
Брилянтното продължение на "Адът на Гейбриъл" и на "Екстазът на Гейбриъл". Романтика и еротика, поднесени с интелигентна пикантност. ... "– Не знаех, че е възможно да обичам някого другиго освен теб толкова много – прошепна Джулия и очите ѝ се насълзиха. – И аз не знаех – Гейбриъл я целуна нежно. – Най-голямата добродетел не е любовта. Надеждата е. Надеждата и прошката. Открих различните проявления на любовта – първо с Грейс и Ричард, после с теб. Тя ми помогна да премина през най-тъмните си дни. Открих и вярата, когато отидох в Асизи. Но без надеждата нямаше да съм тук сега. Без прошката ... |
|
|
Пътуване до Амазония, център на света."Много книги са писани за Амазония, но тази е разтърсващо умопомрачителна. Прочетете я и разберете." Фред Пиърс "Опустошителна, изключителна и незабравима." Words Without Borders "Елиане Брум е най-добрата журналистка в бразилската преса и с право най-награждаваната в Бразилия." Globo "Във време на климатичен срив, изтъква Брум, центърът на света не са примерно Делфи или Йерусалим, нито някой от модерните ни центрове на политическо влияние; центърът е и трябва да бъде Амазония." The New York Times "Книгата на Елиане Брум излъчва страст ... |
|
|
Луда книга за любов и една университетска интрига. Това е книга за любовта и думите, с които тя се появява, танцува, тържествува, отива си и се превръща в спомен. Защото любовта най-често не умира, тя се оттегля, тя се скрива в усамотенията на света."Като вземем за критерий цялостното творчество на Нихело Немо, бихме могли да кажем все пак, че този писател не е някакъв дълбокоумен многознайко, склонен към инфантилна регресия, а по-скоро един достоен за уважение интелектуален акселерат. Нихело Немо (на латински - Никой и Нищо) без съмнение узаконява осезаемата алхимичност на текстовете и изразява желание не за ... |
|
|
Една история за риска, надеждата и триумфа. ... "Всеки би могъл да е на наше място. Не сме го искали. Ако зависеше от нас, животът ни щеше да си тече постарому - мирен и обикновен... Но ето че стотици млади хора не виждат друг изход, освен да побягнат от пепелищата на войната, да пропътуват километри, да минат през какви ли не изпитания с надеждата за нещо по-добро."В разгара на войната в Сирия Юсра и сестра ѝ Сара напускат дома си в Дамаск в търсене на по-спокоен живот в Европа. Налага им се да се насочат към гръцкия остров Лесбос през Средиземно море, натоварени на малка гумена лодка с още 18 души. След ... |
|
|
Без надежда Загубил всякаква надежда погубвайки се в самота, списвайки глава навеждам, проклинам своята съдба. Препускайки с ветровете, търсейки да видя брод, с последното парче надежда търся своята любов. Изчезнала е тъй далеко, изгубена в далечен свят, затрупана от снеговете, нейде в непрогледен мрак. От нея спомена остана - огледало на това, което нявга беше тука, а сега е празнота. Но аз вървя и я преследвам сред необятните поля, където само чрез надежда възможно е да прелетя. Не зная аз къде отивам, не знам, но знам едно, от нея даже да умирам, се напреде ще вървя. Но време вече не остана, като птица отлетя, ... |
|
|
На тънката граница между надеждата, лудостта и оптимизма. ... В постапокалиптичния свят на Дейвид Брин една лъжа се превръща във велика истина... Научнофантастична класика за човек, който разпалва духа на човечеството с помощта на една мечта. Гордън знае как да оцелява - обикаля пустошта в един разрушен свят и разказва истории в замяна на храна и подслон. Съдбата полага длан на рамото му, когато той попада на отдавна умрял пощальон и навлича униформата му. Старата износена униформа все още носи силата на символ на цивилизацията. И надеждата, която "пощальонът" Гордън вдъхва у хората, полага началото на нов свят, ... |
|
|
"Забравих да умра" е покъртителна - и поучителна - история на човек, "невидял нищо друго освен крайности в живота". Най-ценното в нея е, че е написана не от теоретизиращ, всезнаещ психиатър или психолог, а лично от страдалеца - с неговия патос, с неговите сълзи и с неговата кръв. Ритъмът е забързан и накъсан, повествованието - задъхано, нетърпеливо, езикът - цветен, непочтителен в падините, но и вдъхновен във висините на едно "красиво изцеление". Днес Халил Рафати е преборил демоните си и от наркодилър се е превърнал в учител по здравословен начин на живот. И по надежда. Учител по надежда. ... |
