Новата поетична книга на Иван Теофилов "Инфинитив" е опит да се открие посоката, да се домогнем до просветлението, което ни е така нужно сред нравственото безумие на времето от втората половина на ХХ век насам, с изтощението му от непрестанните вихри на събитията, с идеологическите му празнословия, с философското му объркване, с човешката му слепота, с висящата опасност животът на отделния човек да се превърне в шумотевица на други гласове, в ехо от мнения и амбиции на други хора. И с неотменния въпрос: "Как да живеем собствения си живот по собствен начин?", без да забравяме, че сме в утробата на ... |
|
|
"Тази книга е едно приятно изкушение. Опит да се докосна до магията на детското въображение. Детството е единственото случило се чудо в живота на всеки човек. И първопричината за същността на всяка човешка участ. Впрочем колко е истинско определението на именитата испанска писателка Ана-Мария Матуте: "Животът не е нищо друго, освен повторение на най-основните, най-важните мотиви на нашето детство". Повечето стихове в първата част на книгата са идеи, заети от случки и прояви на моите внуци, така че ги считам за свои равностойни съавтори. Работата ми в кукления театър неминуемо ме е заставяла да следя ... |
|
|
Този роман е гротеска, която си е чиста истина. Жестока и трагична социална истина, която се превръща в гротеска. Един достолепен мъж, бивш голям шеф, преживял до този момент без особени угризения комунистическата илюзия на обществото и ужасен от посттоталитарната ѝ мимикрия решава да се върне в отдалечилата се от него родна земя. За да стигне до нея главният герой трябва да премине през ада на разрухата в България, за която и сам той има огромна вина. Перипетиите и знанията за Световната икономическа криза, за Световната сексуална революция, както и за Световната криминална революция разкриват пред очите му ... |
|
|
“Дневникът! По правило това е ориентиран кьм бъдещето доверителен текст. Писан днес, утре той трябва да бъде ключ към разбирането на вече превърналото се в минало настояще. Дневникът е „изповед-послание", чиято публичност по някакъв начин конюнктурата табуира. Често пъти е Възможност за „последна дума" по възлови проблеми от индивидуалното и социално битие на пишещия. Дневникът е ценностно ангажиран текст, независимо дали фиксира болезнено-втренченото вглеждане на автора в себе си, в собствените си ежедневни премеждия и емоционални ерупции, или е посветен на историко-събитийни ретроспекции, социални обобщения, ... |
|
|
Роман, който поставя на съдбовни везни истината и лъжата, верността и предателството. Второ допълнено и преработено издание. ... Герой от Априлското въстание и от боевете при Кревет-Гредетин, Стоян Кантарджията понася достойно кръстните мъки на борбата. Не се колебае да пожертва и живота си в името на свободата и когато бойната тръба на Царя Освободител призовава под знамената родолюбивите българи, той се записва опълченец. Вековното иго приключва, но ще погинат ли идеалите на Левски, в които той вярва с цялата си душа? Ще угасне ли единствената светлина, към която се е стремял гордият поборник - да види Родината истински ... |
|
|
Последният час и покоят на бележити българи от миналото и съвремието. ... Всеки човек се ражда и идва на този свят с определена мисия и задачи. И когато ги изпълни, го напуска. Един се ражда, за да управлява, да бъде мъдър държавник, велик военачалник или революционер. Друг, за да се изяви в духовното поприще: в културата, изкуството или науката и да остане в паметта на поколенията като знаменит поет, писател, художник, музикант или учен. А трети, за да покори световни спортни върхове и да докаже, че човешките възможности нямат ограничения. Всеки народ има своите велики личности и герои в различните обществени сфери, ... |
|
|
Проф. д-р Иван Георгов (1862 - 1936), един от създателите на Софийския университет, е между най-видните български учени хуманитаристи. Почти половин век той оглавява Катедрата по история на философията, но освен философ Георгов е и педагог, психолог, филолог и общественик. Приносите му в областта на историята на философията и етиката са относително познати на българската научна общност, докато ценните му проучвания, свързани с общата и детската лингвистика, са далеч по-малко популярни. Сборникът представя на съвременния читател три студии на проф. д-р Иван Георгов (Значение на детската лингвистика, Първите начала на ... |
|
|
Основни направления в психологичната помощ. ... "В настоящата монография са засегнати два основни въпроса, свързани с преживяванията и функционирането на човек в процеса на лечение и възстановяване. Тревожността и процесите на личностна регулация са два различни и не толкова често обединявани конструкта. Те рядко присъстват заедно в теоретичните и изследователски модели. Логиката на тяхното обединение в монографичния труд е продиктувана: първо, от изискванията, свързани с практическата работа на медицинския персонал в сферата на психологическата помощ, и второ, от необходимостта да се очертаят основните направления ... |
|
|
Иван Богданов (1910 - 1992 г.) е виден изследовател на българската литература, архиист, библиограф, автор на около 70 книги. Започва да публикува в литературния печат през 1933 г., а през 1940 г. издава първата си книга, посветена на Илия Блъсков. През периода 1946 - 1960 г. е изолиран от текущия литературен живот. По това време не се отчайва, а работи активно върху голям брой свои проекти, които виждат бял свят по-късно. Автор е на енциклопедични и справочни издания, превърнали се в еталони. Сред тях - "Речник на българските псевдоними", "Българска литературна периодика", "Енциклопедичен речник ... |
|
|
Цялата истина за живота, вселената и всичко останало се съдържа в Светото Писание, постановленията на седемте вселенски събора и светоотческото наследство. Ние не можем да добавим нищо към нея, нито пък е желателно да я тълкуваме прекалено творчески в порива си да бъдем в крак с времето. Единственото което можем и което вероятно трябва да направим, е да потърсим такива форми, чрез които тази истина да достигне до хора, до които иначе не би стигнала. И днес работят забележителни християнски писатели, затрогващи проповедници и вещи богослови. Те създават великолепни творби и въпреки това има големи публики, до които тези ... |
|
|
Кратка българска история за любопитни читатели. България през XX век."Десетилетия наред съм изчитал с любопитство многобройни изследвания на нашата история, преди да ми хрумне да напиша тази книга. И защо се захванах с нея? Истории на България дал Господ! Но все ми се струва, че я няма историята, която българинът - не специалистът историк, а влюбеният в миналото на своя народ - заслужава. Не книга, която ще подхранва у него лъжлива мания за величие. Нито пък такава, която да се вайка над изтърваните шансове и окаяното ни положение днес. А история интересна, история донякъде поне честна и уравновесена, история, която ... |
|
|
"В книга си Съзерцание на безкрая, Иван Гранитски съзерцава света и хората от издигнатата гледна точка на поет-мислител. Естествено е, като човек с кауза и ерудиция, той да се обърне към древната философия от етапа, когато тя е още неотделима от митопоетичното, когато използва фигури и начин на мислене, свойствени за архаичния човек. В много от поемите душата търси своя Път - друг изключително важен архетип в архаичното мислене. Пътят е предначертан, но не детерминиран. Неговата посока и неговият край зависят от личния избор, въплътен в земното поведение: дали сред звездите или при лодкаря, който вече чака. ... |
