Книгата Лице без маска е автобиографично повествование с елементи на художествена публицистика. В широко разгънат и лесно достъпен стил, книгата леко се чете, а богатството и разнообразието на тематичния материал обхваща: произхода на фамилията Бехар на Балканите и по българските земи; историческия квартал Орта Мезар с неговите четири синагоги и мултиетнически обитатели; работата на д-р Шемуел Бехар като лекар, впоследствие талантливите му изяви на оперната сцена и на концертния подиум. А когато маските най-сетне са вече свалени, остава оголеното лице, обветрено от критичните или ласкави оценки за постиженията на автора ... |
|
Стиховете в тази книга на пръв поглед могат и да ви смутят – няма пунктуация, няма главни букви. Привидно това е един от онези досадили ни вече ръкописи, които повече приличат на главоблъсканици и единственото им послание към света и хората в него е „Виж колко съм оригинален и умен!“ Но щом започнеш да четеш стиховете на Станислава, се оказва, че не искаш това пътуване да свършва, защото с нея, развълнуван, потегляш на път и ти. И тук е следващата уловка – многото географски названия биха те подвели да погледнеш на книгата като на поетичен бележник от посетени туристически дестинации... ако не знаеш какъв е поводът на ... |
|
"Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски ... |
|
Тази книга се разделя на три части, всяка една от които сама по себе си е опит за обясняване на цялото. Първата разглежда една сякаш неподвижна история - тази на човека и на неговите взаимоотношения със заобикалящата го среда; една бавно протичаща и трансформираща се история, изградена от наложителни обрати и непрекъснато обновяващи се цикли. Над тази неподвижна история се различава една друга с бавен ритъм: на драго сърце бихме я нарекли, ако изразът не бе променил основното си значение, "социална" история, тази на групите и на групиранията. Как тези придънни вълни раздвижват целия средиземноморски живот - ... |
|
Второ издание. ... Романът Изгубени под звездите е мащабно платно, обхващащо периода от 1984 до 2011 години, с препратки към различни исторически периоди. Главните героини са три поколения жени и върху фона на големите политически, икономически, социални и природни катаклизми, те се сражават за своето човешко щастие. В романа е отделено място на Възродителния процес и на проблемите, съпътстващи Прехода ни към демокрация, на износа на "бели робини" и на икономическата емиграция, на тероризма и наркоманията, на различните религии и на етносите, които трябва да се научат да живеят не просто в търпимост, а в ... |
|
Стихчета за деца от Венцеслав Николов с илюстрации на Румен Скорчев."Комар ухапал те - ми казваха като дете, когато сърдех се за нещо дребно. Защо тогава се кося, размахвам аз ръце във тази лятна вечер. Ядосвам се за щяло и нещяло..." Венцеслав Николов ... |
|
Исторически роман. Приложение: сведения на старите автори за Константин и Методий. ... В историята на България няма по-бляскави личности от Константин и Методий, повлияли чрез делата си толкова силно на формирането на днешната славянска културна общност. Още от тяхно време, та и досега ние сме издигнали делото им в светиня. Защо? Историята ни показва, че гърците не отстъпват от езика си, а напротив, войнствено се стремят да погърчват съседни народи, в древността - пелопонесците, аристокрацията на македонците и др., а след получаването на управлението на християнската църква чрез корупция през 18 век са инструмент за ... |
|
Книгата е написана въз основа на пътувания на д-р Мартин Дойков през 2013 г. в съавторство с доц. д-р Васил Дойков. Тя запознава читателите с една от най-многолюдните и най-развитите държави на земята - Япония, страната на изгряващото слънце. В книгата са разгледани природата, населението, управлението и икономиката на страната накратко, като повече внимание се обръща на регионите и градовете. Илюстрована е с над 300 цветни снимки и три карти. Предназначена за широк кръг от читатели - учители, туристи, студенти, ученици и други. Книгата е част от поредицата Географска библиотека на издателство Ковачев . ... |
|
"– Кога си роден? – Амиии... отдавна... В документите пишеше, че през 1726-а. Но пък там по едно време бяха сбъркали и името на баща ми, та кой знае... – Не е ли Матео Гофрилер? – Да бе! Вече никой не се съмнява в това. Но преди години специалистите твърдяха, че съм от рода на Бергонците... Смешна история, може да си я чувал. Тя доста нашумя преди време. – Какъв красив лак - прозрачен, а и тези благородни оттенъци на червено и жълто... – Нали? Всички го казват... Разгледай и ефовете, шийката, главичката - много са елегантни, виждаш ли? – Кажи, това с лака, и със звука... Отдавна се говори за тайната на прочутите ... |
|
Людмила Балабанова е завършила Техническия университет в София, където работи като преподавател по компютърни системи. Публикувала е четири книги с поезия: "Драскотина от звезда" (1992); "Светулката знае..." (1996); "Песен на щурец. 33 хайку" (2002); "Храна за луната" (2004), "Прашинки в слънчевия лъч" (2007). През 2003 г. изнася доклад и чете свои хайку стихотворения на Втората конференция на Световната хайку асоциация в гр. Тенри, Япония. ... |
|
Бернардо Бертолучи нарича Прелестно обсебен "книгата, която не знаех, че съм написал". В нея той разказва за филмите си, за учителите и приятелите си, за спътниците си в живота. В продължение на четиресет години Бертолучи не пропуска да издигне глас, когато е нужно, за да коментира събития и факти от света на киното със своята ясна мисъл, любов към киното, гражданско чувство и етичност - текстове, на пръв поглед фрагментарни, но всъщност напълно адекватни на актуалността на събитията. Книгата на съставителите Фабио Франчоне и Пиеро Спила е сякаш един поглед от високо, един дълъг фарт върху творческия път на ... |
|
Томът е една представителна антология на френската поезия от XI до XXI век, съставена от един от най-добрите и познавачи у нас."Кадийски си създава две насоки за превод. Руската и френската литературни традиции. И в двете литератури, без оглед дали се занимава със стари или с нови автори, той търси експресивни творци, търси трудни поетически текстове, които винаги искат от преводача да бъде всеоръжие. Кадийски обича работата в трудните стилистични пластове, където човек е покорен от шемета на експресията, където думата е мисъл, но и вопъл, понятие, но и призивен вик. Той обича полифонията в поезията и успоредно с ... |