Иза Хохгернер е родена през 1961 г. в Дорнбирн, Австрия. Завършва актьорско майсторство в Консерваторията във Виена, а по-късно се усъвършенства като актриса, певица и говорителка. Занимава се с фотография. Участва в много театрални представления в различни австрийски и немски театри. Има рецитали с песни по Брехт, Тухолски, както и френски шансони. Авторка е на няколко пиеси, от които пиесата Декемврийски рози има премиера на фестивала Натам и докрай през август 2020 г. ... |
|
|
Икономическата криза в Германия от 1928 година. Безработицата е масова, предприятията затварят, фирмите фалират. Докато мъжете упорито продължават да търсят работа и измислят някакви решения за по-нататъшния си живот, самотните жени са принудени преди всичко да продават себе си, за да си осигурят хляб. Изданието представя драматизирания роман на Йодьон фон Хорват Вечният използвач, който разкрива трагичната съдба и цялата безнадеждност на малкия човек след края на Първата световна война."Келнера: Оборотът днес отново е под всякаква критика. Като си помисля за моето бъдеще, буквално се съжалявам. А знаете ли за ... |
|
|
Пет пиеси. ... "Кармен: Аз познавам мъжете, Сабине. Началото с един мъж е винаги чудесно. В стомаха ти пърхат пеперуди и тъй нататък. Носят букети, канят те на вечеря и те оправят всеки ден по три пъти. Но това продължава точно две години. След това всичко започва да пропада. Оставят си мръсното бельо, мият си зъбите само сутрин и по време на секс мислят за съседката. Повярвай ми, Сабине, аз нямам нищо против мъжете. Но техният гаранционен срок е две години. Също като при спагетите и зеленчуците в консерва." Из "Bella Donna" Авторката на готварски книги Кармен обича хубавата храна, студеното шампанско ... |
|
|
Пиеси ... Вернер Шваб е роден през 1958 г. в Грац. Умира там в навечерието на 1994 г. на 35 години. Учи в Академията за изящни изкуства във Виена. Известно време живее със семейството си в малко селско имение в Щирия, където е наемен работник. След дебюта му с „Унищожението на народа, или Черният ми дроб е безсмислен" в Мюнхен и Виена той се премества в австрийската столица и започва да работи като писател на свободна практика. Две от пиесите си поставя сам в Линц и Грац. Носител е на наградата на немската критика за дебютиращ драматург през 1991 г., на наградата за най-интересен драматург за 1992 г., на наградата за ... |
|
|
Две политически комедии на Бернхард Гьорг . Авторът отлично познава механизмите на политиката и новите тенденции в нея, за да се погаври с тях и с хората, които в своите амбиции стават техни жертви. Бившият консервативен политик Фицек е поканил своите двама приятели от студентските години Земпер и Варга на вечеря в дома си. Повод е избирането на Земпер за генерален директор на голяма фирма. Но Земпер всъщност се е отказал от повишението. В течение на вечерта както Земпер, така и Фицек признават, че тяхното оттегляне е следствие от модните стремежи да се дава път на младите и дори да се предпочитат жени за шефските ... |
|
|
Два дни след падането на Берлинската стена Инге и Валтер Бишоф напускат стария си живот в Източна Германия... Апартамента, градината, работата си и страната. Пътуването отвежда двамата петдесетгодишни далеч, като те следват една отдавна сънувана мечта, "тайната на живота им", за която дори синът им Карл не знае нищо. Карл отказва да приеме родителското наследство и заминава за Берлин. Живее на улицата, докато не го приемат в кръга на "умното паство", група млади жени и мъже, които водят партизанска битка за окупиране на празни къщи и правят в едно мазе бар, наречен "Мокрицата". В подземията ... |
|
|
Сборник с пиеси. ... Вернисаж След известно време хваленето на съпружеската двойка, която постоянно демонстрира на Ванек оборудването на снобския си апартамент, започва да го уморява и той решава да си тръгне. Съпрузите обаче изпадат в истерична паника. Без него, на когото могат да се похвалят, техният живот е празен и емоционално беден. Аудиенция Девизът на майстора пивовар е перифраза на стихотворението "Без име" от петдесетте на Вилем Завад: "Моето име не е на афиша. /Ходя в прости дрехи./ Като обикновен човек живея."Има обаче голяма разлика между това, как говори "пролетарият" през ... |
|
|
Това, което по-късно бе наречено "Намерени инсталации", започна през 2002 г. като опит да се документират и колекционират следите, които оставяше житейския поток в центъра на София по времето, когато столицата видимо се разпадаше на множество разбягващи се градове и човешки траектории. Като че ли по нечия заповед изведнъж настъпи взрив от неконтролируеми, разюздани енергии, които промениха лицето на града. Всъщност, намерените инсталации са знаците, които безмилостните жители на София са поставили навсякъде из града. Видян чрез образите на тези находки, взети в завършен вид от "социалната фауна", ... |
|
|
Преди повече от две години две жени се срещат на една сватба. Преди това никога не са се виждали. И тогава става тази бурна сватба, с много хора, със силна музика. Те искат миг спокойствие, да глътнат малко въздух, да изпушат цигара. Двете излизат навън и отиват в парка, който е наблизо. Срещат се. За пръв път... И това е... Това е... откровение. И за двете. Да. Започва една дълбока, истинска любов, която изключва всичко останало. И двете преди това през живота си никога не са имали връзка с друга жена, и въпреки това: Откровение. Човек не може да го опише по друг начин... И от тази всеобхващаща любов скоро се появява ... |
|
|
Берфус пише пиеси с желанието да създаде качествено нови пространства на мисълта, в които зрителите са предизвикани да издържат на конфронтацията с другите и със самите себе си и то в рамките на обществените и политически измерения на съвременността. Странната смес от поезия и близост до живота изведе Берфус на челно място на немскоезичната театрална сцена. Своеобразните картинни светове и стегнатият език на текстовете му превръщат Бержус в поета сред театралните автори. ... |
|
|
"Както е известно, сивото бе основният цвят на Източния блок. Устойчиво и неопределено, сивото беше еднакво подходящо за прибори за храна и за бетонни сгради, цели улици и обширни парадни площади. Това обстоятелство придаваше на цвета дори и в минимални мащаби нещо посвоему монументално." Млада жена предприема пътуване към "стоманеното сърце на Русия" - Магнитогорск, този митичен град в Урал, роден върху чертожния лист и построен на два континента. В някогашната забранена зона се намира най-големият металургичен комбинат в света, гордостта на Сталин . Героинята посещава баща си, електроинженер на нов ... |
|
|
Всяка от включените кратки истории съдържа по един кошмар и фучи като нощен експрес към предверието на ада, „към последната спирка преди входа към безумието”. Екзекуции в следобедната програма на телевизията, стрелбища за изморените от живота, заменяеми полови органи за всички, които могат да си го позволят... Виртуални герои и реални неудачници, смазани изроди, самоубийци, избягали луди – Цовнир открива достатъчно представители на цял един объркан свят и довежда в своите истории абсурда, перверзията и безумните визии за бъдещето до болезнени върхове. По-черни от черното биха били текстовете му по стил и дух, ако лирика и ... |
