От магазинче за бонбони някъде в Америка до българския морски бряг - историите на Дядо Пънч ни пренасят през разстоянията и времето, за да ни срещнат с чудати герои, вълшебни предмети и реални ценности. В книгата са събрани 27 от най-обичаните приказки на усмихнатия разказвач. Сред тях е и Кукла Букла - историята на една малка кукла с голяма мечта, често сравнявана с Малкият принц."Да виждам небето със живи очи. Да дишам омайния мирис на здравец. Да вкусвам кое ми сладни и горчи... И всичко човешко човешки да правя." Дядо Пънч Панчо Панчев, известен като Дядо Пънч, е български писател, драматург, сценарист и ... |
|
|
"Често се натъквам на словосъчетанието обещаващ дебют и не го разбирам. Какво е длъжен да ни обещава един дебют? Нищо. А понякога към обещаващ се добавя и дързък - получава се нещо много сериозно, един обещаващ, дързък дебют. Е, тази поезия не е дръзка, нито пък се е втурнала да обещава нещо на читателя. За сметка на това тя споделя с него едно и също любопитство, едно и също желание да опознава и разбира. Тази поезия е вглъбена, но не спира да гледа наоколо с очи на откривател - честна в ентусиазма си да хване за момент неуловимото (насън или наяве) и да ни срещне с него. Завидната за годините на автора зрялост не ... |
|
|
Емили Дикинсън (1830 - 1886) е най-известната и обичана американска поетеса. Напълно непозната приживе, поезията ѝ успява да спечели сърцата на читателите и признанието на критиката. Сбъдват се думите ѝ: "Ако славата ми принадлежи, няма да ѝ убягна". Причината за това се крие в умението ѝ да изрази по неподражаем начин драмата на битието, очарованието на природата, възторга на любовта, покрусата от смъртта и да развълнува дълбоко читателя. Настоящият сборник съдържа 230 стихотворения, повечето от които се издават за първи път на български език."Поезията ѝ е великолепна ... |
|
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
|
Защо класическото коледно стихотворение и съвременните илюстрации, претворени заедно в книгата Нощта преди Коледа на издателство Дъбови листа , развълнуваха родителите? Нуша Роянова: "Ако родителите съумеят да покажат на децата чудесата - доброто и красивото във всеки ден, като изпитват въодушевление и възхита от най-дребните неща, може да се каже, че те са изпълнили най-важната мисия в света, като са ги научили да обичат живота и да живеят с почуда.". Вълшебната книга Нощта преди Коледа с илюстрации от Холи Хоби - уютна като дом, красива като усмивка, желана като подарък, ще помогне на родителите да ... |
|
|
Улица „Щастие“ наистина съществува. На нея има само една ниска къща, в краен квартал на София – кучетата махат опашки пред прага, а децата се смеят. Поезията обаче има странни маршрути – минава през Самарканд в Централна Азия и се отбива в Прага, прескача до Истанбул и Дрезден, спира се на някой връх горе в планината или чака на спирка на Лъвов мост. Не е ясно къде ще срещнеш история, достойна за разказване. И няма голяма разлика дали пишеш репортаж, разказ, пиеса или стихове – важна е историята. А историите винаги идват в подходящата форма, сами си обличат подходящите дрехи. Тези стихове са писани в продължение на ... |
|
|
"В "Ускорени пейзажи" на Христина Мирчева се разиграва изгубената, но винаги струваща си битка да се улови и задържи нетрайното, убегливото, да се "хване слънцето" – в обектива, в думата, в жеста. На пръв поглед лежерните "акварелни" стихотворения всъщност разказват напрегнати сънища или изплъзващи се миражи - плод на светлина и въображение. Книга, която ускорява сърцето, окото, ума..." Надежда Радулова Христина Мирчева завършва Немската езикова гимназия "Бертолт Брехт" в Пазарджик и "Колеж по международен туризъм", Бургас. Работила е като журналист на ... |
|
|
"...По мостовете в устата на статуите топи се сняг. Глад... Студ... Под краката ни земята изстива. Зная, че трябва в по-топли страни да отидем, но не мога да мръдна оттук, другаде няма аз да те срещна, само тук преди девет години в алеята със въздишащи статуи..." Из "Мигът завинаги" ... |
|
|
Василка Петрова - Хаджипапа е родена в София: По образование тя е филолог, завършва немска и английска филология в СУ. От няколко десетилетия живее в Никозия заедно със съпруга си Христос Хаджипапас, известен кипърски писател. Посвещава живота си на преводаческа дейност, ползвайки в работата си равностойно български, гръцки, немски, английски и руски език, занимава се и с литературна и театрална критика. Заедно със съпруга си Христос Хаджипапас превежда и публикува в Кипър и Гърция българска поезия и проза. По техни преводи биват поставени в Кипър "Опит за летене" на Й. Радичков , с режисьор Юлия Огнянова, и & ... |
|
|
Сън Ти си сън и мистика вълшебна - Свещено творение от лъчи, Дете не богинята неземна Родено в небе сред звезди И ме водиш по приказна пътека Да взирам непознати красоти, Като ангел все ме под опека Във всемир от моите мечти. Явор Янесовски ... |
|
|
"Архимандрит Серафим от години не е между нас, а християнската му поезия тепърва ще бъде опознавана от широките кръгове на вярващите. Тя е чист поток от строфи, може би просто едно много дълго стихотворение, което само земната смърт може да прекъсне. Мислите имат своята музика, чувствата - също. Но когато поезията се изразява по този начин, съучастник в делото е Светият Дух. Благодарим ти за всички твои трудове, учителю във вярата!" Димитър Коруджиев ... |
|
|
"Това го видях в дебютантски филм — найлонов плик се понесе над паважа, изду се от вятъра и се отдаде на полета, като танцуваше своето фламенко пред будката, пред прозорците на болницата "Майка Тереза", сякаш това бе душа, сияеща мъглявина, която се е присъединила към проекта на храм, към разпит на политзатворник към чиния, паднала от ръцете и търкулната на земята. Прилошава ми чак, душа, когато гледам как по белите камъни се премяташ към сърцето, винаги към сърцето."Дана Подрацка ... |
