Есетата в тази книга са четени по радио "Дойче веле" в периода 1971 - 1978 г. и повечето от тях се публикуват за първи път. "Може би в началото на всичко стои страхът, огромният страх от съществуването, от чудовищното разнообразие на хора и природа. Винаги ме е смущавало, че милиони отделни хора преглъщат идеята за остаряването си и доброволно, често пъти с ентусиазъм, стават фанатични членове на стадото. Защо? Поради какво те се отричат от свободата си, за да приемат покорно и подчинено някакво място в стадото? И не е ли нелогично, че те отричат равноправието и независимостта на другите отделни човешки ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Книгата "Учителят Беинса Дуно" има нетрадиционна история. Историята на човечеството показва как във всяка окултна школа, след напускане на физическото тяло от нейния създател, се активизират личностните изяви на нейните ученици. Енергиите, управлявани от Великия Посветен, се отприщват и изявяват чрез учениците според ориентация и духовно ниво. Така след заминаването на Христос от тялото на Исус, между апостолите се разразявата люти борби относно пътя, който трябва да поемат. Апостол Петър, като представител на религиозния свят апостол Йоан, представител на дълбокия мистицизъм, се обявяват срещу апостол Павел, ... |
|
|
"Казвай какво да правя? Готова съм да изпълнявам твоите желания. – Ти си длъжна да правиш това. – Казвай, чуваш ли ме? Казвай какво да правя, защото иначе... – Пей - като не можа да измисли нищо друго... – Ще пея... Започвам - рече жена му и запя. Пееше хубаво, макар гласът ѝ леко да потреперваше. Васил помисли, че е полудяла, но после свъси вежди и каза: – По-високо, не чувам. Жена му повиши глас, но вече пееше и плачеше..."Когато във вкъщи отиде, там си булче не найде... после го търси, потърси, Стоян си ножче извади, на Руска главата отсече..." – Спри! - извика Васил, завладян от злоба, че в такъв ... |
|
|
"Човек поне веднъж-дваж трябва да се е питал - абе аз умен ли съм или не съвсем? Сигурно е, че много хора никога не са си задавали подобен въпрос, трети поначало се мислят за умници, рядкост са тези, които признават собствената си глупост. Те дори не могат да се нарекат глупави, щом са осъзнали това. Аз, казано откровено, съм си задавал съдбоносния въпрос. И съм се удивлявал, че отговорът зависи от обстоятелствата и сравненията. Разхождали се Жан-Жак Русо и Волтер и по едно време Жан-Жак рекъл: "Много е тежък човешкият живот". "В сравнение с какво? - попитал го Волтер". Радвал съм се, когато ми ... |
|
|
"Споменът е единственият рай, откъдето човеците не могат да бъдат изгонени!" Те го почистват, подреждат, метат. Бършат прах. После грижливо затварят вратите - да не би някой натрапник незабелязано да се промъкне и да развали цялото райско настроение. Рядко забравят открехнат прозорец и тогава размахват кърпа, за да изпъдят зелените мухи от миналото. Я къде отиват лошите спомени, гузните спомени, мръсните спомени? В зимника на рая, обвити в паяжини и мрак, набутани в стари почупени сандъци, толкова неразличими, сякаш някои събития в живота ни не са се случили. Може да има скрит опис за тях, но влагата е размила ... |
|
|
Любимци на публиката. Под редакцията на Георги Тошев . ... "Крал Лир", "Вишнева градина", "Последната лента на Крап", "Животът в сън", "Делото Дантон" …Театърът остава завинаги първи дом за актьора Наум Шопов. Роден е на 27 юли 1930 година в Стара Загора в семейство Мара Шопова ( по баща Делчева ) и Христо Шопов, бежанец от Смърдеш, Костурско. Завършва гимназия в родния град. Играе в театрите в Ст. Загора ( 1948 - 1950 ), Пловдив ( 1952 - 1958 ), Бургас ( 1967 - 1968 ), в София - Театър на Народната армия ( 1958 - 1975, с прекъсване ) и Народния театър ( от 1985 ). И ... |
|
|
В настоящата книга, посветена на изтреблението на арменците в Османската държава през 1915 г., Георги Ифандиев с присъщата си политическа свръхчувствителност и непоносимост към компромиса търси същината на причините и разкрива подмолната и предопределяща роля на най-високопоставени лица от световната политическа и финансова сцена, които обсебени от сатанинско месианство и чудовищна алчност, обричат на гибел с войни, революции и държавно организирани репресии живота на милиони хора. Позовавайки се на малко известни исторически извори и на авангардни достижения от генетиката, посочва общото начало на българския и арменския ... |
|
|
Второ издание. ... Изследването "Най-успешните български министър-председатели (1879 - 2009)" е първото по рода си в България. Макар да има за образец някои аналогични изследвания в други държави (например изследването на изследователския институт на "Сиена Колидж" за президентите на САЩ), в значителна степен то е оригинално, особено що се отнася до системата от индикатори за оценка. Проучването включва 31 министър-председатели на България от 1879 до 2009 г., които са управлявали приблизително година и повече. ... |
|
|
Георги Моравски започва да свири на класическа китара на 12 години при Симеон Симов. През 1992 година се завършва НМА Проф. Панчо Владигеров - София в класа на Александър Пумпалов, а от 1994 до 1996 година преподава там. Печели множество награди от различни конкурси - Първа награда от Националния китарен конкурс Аполония в Созопол - 1985, втора награда (първа не е присъдена) от Международния китарен конкурс в Гоце Делчев - 1986 и награда за транскрипция на българска пиеса. През 1996 се мести в Германия. Георги Моравски изнася концерти като солист или в ансамбъл в България, Унгария, Германия, Гърция, Кипър, Нидерландия, ... |
|
|
Бележки под линия II. ... "Животът ни тече в блянове по нормално човешко общество, без кумири, попличности, вождове. Вожд на мегдана ни е Йоло Д. А в душите ни берат душа трите природни опори: Вяра, Надежда, Любов и тяхната майка София (мъдростта). Трийсет години след бедствието реалсоциализъм дочакахме "от всичко по малко". Вместо модерна държава, изградихме неуютни селища, изоставихме плодородни полета, смерч отвея младите под чужди небеса. Страната е огромна канцелария за чиновническата класа, Обществото е в бара. Пием си коктейла пред барплота и с жест сочим чашата: "От същото! От същото! От ... |
|
|
"В предлаганата на вниманието на любознателните четци книга не се наемам да се произнеса "от последна инстанция", а се стремя да покажа и докажа, че "Съдбата в Историята" е многолика и не взема пристрастно страната на силните на деня. Тя е в състояние да преобърне благоволението си и да накаже самозабравилите се галеници, както и да подаде ръка на давещия се нещастник, подценил подводните камъни поради привидно тихата повърхност. Ако сме искрени пред себе си и другите, недоразуменията няма да се превърнат в беди. Никой не е надхитрил Съдбата в стремежа да я спечели изцяло на своя страна. Добре ще ... |
