Учителят Беинса Дуно

Петър Дънов (Беинса Дуно) Времетраене: 1:38 мин. Корабът с булките Джоджо Мойс Времетраене: 1:06 мин. Алхимия на тайните Стефани Гарбър Времетраене: 1:10 мин.

Книгата "Учителят Беинса Дуно" има нетрадиционна история.

Историята на човечеството показва как във всяка окултна школа, след напускане на физическото тяло от нейния създател, се активизират личностните изяви на нейните ученици. Енергиите, управлявани от Великия Посветен, се отприщват и изявяват чрез учениците според ориентация и духовно ниво. Така след заминаването на Христос от тялото на Исус, между апостолите се разразявата люти борби относно пътя, който трябва да поемат. Апостол Петър, като представител на религиозния свят апостол Йоан, представител на дълбокия мистицизъм, се обявяват срещу апостол Павел, представител на езическия свят на гностицизма. Обвиняват го, че изменял Учението Христово, а той отговаря, че се съобразява с римския импрески манталитет и трябва да докаже, че Христос е по-велик от техните богове. Тези борби после прерастват между църковните отци, които, подари тесен фанатизъм, на съборите в първите векове отлъчват най-напредналите в учението с религиозна ярост, диаметрално противоположна на Учението на Любовта, завещано им от техния Учител.

Много източници свързват Петър Дънов с едно голямо признание, направено не от кого да е, а от А. Айнщайн:

"Цял свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България."

Според тях, думите са изречени в запис на интервю и са излъчени от френското радио RTF през 1989 г. по повод 110 години от рождението на гения. Предполага се, че връзката между Дънов и Айнщайн е големият български художник Борис Георгиев, познавал и общувал и с двамата.
Неоспорим факт остава, че дори и след смъртта си, фигурата на Петър Дънов, чиито последователи го наричат "Беинса Дуно" ("този, който носи доброто чрез слово") или просто Учителя, продължава да има широко духовно и културно влияние.

На него много хора дължат философията си за успеха в живота, за неговия смисъл, разбирането си за човешката душа и вярата си за това, което е извън обозримото. Това го прави и един от най-влиятелните хора в историята на България. Наред с личността на баба Ванга, Петър Дънов е феномен - и предизвиква към дълбок размисъл, като пробужда интензивно движение в националния ни духовен живот, а дори и извън границите на България. Интересен факт е, че сред съвременните поклонници на Дънов е и прочутият в целия свят дизайнер Пако Рабан.

Ако може с няколко думи да се разкаже това, което стои в основата на повече от 4000 проповеди на Петър Дънов, изнесени в периода 1914 - 1944 г., то може да се обобщи с тези думи - любов, мъдрост, истина, правда и добродетел, произлизащи от Христос като фигура с историческо, космическо и мистично значение. Целта на езотеричните методи на Дънов е да се постигне преживяване на Христос в мисловната, емоционална и волева сфера и да се преобразува представно-понятийното съзнание в образно (имагинативно) - обозначено с термина "разцъфтяване на човешката душа". Отделни трудове на Дънов отразяват и интереса му в областите астрология, хиромантия, физиогномия, френология. Последователите на Дънов се обединяват в миролюбивата организацията Всемирно бялото братство и имат обичай да се събират сред природата за беседи и поучения, като заедно с това изпълняват предложените упражнения от Петър Дънов - "паневритмия", с която се съчетават движение, слово, музика и мисъл.

Житейският път на Дънов започва през 1864 година в село Хадърча, Варненско - още в Османската империя. Завършва гимназия във Варна, а след това - американското методистко училище в Свищов, основите на което са положени от протестантския мисионер д-р Алберт Лонг.

Известно време учителства. На 24 години Дънов заминава за САЩ и се записва в Методистка теологическа семинария в Медисън, а след това се записва в Теологическия факултет на Бостънския университет. От там се дипломира през 1893 г. след завръщането му в България (две години по-късно), започва неговата усилена дейност за пробуждане на духовен живот у българина. През 1897 г. Петър Дънов учредява във Варна "Общество за повдигание религиозния дух на българский народ", което по-късно ще се прерасне във Всемирно бяло братство. Организират се ежегодни събори, както и събирания за проповеди, беседи и лекции. След края на първата световна война, последователите му наброяват близо 40 000 души, а дейността му продължава. Известен факт е, че днешният квартал Изгрев на София е място, открито от Петър Дънов - като селище Изгрева. То става и център за събиране и координация. Петър Дънов трайно се установява в Изгрева и до края на живота си продължава да разпространява своето учение. Петър Дънов умира на 27 декември 1944 г. Учението му е запазено в голям обем литература. В нея читателите могат да открият както теоритичните постановки на учението на Дъновизма, така и практическите съвети за прилагане в ежедневито, които предлага Петър Дънов. Сред известните книги са "Завета на цветните лъчи на светлината", "Сила и живот", "Вяра, надежда, любов", "Прави така всеки ден" и др.

Алфиола - Кръстев и сие - СД
Варна, 9000
ул. Сан Стефано 29
Alfyola_knigi@abv.bg, georgi_krastev@abv.bg

Необходими пояснения за читателя на новото издание на този труд - Христо Маджаров
Бележки на учителя
Уводни думи
Родопското село Устово
Вуйко Йоргаки Зебилев
От Устово до Варна. Четиримата младежи
На път в морето
Изпитанието. Бурята
Необикновената среща в църквата "Свети Димитрий"
Към нова съдба. Чорбаджи Атанас Георгиев
Село Хатърджа
Свещеник Константин Дъновски и гърците
Писмо, написано от свещеник Константин А. Дъновски до сестра М. Казакова
Момчето Петър
Средното евангелско училище в Свищов
Учител в село Хотанца
Заминаване и следване в Америка
Отново в България
Времето около първия събор на Братството
Първият събор на Бялото Братство
Пътят до Варна. Съборът. Изненадата
Годините от 1909 до 1915
За словото на Учителя и за някои принципи на учението
Да звучиш добре
Беседа за силите
Наблюдавайте и се учете
За Живата природа
Както теменужките
Някои основни истини
Един ден от летуването на рилските езера
Учителят и учението на Бялото Братство във впечатленията и спомените на неговите слушатели
Музиката
Учителят за музиката
Цигулката
Пансвритмия
Проблемът за здравето
Някои основни философски категории в светлината на учението на Бялото Братство
Учителят за Христа
Учителят за себе си
Защо Учителят отказа амвона в Ямбол и участието си в Теософската ложа?
Един разговор с Т. П. и приказка за летния дворец
Появата на учителите
Още за духовния образ на Беинса Дуно
Откровенията в "Завета на цветните лъчи на светлината"
Необикновени прояви
Из дневника на сестра Елена Иларионова
Случка на фронта - разказ на брат Георги Радев
Петолевката
Без лъжа
Из спомените на сестра Милка Периклиева
Как намерих пътя до него (Разказ по неписан спомен на сестра Василка Иванова)
За окултната школа и за декември 1944 година
Разговори с учителя

• Разговор първи (Най-голямо число..)
• Разговор втори (Физически и духовни цветове)
• Разговор трети (Изпит по търпение)
• Разговор четвърти (Личност и индивидуалост...)
• Разговор пети (Петят на развитието...)
• Разговор шести (Четирите стихии...)
• Разговор седми (Оценка на говора...)
• Разговор осми (Божествената същност...)
• Разговор девети (Търпението...)
• Разговор десети (Пътят на ученика...)
• Разговор единадесети (Човекът и неговото развитие; Божия промисъл...)
• Разговор дванадесети (Истинският път...)

Мисли за любовта
Любовата, която трябва да познаем
Закони
Едно писмо на Учителя