Тази книга е интимният, провокативен и безкрайно забавен разказ на Тим Паркс за личния му път към превъзмогването на болестта. Измъчван от състояние, което никой не може да обясни или облекчи, той се изправя срещу трудните истини за връзката между ума и тялото, за забързания съвременен свят и за собствения си живот като писател. След безплодните си търсения в системата на конвенционалната медицина той намира утеха в ненадеждните на пръв поглед предписания за дихателни упражнения, които в крайна сметка го отвеждат и до медитацията. Това е последното място, на което Тим Паркс е очаквал или е искал да открие отговорите. Той ... |
|
|
Разкази на очевидци ... |
|
|
„Става дума за една личност, която всички в България знаят, но която почти никой не познава... За да възвърне органичността си, българската култура трябва да интегрира обратно в себе си съзнанието за своите планетарни параметри; да включи в речника си и да мисли чрез духовния учител Петър Дънов, чрез художници като Кристо и Паскен, писатели като Канети, индустриалци като Добри Желязков, търговци като благодетелите братя Георгиеви, държавници като Богориди, политици като Тодор Икономов, учени като Петър Берон, лекари като Селимски, общественици като Георги Миркович - нашата тежка артилерия!..." Книгата предлага богата, ... |
|
|
2011 г. Тим Кук е на 50, радва се на спокоен живот и блестяща кариера като висш ръководен кадър в "Apple". Същата година Стив Джобс умира и светът губи един от най-емблематичните предприемачи и визионери на нашето съвремие. Независимо че самият той посочва Кук за свой наследник, много хора проявяват дълбок скептицизъм и дори презрение към новия изпълнителен директор на "Apple" и към бъдещето на компанията: "Apple може да оцелее, но няма да просперира". Как би могъл един скучен оперативен ръководител като Тим Кук да замести Стив Джобс, гения, дал на хората хитовите продукти Mac, iPod, iPhone? ... |
|
|
Спомени на отец Търпо Поповски ... Търпо Поповски е роден на 21 май 1848 г. в с. Косинец, Костурско. Завършва гръцката гимназия в Цариград, а после българско училище, след което се завръща в родния си край и там учителства в продължение на повече от двайсет години. През 1893 г., по внушение на Даме Груев и Пере Тошев, е ръкоположен в свещенически сан, което му дава повече свобода на действие. Умира в София през 1928 г. Наричат го “кръстник” на първите комити от ВМОРО. През целия си живот свещеноиконом Търпо решително се противопоставя на гръцките владици и техните гърчеещи се слуги. Неведнъж те успяват да го тикнат в ... |
|
|
Въпреки изписаните жизнеописания и научни трудове все още ни е трудно да разберем кой всъщност е бил Зигмунд Фройд . До такава степен изобилието от коментари, легенди и слухове е припокрило парадоксалната съдба на този забележителен мислител. Всяка школа по психоанализа има свой образ на Фройд. Всеки момент от живота му е бил коментиран десетки пъти и всеки ред от неговото творчество е бил тълкуван по множество начини. Но ето го най-сетне бащата на психоанализата заедно с оставеното от него наследство, потопени в историческото време - в един дълъг разказ, в който се смесват дребни и значителни събития, личен и обществен ... |
|
|
Историята на най-големия медиен магнат в света ... Това е сага за един мъж, който в продължение на три десетилетия дебне, дразни и плаши световната медийна индустрия; сага за бизнесмена, чиито титанични хазартни сделки придават форма и съдържание на медийното пространство в глобален мащаб. Независимо дали печели или губи, Мърдок е човекът, който променя всичко. А Нийл Чиноует е точно този, който може и трябва да разкаже неговата история. През 1990 г. авторът пише статия, която предизвиква официално разследване на фамилните фирми на Мърдок в Австралия от страна на правителството. И оттогава насам не е спрял да следи ... |
|
|
Заглавието "Изкуство и власт" събира интервюта с известния скулптор от периода 1990-2002, писма и статии, отзиви за него от фигури като Стефан Цанев , Виктор Пасков , Дончо Цончев , Тошо Тошев , както и богат снимков материал. Тук Вежди Рашидов се откроява както със силната си обществена ангажираност, така и с редица "домашни" качества, дори със своите пороци. В годините след обрата през 1989 г. той не случайно е един от най-обикнатите хора за масмедиите. Това е така, защото словото му притежава живеца, който липсва у повечето интелектуалци. Така ако трябва да се избере една ключова дума, която да ... |
|
|
Животът на Монтен в един въпрос и двайсет опита за отговор. ... Как да се разбираме с другите, как да противодействаме на насилието, как да се примирим със загубата на любим човек... Как да живеем? Този въпрос буквално обсебил ума на ренесансовия благородник Мишел дьо Монтен , чието разностранно изследване на собственото му съзнание и жизнен опит прераснало в произведение, каквото светът не познавал до този момент. В своите есета той дал израз на всичко, което минавало през ума му: вкусовете му по отношение на виното и храната, спомените от детството му, удоволствието да наблюдава как спящото куче потръпва с уши, докато ... |
|
|
Седмо допълнено издание. ... Защо 1/2 живот?: Защото кой може да каже, че ние, българите сме живели целия си живот? И 1/2 ни е много, ако се размислим. Пък и всеки се надява, че другата 1/2 е пред него и го чака 1/2, защото не успях да вместя толкова съкровени мисли и обични хора. Хора, които са се мъчили да ме правят актриса и човек, които са ми давали от времето си, от нежността си и от знанията си 1/2, защото почти не можах да разкажа какво беше за нас през тези 16 години, през които живя и ни помогна да издържим нашето благородно куче Нора. И каква утеха в остаряването ни е сегашното ни куче-макак, кафявата ... |
|
|
Книгата е необикновен албум, защото творбите на художника са вместени в текстове, които „отговарят на вечния, "досаден" и "лаишки" въпрос, който тегне като дамоклев меч над главите ни – "Какво искаш да кажеш с тази картина?". Така е представен не само големият майстор на живописта, но и неговото разбиране за изкуството. Този начин на общуване с публиката се оказва плодотворен, може би защото "думите и понятията, парадоксално за своята природа, се оказват по-популярни и разбираеми от образните метафори и многосмислови материални внушения на пластичните изкуства". В книгата има ... |
|
|
" И така, посред моя семеен роман тук могат да се открият единствено отделни изображения на предисторията на тялото - тялото, което се отправя към работата, насладата от писането. В това се състои и теоретичния смисъл на ограничението; да разкрие, че времето на разказа /образността/ завършва с младостта на субекта: биография има единствено в непроизводителния живот. Веднага щом започна да произвеждам, щом започна да пиша, то самият Текст ме лишава /за щастие/ от моята повествователна трайност. Текстът не може нищо да разкаже; той увлича моето тяло нанякъде, далеч от въображаемата ми личност, към някакъв безпаметен език, ... |
