Животът е по-безкраен от смъртта - това е прозрението, което получава капитанът на кораба, докато гледа на неговата палуба Флорентино Ариса и Фермина Даса заедно, събрани петдесет и три години, седем месеца и единайсет дни заедно с нощите им след началото на тяхната любов."Фермина Даса обаче не се остави да я зарази мрачното му настроение. Той естествено се помъчи да ѝ го предаде, докато тя му помагаше да пъхне крака в панталоните и закопчаваше многобройните копчета на ризата му. Но не успя, защото Фермина Даса не се впечатляваше лесно, а още по-малко от смъртта на човек, когото не обичаше. Знаеше само, че ... |
|
"Освободи се... остави думите да текат, остави ги да те измият, остави ги монотонни и диви, остави ги да потънат в шума на ушите ти, остави ги да тлеят, да вият, да скитат в чужди глави остави ги свободни! Освободи се... Думите са мъртви на всички езици..." Габриела Цанева ... |
|
"Ще приготвя обяд от цветя, ще го поднеса в златна чиния, ще подредя на масата свещ, две чаши вода, ваза и бутилка вино. Ще приготвя обяд от цветя - нещо ароматно и зримо, като торнадо в степта и вихрушка в комина. Ще изям обяда с цветя. ще пия вода, ще измия чиниите с вино, вазата ще строша и ще чакам - свещта да изтлее. Тогава ще ме намериш." Габриела Цанева ... |
|
Кръстопът на сънищата е поредната книга на Габриела Цанева, която съчетава стихове, хайку и хайбуни с авторови картини, породени от поезията, или станали повод за поезия. Кадифе "Нощта е плътна - мрак и кадифе от безпрогледност и безплътност, които се просмукват надълбоко, бълбукат някъде в гъргорещото гърло, а после става тихо, много тихо и само ехото от липсващите удари в кръвта на китката ти ме удря като плесница. Да можех да сложа плащеницата на покаянието, на страданието, на угризенията... Да можех да пусна плъховете на скръбта да изгризат онова, което остана и не остана в кухата кутия на плътта. Там само ... |
|
"Композиционно романът е изграден от две части - Удушеното утре - книга първа, съдържаща три раздела - Разбита тишина, Пред белия лист, Срещу света, на светло и Мъртвото днес - книга втора, състояща се от три раздела - Утре е мостът над бездната, Животът се пробужда и Каква съм - още не зная, като съдържа общо 60 глави. Всяко от заглавията е знаково за тематично-художественото съдържание и сюжетната структура, като обединяват авторовите търсения и послания. Една хибридна структура, в която историята на героите се преплита с автентични дневници, в които личността на автора се разтваря и потъва в образа на протагониста. ... |
|
"Лично за мен ръкописът на Габриела Цанева е една приятна изненада. Отдавна, много отдавна не съм чел от млад, неизвестен автор подобна книга. Чрез разказа за тая мъченица на свободата, ние се докосваме до една друга истина, старателно скривана и изопачавана от официалната власт - че в годините на най-жесток терор, на средновековни инквизиции, българинът не е преставал да се бори и заплаща с цената на своя живот за свободата си. Дори само заради това, книгата на Габриела Цанева трябва час по-скоро да стане достояние на нашата общественост." проф. д-р Иван Сарандев, рецензент на книгата, 11.02.1991 "В ... |
|
20 истории за мъже и жени със смели мечти, непоколебима дързост и удивителна издръжливост, превърнали се във велики откриватели и изследователи."Питали ли сте се защо древните цивилизации ни интригуват и до днес или защо внезапно решаваме да грабнем раницата и да се втурнем на приключение в гората, защо взимаме плавници и шнорхел и се гмуркаме да изследваме морските дълбини? Може би си има обяснение - вероятно всички сме откриватели по душа в един или друг смисъл." Из книгата ... |
|
"Усещам тялото си - като пръст и топлина, които ме извайват - атлазена и гладка... Усещам всеки мускул, кост, докосване... и всяка болка, трепване, копнеж... Усещам кислорода - дълбокото му сливане с кръвта и милионното докосване на капилярите... Усещам и войната в себе си - смъртта на моите войници... и на победените. Мълчание... Усещам битката на мислите в главата си." Габриела Цанева ... |
|
"Светът е цирк... и ние сме актьорите - и клоуни, и зверове... Дресьорите размахват кожи и кожите се късат от нашите гърбове... Зрителите ръкопляскат - плесници лепнат по лицата ни. Пестници свиваме и се оглеждаме - огради и стени притискат ни отвсякъде и стискат оголелите ни вратове. Не са стени, огледала - във тях се блъскаме - и клоуни, и зрители, и зверове. Развяваме разкъсаните си тела - от тях не стават знамена, а само мачти с дрипави платна." Габриела Цанева ... |
|
Структурно и тази стихосбирка следва утвърдената вече за автора схема, като събира поезия, живопис, хайку, хайбуни и хайга в една завладяваща сплав, където гражданският патос естествено преминава в медитативно съзерцание, за да бъдат достигнати най-дълбоките извори на проникновението, да бъде постигнато равновесие в прозренията за духовно бягство и себеосъществяване, за бунт и връщане към света, който можем да променим. И това намира своя израз в композицията - "поетическите" части са две "Нощта на щурците" и "Отдалечаване", следвани от третата, жанрово различна "Хайбуни, хайку и хайга& ... |
|
Не подминавайте тази книга. Вземете я в ръцете си. За нищожна цена, цената на вашите усмивки, вие ще се докоснете до една откровена изповед на един клоун, който е и психотерапевт - медицински клоун - академик професор доктор Коко. Една книга за духовната криза, в която се давим вече 26 години, за духовното здраве на децата ни и за необикновената болница "Пирогов", където той е завеждащ единствената в Европа "Детска клиника по смехо и психотерапия". Един клоун няма право да бъде тъжен, да спи, дори когато е буден, и да не се смее, дори когато го моли. Не подминавайте тази книга... В излагането участват: ... |
|
Две деца се запознават в стая за игри в една болница в края на 80 -те години. Едното придружава болната си сестра, а другото се възстановява след тежка катастрофа. Дните и месеците са дълги на такова място. Общата им любов към видеоигрите се превръща в споделен свят - на забавление, бягство от реалността и ожесточена конкуренция. Но това време скоро приключва. Когато двамата се срещат няколко години по-късно, всички тези спомени ги връхлитат. Искрата е моментална и те започват да работят над това, което обичат - да правят игри, които да радват, предизвикват и увличат играчите, и едновременно с това в дигиталните светове ... |