"Поезията на Данка се чете и възприема в тишина. Стиховете ѝ са стихове-съзерцания, дори когато се задъхват. Не бих ги определил с клишето "тук ще намерите отговори на вашите духовни въпроси" - защото те самите са продължения на въпросите, спускания към дълбокото, възлизания отвъд очевидностите; отказ от въпроси всъщност; поетична апофатика и едва изказана исихия. Поезията на Данка се чете и възприема бавно, на глътки. Не препускайте през тази книжка. Обхождайте я както се обхожда подножието на връх - внимателно, будно и умно - защото онази тясна и единствена пътека нагоре е скрита между редовете и ... |
|
Изданието е съвместимо с настоящата учебна програма. ... Третата част от поредицата "Българският език с един поглед" е посветена на граматичните и пунктуационни правила. Тя ще ви бъде полезна в процеса на усъвършенстване на езиковата ви култура. Правилата са оформени в таблици и с подходящ шрифт, на 6 ламинирани страници са предложени ясно, точно и кратко формулирани най-важните граматични и пунктуационни правила на българския книжовен език. Те са подкрепени с голям брой примери, които ще помогнат за бързо усвояване и затвърждаване на знанията. В изданието присъстват темите: бройна форма; формите кой, кого, ... |
|
Мъгливо градче в щата Калифорния, където времето е спряло. Тук влакчето от лунапарка прилича на заспал динозавър, червен трамвай искри на завоите, петролните сонди стенат на брега. Тук мъртвец е открит в потопена клетка, приютявала някога лъвове. В една дъждовна нощ млад, емоционален писател среща Смъртта, а след това нейното фатално присъствие го преследва навсякъде. Един по един негови приятели - странници и самотници - падат под нейната безпощадна ръка. Никой не вярва, че сериен убиец броди из улиците. А дали самото градче не става жертва на бясно летящото модерно време? "Смъртта е занимание самотно" е една ... |
|
В трите тома на Изминат път Данаил Крапчев сам събира и издава стотици свои статии и есета, част от неговото над 40-годишно творчество. Освен на страниците на Зора, те са били публикувани и в другите вестници, в които Крапчев е бил редактор и журналист - Пряпорец, Илинден, Българин, Родина, Отечество и Вардар. Сега, за първи път след 1944 година, те отново са достъпни за българския читател в пълния им обем чрез това ново издание. Статиите в Изминат път обхващат много широк кръг от теми, по които Даниал Крапчев е писал - демокрацията, парламентаризма, националната ни съдба, българската държавна идея, балканските дилеми, ... |
|
Книгата е част от поредицата "Българска класика" на издателство "Труд". ... "Няма предел умът човешки! Недоволни са народите от настоящето си! Вчера искаха едно, днес търсят друго; туй, що добиха днес с пот и кърви, утре пак пот и кърви проливат, за да го махнат; и от вредом човекът е хвърлен в борба - в борба за свобода, за истина. В таз борба е смехът и плачът, доброто и злото; в нея е прогреса човешки. Единственият изход из това грозно положение, в което се намира народът, е революцията, и то революция народна, незабавна, отчаяна; революция, която да изчисти Балканският полуостров не само от ... |
|
"По-напред вие сте били като ангели, но някои от вас паднаха и се окаляха, съгрешиха... Затова старайте се да излезете от това положение на падането. Вие сте имали знание, имали сте мъдрост, но сте паднали. ... Наричат Новораждането "процес на пробуждане на човешкото съзнание", мистиците го наричат "проникване и проява на Божия Дух и проява на Божествената Душа в човека". Духът и Душата посещават човека и си заминават, но ако останат за дълго време в него, те обхващат напълно ума, сърцето и волята му. Този процес наричаме "Новораждане". Тогава човек е...господар на своя живот." ... |
|
Странният плавателен съд се приближаваше към него. С приближаването му, Филип все повече се удивляваше. Нещото сякаш бе едно цяло, не си личаха никакви сглобки или свързващи елементи, повърхността му беше идеално гладка, не успя да различи никакви отвори, нито прозорци. Въпреки идеалната гладкост на повърхността му, то не отразяваше слънцето, а сякаш попиваше светлината. Като акостира, горната част на нещото започна да се разполовява, като че ли някой беше сипал точно по средата й киселина, която я разяждаше... ...Колкото повече го наблюдаваше, толкова по-трудно й бе да прикрие вълнението си. Тя трябваше да го придружи ... |
|
Да устоиш и да продължиш. ... Как да се научиш да живееш отново, след като животът ти е нанесъл жесток удар? Някои травмирани деца - грозните малки патенца, описани от Борис Сирюлник, устояват на изпитанията и дори понякога ги използват, за да станат по-човечни. Откъде черпят сила? Тази способност да оцелееш, като дори се преобразиш красиво, е резилиентността, "изкуството да плуваш в буйни потоци", без да се оставиш бурното течение да те завлече към водопада от страдания... способност да се изправиш, след като си паднал, да се възстановиш от раните си (болест, траур, изнасилване, война, атентати, депортиране). ... |
|
В тази книжка ние подбрахме някои от най-щурите истории, които сме чували за Дядо Коледа. Не знаем кои от тях са истински и кои не. Знаем само, че са много забавни. ... |
|
Емил от Льонеберя е най-палавото момче в Швеция, а може би и в целия свят. Той върши повече пакости, отколкото са дните в годината. Вместо знаме, вдига на пилона сестричката си Ида, пада от кокили право в супника на госпожа Петрел, напива прасето и кокошките... Но когато в една страшна зимна нощ никой не смее да откара болния Алфред на лекар, Емил впряга шейната и тръгва сам срещу виелицата. ... |
|
Краят на 50-те години на миналия век. Западна Европа се е отърсила от ужасите на Втората световна война и върви мощно към икономически просперитет. А там, където има пари, има място и за културен разцвет. Разцъфват нови течения, появяват се нови автори с нови идеи, изгряват нови звезди. И всички ги обединява еуфорията на непознатата допреди войната свобода на нравите и на духа. А Париж е станал еманация на тази свобода. Париж живее свой живот и не се съобразява с никого. В един пролетен ден на 1958 г. в "метрополията на свободата" каца почти незабележимо Роземари Магдалена Албах. Приела за псевдоним фамилията ... |
|
"Вземете си почивка, оттеглете се за няколко часа с книгата на Иванка Могилска . В нея избухват деликатни, пастелни фойерверки. Тайните копнежи показват острите си зъбки. В някой срутен храм може да зърнете следа от стъпките на бог. Може да се опитате да си простите за нещо, което никой друг не помни. Да си върнете младостта под слоя огорчения и умора. Може да откриете в пощенската си кутия писмо. Или кестен. Може да чуете как делфините пляскат с опашки в каналите на Венеция, завинаги бистри като сълза. Всичко това живее в разказите и очаква да го открием." Мария Донева "Този сборник с разкази е пълен с ... |