"Искам да ви разкажа моята истинска, но невероятна история. За много скептици и непросветени хора тя ще прозвучи като фантазия, плод на болен мозък - шизоферник, както обичат да казват хората, разказващи подобни истории. Трябва да ви кажа, че аз смятам,че съм нормален човек, в пълно съзнание и с бистър ум. Дълго време се борех със себе си, след всичко, което ми се случи и което ще споделя с вас. Животът е дар от Бог - Висшия разум. Той е вечен. Изживейте го пълноценно. На този свят не трупайте много материални блага, а духовни. Материалните блага са изпитание за духа. Не ставайте роби на парите, защото така човек ... |
|
|
Световен дебют на 12-годишна авторка ... Авторката е едва на 12 години, когато създава настоящия роман. Повече от три месеца „краде” от времето за уроци и домашни, за да пише за приключенията на Кристин, Джеси, Алекс, Мони, Маги Сашо и Цвети, призвани да спасят света. Не смята себе си за гений, просто обича хубавите истории. „Пиша фентъзи , защото в него всичко е позволено. В книгите е по-интересно от истинския живот”, признава Анна Димитрова. В романа й има всичко – пирати и русалки, вещици и духове, всевъзможни перипетии, и, разбира се, магия. Страниците са изпъстрени с екшън, любов, приятелство, съперници, геройство и ... |
|
|
Рабиндранат Махарадж е потомък на стар род брамини, член на най-висшата индуистка каста. Още като дете изучава индуските писания и активно практикува йога и медитация. Преживява астрални пътувания до други планети, където среща множество индуски богове, вижда неземни цветове и чува мистична музика. Има силното желание да бъде гуру и да наставлява хората по пътя на индуизма. Хората го почитат като бог и го обсипват с дарове. Честото търсене на истината го отвежда до неподозирани прозрения. Той намира смисъл на живота там, където най-малко е очаквал. Тази книга е почти приключенски роман. В нея ще откриете интересна ... |
|
|
В "Смъртта на поетесата" Сибел Тюркер описва един сезон от живота на 22-годишната студентка Ерсин, която досущ като авторката си следва право и пише стихове. С това обаче житейските прилики между двете млади жени се изчерпват, защото отчуждената от всичко и всички главна героиня с мъжко име сравнява съдържанието на живота си с това на натъпканите с химикали натурални сокове, съдържащи „гъсто, ароматизирано, кондензирано и застрашително време, което очаква да бъде размесено с вода и изконсумирано." А тя си признава, че не умее да приготвя добри смеси, количествата и пропорциите са й чужди. Резултатът ... |
|
|
Думи Отдавна - в далечното му детство още - орляк деца тичаха да се кривим на изпаднал в селото ни просяк, думи. Нима и вие като тях - като невинните деца - сте жестоки, думи? Помня: странникът да ни приласкае с кротък поглед се опитваше, после гневно размахваше юмрук, после завираше лице о дрипавото рамо да скрие бликналите сълзи; но нищо; и сакатото му тяло се изгубваше из пътя, думи. И аз така - като самотника мъдрец - ще се изгубя думи. Но бидейки глупец, аз не ще отмина мълчаливо, думи. С плътта си ще ви храня, думи, с кръвта си ще ви поя, думи, душата си - да я разкъсате за зрелище - ще ви отдам, думи; върху ... |
|
|
Известният руски психофизиолог разказва за личните си преживявания отвъд пределите на реалното битие, за невидимите, но и не по-малко реални паралелни светове, за конкретните етапи и начини, които извеждат към безкрайната хармония на макрокосмоса, изначално заложена и в нас самите. Пътят към съзнателната еволюция, за който разказва авторът, води началото си от великите духовни традиции на Изтока - от векове насам примамливи за мнозина, но достъпни само за избраници. ... |
|
|
"Отдавна бяхме престанали да бъдем граждани. Да ни наричат така, си бе чисто нанасяне на обида и морални щети. Затова можехме единствено да се смеем." Из книгата Асгер, наскоро претърпял крах в личния и професионалния си живот, слиза достатъчно ниско в социалната йерархия, за да стане асистент на нелечимо болния Валдемар и да се запознае с живота в крайния квартал Стентофте в Копенхаген. Той е белязан от грозота, безсмислие и безнадеждност, които достигат абсурдни размери. Жаждата за живот и непоклатимостта на духа, приютен в рушащото се тяло на Валдемар, изпращат двамата герои на пътешествие през Европа до ... |
|
|
Лейтенант Ив Далас е свикнала да се намира под светлината на прожекторите. Публичните случаи, които разследва, и бракът ѝ с милиардера Рурк винаги са привличали медийното внимание и са пораждали клюки. Сега обаче тя се превръща в обект на желание, което граничи с мания. С партньорката ѝ Пийбоди са извикани на поредното местопрестъпление в Ню Йорк. Жертвата е известната адвокатка Лианор Бастуик, с която Ив е влизала в множествено ожесточени спорове. Убиецът е оставил лично послание до лейтенант Далас, изписано с кръвта на Лианор. Той вярва, че между тях съществува специална връзка и не би се поколебал да убива ... |
|
|
Шедьоврите на световната литература са кариатидите, които крепят огромното и невидимо мироздание на човешкия дух. Във всяко време, когато са сложени на изпитание нравствените устои на отделната личност или цели нации, великата творба е като спасителна слънчева стълба в бездната на отчаянието, хаоса и неверието. Херман Брох обяснява надълго основанията си да вземе за сюжет тъкмо съдбата на Вергилий. Той живял също в епоха на отмираща култура, на преломни духовни ценности. Нищо чудно, че поетът, допринесъл най-вече за увековечаването ѝ, предусеща и нейното отрицание. Псалмопеецът на самовлюбените римски божества ... |
|
|
Какъв е той? Най-напред това е един младеж. Шейтанов загива само на 28 години. При суровия полъх на жребия той изгаря в борбата. Всичко в него е само начало, само прелюдия, устрем към делото, в което трябваше да се осъществи необикновената личност. И все пак това начало е достатъчно, за да почувстваме нейната сложност, мащабност, енергия и воля за борба. Намираме се пред значителна изява на българския характер, през жизнената съдба на човек, успял да обхване в своята прелестна младост както тръпките на бурната революционна епоха, така и устрема във вековните традиции на нашата национална съдба. "След разгрома Георги ... |
|
|
Книгата „Зодиак на смъртта“ е писана тринадесет години (1989–2002). Въпреки този дълъг период обаче и въпреки че в нея се преплитат стилистични нюанси от твърде различни поетични традиции – от древен Шумер и Египет, през японското хайку, до модернизма на ХХ век – тя запазва силното си поетическо единство, като се концентрира върху темата за смъртта по необичаен, поне за българската поезия, начин. В заглавния цикъл „Зодиак на смъртта“ основният въпрос е „Как умираме?“. Но тук, а и в стиховете от другите три цикъла – „Цветове и природи“, „Градове“ и „Митография II“, зад технологията на смъртта се провиждат още по-важните ... |
|
|
След успеха на криминалния ѝ роман "Лунното куче" Павлина Павлова е решила отново да постави в центъра на разследването станалите ни любими инспектори Милутинов и Паскалев. Изненадите са до последната страница. Четиво, което ще удовлетвори и най-изисканите вкусове. ... |
