От автора на "Фалшиви новини" и "Неща, които не би трябвало да знаете". ... Голямото нулиране започна. Короната беше само началото - следва голямото опустошение! Когато несправедливостта се превръща в право, съпротивата става задължение! Наистина ли през 2020 г. имаше пандемия? Локдаунът не премахва пандемията, а я влошава, но точно такъв е планът. Маските не защитават от зараза а символизират подчинение. Свободата на науката е илюзия. Повечето учени трябва да доставят онова, което изискват техните меценати. След проведената през 2001 г. операция "Тъмна зима" правителствата и ... |
|
Залезът на Запада се разгръща пред очите ни, и то точно когато смятахме, че сме достигнали цивилизационни висоти. Как стигнахме дотук? И по-важното - какво да направим днес, за да спасим своето утре? Вече е късно, вероятно твърде късно, да се върви в друга посока и никой не знае какво ще произлезе от сблъсъка между политически коректното мислене и реалността. И все пак трябва да продължим да живеем: да живеем в упадъка на Европа; да живеем с увереността, че утрешният ден ще бъде по-лош от днешния; да живеем със съзнанието, че дните на западната цивилизация, каквато я познаваме, са преброени. Как да изградим живота си? ... |
|
Валтер Бонати и Райнхолд Меснер се срещат за пръв път през 2004 г., но житейските им пътеки се пресичат много преди това. Като момче Меснер се възхищава на Бонати, а през 1971 г. открива, че той му е посветил книгата си "Великите дни", в която го обявява за свой ученик и последовател. Двамата велики катерачи имат много общо: традиционния подход към алпинизма и стремежа към близост с природата, търсенето на уединение и споделените идеали. "Валтер Бонати - братът, когото не познавах" разглежда успоредно впечатляващите им постижения като алпинисти и необикновените им преживявания като личности. ... |
|
"Да разковаваш клетката на нетърпението, да се оттласкваш... Виж жеравът как се издига безмълвно, без усилие, той целият е въздух, изящна рана в синевата, а сянката му се стопява до точица, до лекота, до спомен, до слънчево петно в окото на момиче. Светът е рязък, дребен, безутешен и в гръдния му кош заспива болката, утихва приютена в старото дълбоко, когато се оттласкваш - жерав, избягал от дървената клетката на илюзиите. Най-после цял, безпомощен, отвъд." Ина Иванова Ина Иванова обича вятъра и вярва в езика на изкуството. Автор е на сборниците с разкази Право на избор и други проклетии (изд. Арс, 2009), ... |
|
42 стихотворения от Марин Бодаков ... Световъртежна записка "здания, изтривани от въздуха; изтърбушено разточителство: козунакът на Казиното опиянява, за кратко, туристическата индустрия закъснява, смъртта закъснява, имперското богатство отдавна се е оттекло от жилите на този град - кожата на призраците се зачервява, опъва и лъсва от слънцето зад Констанца жаля с мярка и леко, вслушвайки се в Овидий""Наивно изкуство": върховна поезия,която посвещава в живота на живота." Илко Димитров ... |
|
"Кутия за блус" на Светлин Иванов е опит за затваряне на кутията на Пандора. На всяко зло и на всяка болка авторът противопоставя красотата и мисълта като единствени средства за борба. В това съревнование печели времето. С носталгия, предусещаща развоя, и смирение, въздигащо събореното над всичко друго, "Кутия за блус" обича, без да търси обич, и звучи в нощта, без нужда от оркестрация." Георги Гаврилов ... |
|
Валентин Начев е написал много притчи и стихове. Някои от произведенията му са публикувани в блога му и в различни сайтове и електронни издания, а малка част от тях са издадени в книгите: "Къде се ражда любовта ?", "Силата на словото" и "Няма да е все така". Повечето от разказите и притчите, които ще прочетете в неговите книги са напълно основани на истински истории, но и останалите по някакъв начин са свързани с неговия скромен половин-вековен живот. Говори ми само за любов Говори ми само за любов, помни, че другото е нищо, един ненужен апостроф, едно бърборене излишно. Говори ми Само ... |
|
Терапевтът, пациентът и скритото в нашия живот. А може би трябва да поговориш с някого е книга, каквато досега никой психотерапевт не е писал. Това е книга за терапевта, който се подлага на терапия. Книга за начина, по който протича една терапевтична сесия. Книга за понякога сложните отношения между терапевт и пациент и драматичния път на човека към промяната и душевното равновесие. С разбиране и съчувствие към човешкото страдание авторката ни превежда през своите и на пациентите си изпитания с лекота, професионално умение и ненатрапчиво чувство за хумор. Творба като тази, която държите в ръцете си, на английски се ... |
|
"Настроения: Бяла самота" е първата стихосбирка на Димитър Нешев Димов. Роден е на 21.08.1949 г. в София. Корените му са от Копривщица и Прилеп. Завършил е геология в ГГФ на СУ "Св. Климент Охридски". Работил е като геолог в Челопеч. ... |
|
Всичко е свързано. Нищо не е изолирано. Ние винаги сме в уравнението на нашата собствена житейска история, която рядко е обикновено плаване. Обсебени сме от собствените си негативни емоции и тези, които принадлежат на други хора. Създаваме цикли на тревожност, лошо здраве и дисфункционални взаимоотношения. Нищо чудно, че често се чувстваме зле или нещастни. Превръщането на негативните ви модели в положителен жизнен опит е възможно. Тази книга ще ви запознае с емоционалната мъдрост и простотата на лечебната система на Бах. Описанията и красивите снимки на 38-те лека от цветя на д-р Бах ще ви помогнат бързо да определите ... |
|
В тази книга Изтокът и Западът са обединени в общия възглед, който дава на читателя разширена представа за вътрешния живот и видовете поведение, някои от които са здравословни, други - не. Авторът представя един анализ на съвременните социални взаимоотношения и нагласи, свързани с тях. Освен това живо описва първичните и вторичните способности на душата, способности, които са валидни за всички времена и ситуации. Тази книга ще бъде полезна не само за лицата с професионален интерес към психотерапията. Тя е също и богато съкровище от психологични и педагогически прозрения за родители, възпитатели и други, които са ... |
|
Да останеш без приятели - най-голямото след нищетата нещастие. Няма по-унизително състояние за човек от безделието. Да отпуснеш ръце означава да се признаеш за победен. Такава е човешката природа - никога не виждаме своето положение в истинската светлина, докато не го разберем от опита на по-лошо положение и никога не ценим тези блага, които притежаваме, докато не ги загубим. Но кой не би отдал своите последни сили, когато става въпрос за това, да постигне свобода. Аз се научих никога да не отстъпвам пред трудностите и никога да не се отчайвам. Творбата на Даниел Дефо е създадена по истинска история. Далеч от ... |