Беларуската писателка и журналистка Светлана Алексиевич е носителка на Нобеловата награда за литература за 2015 г. След огромния успех на "Време секънд хенд", "Войната не е с лице на жена. Последните свидетели" и "Чернобилска молитва", с изданието на "Цинковите момчета" издателство "Парадокс" завършва прословутото литературно петокнижие "Гласовете на утопията". Без тази книга (1989 г., допълнено издание 2013 г.), отдавна превърнала се в световен бестселър, вече е невъзможно да си представим нито историята на Афганската война, нито историята на последното ... |
|
|
Феноменология и социоанализа на генеративното време. Книгата може да бъде четена като разгъване на смисъла на думата, съдържаща се в заглавието. Надживяване е полисемантична дума, сочеща към това да надживееш някого и да бъдеш надживян от друг, да надживееш нещо в себе си или себе си. Живеенето като надживяване може да е грижа или изличаване, приемане на дар или понасяне на бреме, надмогване или пречупване, работа на носталгията или на вложението в бъдеще, настоятелно присъствие на отсъстващото или отваряне на кухина на присъстващото. Но това е и амбивалентна дума, указваща прехождането през раждането и смъртта. Зад нея ... |
|
|
Виан Нилсен и Марк Тибо пристигат от Франция, за да прекарат своя меден месец на норвежките фиорди в семейната къща на нейните предци. Съвсем неочаквано тя е въвлечена в ситуация, която преобръща представите ѝ за това място и слага точка на очакването ѝ за спокойна и щастлива коледна ваканция. Виан трябва да разплете сложна история, започнала още през четиридесетте години на миналия век, в края на Втората световна война. В нея са замесени както нейният дядо, така и други мъже, живеещи в малкото норвежко селце Флом. Извършено е убийство, което слага началото на разплитането на серия от престъпления, чиито ... |
|
|
Сънуваме ли...? Някой сякаш е хванал ръката ни и рисува с нея фантазиите ни. Как ли? Ами насън е... Рисува ги в далечен план, като проекция на бъдещето. Абстрактните картини на нашето ежедневие са примесени с мотиви от далечното минало и са нюансирани за желаното бъдеще. Пищността им зависи от самите нас. Вълшебните оазиси имат безкрайни алеи с цветя, водещи до приказни замъци... Високи кули, обвити нежно с облаци... Горещи пясъци ограждат топли морета. Палмите на островите са екзотични. Тези картини ме карат да се чувствам длъжница на съня си. Смазващата действителност остава затрупана под дълбоките слоеве пясъци, а ние ... |
|
|
Градчето Тресавище и неговите обитатели: хора призраци животни животинки Абсурдна и смешна история за нрави, мечти и... роял в мазето. Гарови призраци превземат Тресавище. Кой дръзва да безпокои началник-гарата и директора на полицията като непрекъснато чупи стъклата на вратите на железопътната гара? Залавянето на злосторниците е въпрос на чест, защото гарата е символ на връзката на Тресавище със света. Маститите градски управници са се омотали като пилета в кълчища. Тогава на помощ идва животинската дружина, съставена демократично от домашните любимци на местните големци и от бездомни кучета. Това, че животните ... |
|
|
Помагалото Текстове и тестове с автор Светлана Драшкова е структурирано в две части, предназначено е за учениците от 11. клас (първа част) и 12. клас (втора част), за зрелостници и кандидат-студенти. Двете части обхващат авторите и произведенията, изучавани съответно в 11. и 12. клас. Включени в изпитните програми за държавния зрелостен изпит по български език и литература и кандидатстудентски изпити, както следва: първа част - Христо Ботев , Иван Вазов , Алеко Константинов , Пенчо Славейков , Пейо Яворов , Елин Пелин и Димчо Дебелянов ; втора част - Христо Смирненски, Гео Милев , Атанас Далчев, ... |
|
|
"Жива вода" - приказно послание от времената на детството. "Жива вода" - мъдра усмивка на мистичен разказвач, надежда и обещание, светла и малко минорна ретроспекция на искрящите разпръснати мъниста от наниза на човешките дни. Светлана Йонкова е търсач на истини -колкото и неоткриваеми и болезнени да са те. Светлана е откривател на мигове красота - колкото несбъднатост и тъга да ѝ струват нейните открития. Стиховете на Светлана Йонкова са толкова топли и човечни, толкова искрени и истински, толкова непресторени и неизмислени, толкова изстрадани, озарени от бездънна любов към живота във ... |
|
|
Книгата е част от колекцията "Съвременна българска проза" на издателство "Лексикон". ... "Замисляли ли сте се, че младостта е изключително трудно приключение? Не е лесна и любовта. Как да обичаш? Лъжата и любовта могат ли да влизат в тайно съглашение? В този текст ще намерите и усещането, че си различен - може би едно фалшиво чувство за уникалност, което те спохожда, когато си прекалено млад, за да разбереш, че всички са уникални, а общото между всички - което е и най-важното - е хуманизмът, който ни е нанизал на един огромен светещ гирлянд и е опасал земята на Магелан. Дали точно този светещ ... |
|
|
"Един ден усетиха любов вълните, красива мистика за тях бе тя, която криеше на дълбоко сълзите и блестеше под луната като небесна светлина. Дали разбираше това морето? Изчезнал бе блясъка на една вълна. И после втора, последва я от сърцето и двете влюбено пресякоха лунната пътека в нощта..." Светлана Тодорова ... |
|
|
"Шепота ми, идващ от сърцето, събуди мрака от непрогледна тъмнина, и слънчева усмивка на лицето, грейна с небесно лунна светлина. Поглеждам дръзко към небето, познавам коя е моята звезда, и с лъча на слънцето напето, опитвам се да уловя мига. И летя с кошница над полето, аз съм слънчевата му сестра, събуждам цветчетата там додето, стигам с моята светла искра." Светлана Тодорова ... |
|
|
Разкази за възрастни или поне за онези, които ги е грижа за бъдещето. ... Представете си как един ден се събуждате и забелязвате, че край вас няма животни. Историите в "Парти за разглезени самотници" са разказани от името на последните животни, обитатели на нашия безумен свят. Животните не са само наши домашни любимци, които ни докарват до умиление. Те не са и само източник на храна за хората, както и едни за други. Те не са и само основен елемент, осигуряващ физическото здраве и екологичен баланс на планетата. Не са и само умопомрачително красиви! А какво ако животните имат душа? Не се смейте! Не звучи съвсем ... |
|
|
Романът "Минерва - господарката на дунайския остров Нове" е една увлекателна история от древността. Наслоена с много исторически факти и събития от онова време, тя предава някои полуистини и ни кара да повярваме в тях. Действието се развива 89 г. след нова ера, когато Легионът на Минерва достига до бреговете на една голяма величествена река. Мястото на събитието е древното селище Новае, наречено по-късно Нове. В миналото "Нове" е бил остро, намиращ се по средата на пълноводната река Дунай. На острова тогава живеели две тракийски племена, наречени - "гети" и "даки". Гетиге били ... |
