Отвратителна София! Ноемврийски мъгли. И да искахме повече, пак не бихме могли. Една цяла вселена е изчезнала. Не! Тя е просто смалена до едно кафене. Вънка времето в локвите се стопило на мрак. И останало колкото да ти стисна ръка. И това е животът ми – две студени ръце. Всичко друго е опити да не мисля за теб... ... |
|
"Работя в една софийска болница. На операционната маса ляга жена, която спокойно може да конкурира човечето от емблемата на онези френски автомобилни гуми. Масата е с хидравличен механизъм, разчетен за максимално тегло 140 кг. С лягането на хидравликата изпуска и масата, съскайки - в най-ниско положение. - Колко килограма сте? - питам, колкото да спечеля баса, който съм сключил със себе си за теглото й. - Деветдесет - отговаря пациентката и ме поглежда палаво. - Добре - привидно унило заключвам аз. - Да речем, че ви дам упойка за 90 килограма. А какво ще правят през това време останалите 60? - Иииих бе, докторе! Как ... |
|
"Пролет пукна се в гората! Разцъфтяха цвят след цвят и понесе аромата вредом вятърко крилат. Горската полянка цяла вече се раззелени. Тръгна Меца изгладняла, а след нея заситни малкото ѝ Мече - двама се събудиха от сън и храна Мече и Мама тръгнаха да дирят вън. Ровят корени, премятат камъни назад-напред... Ще намерят по земята нещо все, но, ех, за мед раничко е - да почакат трябва още доста, да..." Из книгата Книжката е част от поредицата Приказки и гатанки в рими от Борко Бърборко . ... |
|
От авторката на "Нито капка вода". Роман антиутопия. ... След десет години на безгрижно детство Луси отново се сблъсква със смъртта. Малката общност, в която живее, едва е стъпила на краката си, но сега е връхлетяна от безмилостна болест. Твърдо решена да намери по-добър живот за момичето, което отдавна е приела за своя дъщеря, Лин решава двете да поемат на път към Западния бряг. Водени от вярата, че някъде ги чака по-добър живот, те преодоляват немислими изпитания в един немислим свят, изпълнен с ужаси и страдание. Лин и Луси ще трябва да се преборят със страха и да преоткрият приятелството и надеждата. ... |
|
Теодора Кирова е автор на множество есета, статии и стихове, дългогодишен водещ на рубриката "Сладко-кисело" в списания "Лия". Нейни стихове са публикувани в поетичния сборник "Сънувам небето и търся Те"."Шепа светулки" е първата ѝ книга за "живота такъв, какъвто е...с целия му сладък, солен, тръпчив и леко понагарчащ вкус...""Свежо, оригинално, талантливо предложение за истинските житейски открития. "Шепа светулки" не е във време, не е в пространство, не е и в мечти - в душата е. От и заради нея. Ето как Теодора Кирова пророкува срещата между читателя ... |
|
"Палавници-непослушки, тези весели римушки, след като ги прочетете, вий добре си помислете - има ли сред вас деца, дето често се излагат и подобни именца няма ли да им прилягат?" Инат Игнат Кой не знае наш Игнат? Върши всичко на инат. Щом "Учи!" му каже мама, мигом той отвръща "Няма!"- За покупки отиди! -Вкъщи пък ми се седи! - Вън е мрачно. Стой си тук! - Ще изляза пък! - напук дай му да се инати. - Не се цапай! Почисти! - Няма, няма, няма, няма... Проклетия, брей, голяма. Ако все обратно прави и от ней се не избави, има много наш Игнат да си пати с тоз инат. Борко Бърборко Книга първа ... |
|
Момченце с оранжево име, случка с лутащо килимче и възпитана маймунка. Пътешествия с балон, заклинание против миши нашествия и състезание с дузина рижи котки. Кой спаси щъркелите и един дързък план с "бум" и "бам" на близнаците Дан-Дан! Слънчевото градче никога не остава тихо и спокойно за дълго! Ще прочетете пет славни случки от летописа на Слънчогледово. Приказката ще започне с "Имало едно време..." и ще завърши с "Край", но всяко дете - любител на шоколадови бонбони, ще ви каже, че най-най-хубавото нещо е сладкият пълнеж в средата... ... |
|
Това е разказ за себеотдаването в името на любовта, с горчивия привкус, че колкото повече даваш, толкова повече оставаш неразбран. Това е болката от компромисите, които правиш и все по-малкото уважение, което получаваш. Във фокуса на повествованието са световният проблем за домашното насилие, страхът да признаеш, че си жертва, както и хората, отдали частица от себе си, за да мотивират страдащата да се защити и преодолее проблема. Тази книга е за жената с главно "Ж", която се бори за живота си и за благото на децата си. Мнозина читатели ще намерят между редовете себе си, а вероятно и отговори на въпроси за ... |
|
"Докато четете тази книга ще ви е трудно да повярвате на очите си. Авторът на този шедьовър е 25-годишен и вече губи сили от болестта. Но думите на Блехер не просто описват предметите - те забиват своите нокти в нещата и ги понасят високо." Херта Мюлер "Блехер често е сравняван с Кафка (и това не е случайно), но най-силната му връзка е със Салвадор Дали . Като "омекналите часовници" на Дали, всичко тук е пред разтапяне. Изглежда сякаш света на Блехер е винаги на ръба на онтологичен разпад; зад булото на нещата, в него е вперило поглед нищото." The Times Literary Supplement " ... |
|
"Палавници - непослушки, тези весели римушки, след като ги прочетете, вий добре си помислете - има ли сред вас деца, дето често се излагат и подобни именца няма ли да им прилягат?" Борко Бърборко Книга трета от поредицата Стихчета за деца със смешни именца от Борко Бърборко на издателство Скорпио . ... |
|
Пейчо затъпейчо С четенето скаран, нито книга бара, нито пък учебник. Вещи непотребни са за Пейчо тези и във клас да влезе рядко ще се случи. Що му е да учи и да се напряга? От часа да бяга Пейчо предпочита и навън да скита... Но накрай, изпитан, нищичко не знае. С всекиго така е - щом е като Пейчо, става - затъпейчо. Борко Бърборко Книга втора от поредицата Стихчета за деца със смешни именца от Борко Бърборко на издателство Скорпио . ... |
|
"Започнах да пиша историята на тийнейджър с увреждания, който живее в едно от най-непривлекателните английски градчета. Една нощ момчето открива на моравата мъртво съседското куче... По-късно, когато погледнах назад, осъзнах, че съм написал книга за... общо взето за всичко. "Странна случка с куче през нощта" е за това, че независимо колко много се различаваме един от друг и колко странни понякога изглеждаме в очите на останалите, нещата, които ни разделят, напълно се омаловажават от онези, които ни обединяват." Марк Хадън ... |