"Магнус не е обядвал. Просто е чакал. Обещава на Франк, че скоро ще види нещо, което не е виждал преди. Разбира се, Магнус не знае какво е виждал Франк преди, но той е доста уверен. Само на две минути от тук е. Франк върви бавно по крайбрежната алея след Магнус, като спасителна лодка след яхта. Минават покрай синята африканка, която проси. Сега пълзи на четири крака, събира дребни монети от земята. Някой сигурно е ритнал чашата ѝ - волно или неволно. Когато вдига очи, Франк среща погледа ѝ. Две бели бездомни очи над крив нос. Спират на съвсем обикновен участък от крайбрежната улица, до един хотел, кафене и малки павилиони, в които се продават пластмасови принадлежности за плаж. Между крайбрежната алея и плажа има къса отвесна стена. Ако паднеш от нея, малко ще те заболи. Затова има парапет.
– Момчето с червени шорти и бяла риза - прошепва Магнус.
– Онова, което пие вода? От другата страна на парапета едно момче отпива последна глътка от пластмасова бутилка.
– Току-що го открих - казва Магнус. – Стоеше на опашката за тоалетната. Момчето изглежда местно. Има нещо в начина, по който стои - изпънат гръб, изправени рамене, сякаш е готово да хукне да донесе нещо. Повечето деца туристи са по-закръглени.
– Ще прави ли нещо? - пита Франк.
– Да, иначе ще си взема парите - казва Магнус.
– Твоите? Магнус кима. Франк иска да възрази, да каже, че парите са негови, но осъзнава, че кимването е било знак за момчето. Франк не знае какво ще се случи. Или пък знае, дълбоко вътре в себе си? Навежда се над парапета. На пясъка, точно под момчето, двама души лежат и се пекат на слънце. Жена и мъж. Малко са пълни. Лежат по гръб, всеки на своята кърпа. Жената носи слънчеви очила. Мъжът е сложил риза върху очите си. Първите капки улучват жената. Франк вижда как тялото ѝ потрепва. Но тя не вика. Все пак това, което я уцелва, не е студено. Вдига глава и поглежда мъжа. Очевидно предполага, че онзи е намислил нещо. Но той просто лежи там, с риза върху очите си, неподвижен. След това тя осъзнава, че не само капки я улучват. Това е струя. Обръща се, вдига очи и забелязва момчето със струята.
Все още не вика. Вероятно не може да повярва на очите си. Съзира нещо, което не е виждала преди. Едва след като момчето насочва струята си към съпруга ѝ, тя изпищява като врана и тогава мъжът се сепва - може би заради крясъка, може би заради струята, а може би и двете. Тя изкрещява на друг език, посочва към момчето - чужденец, който стои отгоре на стената и пикае върху тях. Мъжът също вика - нещо заплашително, но е голям и тежък, хванат в капана на собственото си тяло. Отнема му време да се изправи на крака, а междувременно момчето е успяло да го уцели точно по средата на лъскавата плешива глава, правейки така, че пикнята да пръска навсякъде. Мъжът изревава. Франк просто стои и зяпа. Магнус се смее с глас. И тогава момчето не посмява да продължи. Прибира онази си работа в шортите - преди да е готов, както изглежда. Прескача парапета и изчезва сред туристите, които стоят там и се чудят откъде идват тези грозни ругатни.
Двамата души на пясъка хукват до едно каменно стълбище и се качват на крайбрежната алея, където стоеше момчето. И двамата викат, докато тичат. Викат на всички около себе си. "Някой видя ли го това? Защо, по дяволите, никой не го спря? Всички ли са слепи?" Но никой не може да им помогне. Една жена посочва пътя, по който е тръгнало момчето, бързо като гущер, в странична уличка, която се разделя на две."
Из книгата
Книги 
Рейтинг: 4.50 / 2 гласа 
