"Природата обича само ония, които имат висок идеал. Тя ги нарича свои възлюбени.""Възкресението, това са децата на високия идеал, които излизат от дъното на тия изби на материалния свят.""Сегашните хора трябва да се запознаят с този, а не с онзи свят. Всички богатства, всички бисери на живота са скрити в този свят. Хората трябва да придобият богатства още в този свят, не като отидат на онзи свят, да има какво да занесат. Човек може да развива своя ум и своето сърце само на земята, а не на оня свят. Има добродетели, които се развиват само на земята. - Защо? - Защото почвата на земята е най- ... |
|
|
Книга седемнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Епиктет (ок. 50 - 138 г.) е античен философ стоик, който подобно на Сократ не оставя свои трактати, а използва формата на беседата и диалога, за да предаде на околните възгледите си. Роден като роб, впоследствие помилван и освободен, той прави може би най-задълбочените проникновения за човешката свобода в историята на философската мисъл. Разбиранията му са формирани както под въздействие на платониците, така и от все по-разрастващото се в онова време християнство, чрез което логиката на старите стоици - Зенон, Диоген ... |
|
|
В книгата “Човешката природа и обществото” известният български учен, икономист, проф. Георги Петров ни изненадва с едно неизвестно досега, принципно ново виждане за света и човека в него. Той разглежда устройството на света през призмата на човешката периода. Движението на обществените отношения, тяхното развитие през вековете се анализират задълбочено и убедително, пречупени през човешката същност. Изложените виждания са добре аргументирани, емоционално поднесени в една стройна система от знания. За пръв път са изследвани главните генетично фиксирани особености на човешката природа, които определят жизнената дейност ... |
|
|
Книга шестнайсета от поредицата "Философия за всеки" на издателство "Милениум". ... Дейвид Хюм (1711-1776) е шотландски философ и икономист, смятан за една от най-ярките личности в епохата на Просвещението. Основните характеристики на философията му са натурализмът и скептицизмът и именно върху тях са изградени двете тълкувателни школи на трудовете му - едната обръща внимание на натурализма, а другата поставя акцент върху скептицизма. Най-знаменитото му произведение - "Трактат за човешката природа", е написано, когато Хюм е едва 23-годишен. Първоначално не среща одобрението на читателите, ... |
|
|
Ако харесвате историческите творби на Добри Божилов, то това е история, прехвърлена в Бъдещето. Векът е трийсет и трети. Стивън Хокинг , Алберт Айнщайн и Исак Нютон са възкресени чрез технология, позволяваща реконструкция на съзнанието, на база на оставено творчество и записано интелектуално наследство (селфи). На тях се пада изумително трудната задача да възкресят най-недостижимия гений на цялото човешко съществуване - Леонардо Да Винчи . Цел, с която не могат да се справят и най-изумителните изкуствени и естествени интелекти на това време, в което Човекът е постигнал Безсмъртието и се е превърнал почти в Бог. ... |
|
|
Комплект от книга и 66 елемента за сглобяване на обемен модел на човешкото тяло с височина 76 cm. ... В книгата ще намерите отговорите на тези и на още много въпроси: Защо трябва да се храним? Как бихме изглеждали, ако нямахме скелет? Защо тупти сърцето? Сглобяването на модела онагледява богатата информация и формира детайлна и ясна представа за устройството на човешкото тяло. Елементите от скелета се сглобяват лесно и бързо без ножица и лепило! Книгата е част от поредицата Прочети и сглоби! на издателство Фют . ... |
|
|
Анатомически, морфологически, физиологически Homo Sapiens е последната брънка от дългата еволюционна верига на представителите на земния живот. Неговата дейност обаче го поставя в система от други закономерности. На езика на религията: по плът - животно, по-дух - бог. На езика на науката: като организъм - стандартен биологически екземпляр, като съзнателна активност - уникален творец. ... |
|
|
"Изследването анализира с размах различни и изненадващи репонятизации на миметичното, като демонстрира, че модерният мимесис - чрез своята опосредстваност и саморефлексия - винаги създава оста тък. Тъкмо това исторично и теоретично наблюдение свързва миметичното с модерността и авангарда. В крайното си удвояване саморефлексията в литературата е мимесис в мимесиса. Вероятно затова книгата се чете с удоволствие, което умножава удоволствие то от нейното създаване". Васил Видински "Чрез връщане към началата на филологията "Модерният мимесис" постига очертаването на една нова перспектива за ... |
|
|
Книгата е част от поредицата "Класическо християнско наследство" на издателство "Нов човек". ... Книгата ни е представена от големия изследовател на пуританските автори Джеймс Пакър. В този разширен предговор той ни убеждава, че съветите на Бостън си остават ценни и смислено приложими за живота днес. Бостън не просто прилага богословските си познания в тази книга, а споделя личния си опит. Самият автор е имал доста мъчнотии в живота си - както със здравето на съпругата си, така и със собствените здравословни проблеми - измъчван е от камъни в бъбреците. Изборът да издадем точно тази книга на Томас ... |
|
|
Човешкият живот не може никога - и слава Богу! - да бъде дефиниран и оценяван еднозначно, с фелдфебелска категоричност, с геометрична еднолинейност, единствено в черно или единствено в бяло. Човешкият живот във всяка от своите (включително и в гражданската) проекции е многоцветен, богат на прояви и характеристики, организирани в определена преобладаваща тенденция, естествено, от ръководещите съответните персони несменяеми принципи (несменяеми, доколкото принципът за всекидневна смяна на принципите е също несменяем принцип). Актуалното и действено обединяване на всички тези прояви и характеристики, "съпреживяването& ... |
|
|
Третият том на известния философ включва монографията "Послание от бъдещето", посветена на Фридрих Енгелс, сборника "Sum, erg sum" – научно-популярни творби, интерпретиращи най-тревожните проблеми на нашето съвремие, сборника "Философски щрихи – философия на човещината". ... |
|
|
"В последното нравоучение си зададохме въпроса: "Ставайки по-силни и по-умни, ставаме ли по-добри?". Отговорът бе достатъчно категоричен - някои може и да стават (вероятно по причина на страшна мутация), всички останали бетон арме. Стоим си твърдо и гледаме накриво - точно каквито си бяхме по мезозойско. И правилно! Щото, ако се бяхме увлекли по добротии и хуманизми, модерна цивилизация - трънки щяхме да създадем! Доказано е, че добротата е некачествен исторически инструмент. С доброта най-много половин канче супа топчета да успееш да изкрънкаш от някой гастрономически баламурник като теб. С доброта ... |
