В тома за пръв път са събрани на едно място трите стихосбирки на Яна Язова - Язове 1931 г., Бунт 1934 г. и Кръстове 1934 г., които имат само по едно издание. Добавени са всички по-късно публикувани от нея творби в печата - във вестник Литературен глас, Вестник на жената, в двата сборника Сноп, издадени от Клуба на българските писателки, на който тя е секретар и които не са издадени в книга. Други пък, някои от които последни - от края на живота ѝ, са взети от машинописа Язове. Избрани стихотворения, съхранен в две машинописни копия във фонда ѝ в Централния държавен архив. Постсимволизъм, сюрреализъм, ... |
|
|
"Поезията е спасително състояние - и за автора, и за читателя. Стига и двамата да са готови за небесното ѝ потекло. Аз бях един от първите спасени читатели на тази книга, минути след това и най-щастливият редактор. Защото да се работи с Петя Цонева е наистина песен! Да ви разказвам от първа страница къде ще попаднете след разлистването, е все едно да ви посоча убиеца в началото на криминален роман. Няма да го направя. А и за спасение сме се срещнали, не за убийства. Но много ми се иска точно тук да благодаря на това талантливо и светло момиче за куража и моженето да превежда небесни езици. Точно така звучи ... |
|
|
Замъкът Нойшванщайн Нова лебедова скала Замък на баварския крал Лудвиг II Замък на принца на Пепеляшка Замък на вагнер Над алпийското Лебедово езеро В подножието на Баварските Алпи. На 5 km от границата с австрийската Тирол Е краят на прочутия романтичен път На старите немски рицарски легенди И началото на пътя на любовта Лебедите се сгодяват. Таня Николова ... |
|
|
Толкова несигурни ядра По-течна от вода но по-пластична всяка искрено конфронтирана секунда е гръмоносна промяна шамар и след нея ми е трудно да понеса скорошното си аз това - от преди няколко секунди а да присъствам в сегашното си ме е страх защото сякаш е негодно за настоящия за бъдещия момент може би било корифей за предишния но той не съществува възможна ли е подобна пластичност - дифузия в епикризата на времето или се превръща в плисък на отронената секунда Йоана Стоянова "Като сянка на живота, сънят - в излишество - потапя реалностите в съмнение и не тялото е, което плува в създаденото от тях движение, ... |
|
|
"Петя Хайнрих - един от най-смелите и най-малко самоизтъкващите се поетически гласове, които познавам." Катерина Стойкова "За Петя Хайнрих мисля с радост и доверие. С чисто доверие. Доверие в автентичността, но и в ерудицията на нейната толкова енергична, толкова ярка поезия. Завидно последователна, а същевременно свежа и сангвинична, богата на геокултурни отпратки и на сетивни внушения." Екатерина Григорова "Винаги съм търсил изход от Поезията! Към друга Поезия, разбира се. Мечтал съм да се добера до наръчник на електрически автомобил и да го препиша, като думата Автомобил разменя с Любов. ... |
|
|
След пороя Беше внезапна и някак нелепа подранилата пролетна буря - изведнъж заваля и задуха свирепо, цветовете обрули. След пороя намерих една пеперуда, удавена в калната локва - над нея навярно е пърхала лудо с крилцата си мокри. А после е паднала, вече без сила, в канавката мръсна край пътя, но даже и мъртва бе украсила водите ѝ мътни. Галина Вълчева "Поетическите книги на Галина Вълчева я представят като човек със завършена естетическа и морална позиция, с ясен възглед за това какво е поезия, истина, стил." Петър Стефанов "Рядко днес можеш да срещнеш автор на стихове с такъв усет за ... |
|
|
"Зад гърба - една крачка към онази част от битието оставяме встрани, зад гърба. Но не като загърбване и бягство, а като онова квантовомеханично ненаблюдение, което позволява едновременно съществуване на много възможни състояния. Зад гърба е сборник на безбрежието ма онези случвания на поезията, източните литературно-естетически форми и живописта, чието вплитане - във всеки смисъл на думата, променя очертанията на техните очаквания и пълнота. Един опит да намеря всичко неслучило се. Но не неслучилото се пропуснато, а онова, което ще се случи в друго бъдеще, основано на едновременността в развитието на цялата гама от ... |
|
|
"Стихосбирката на Мария Лалева Благословете Юда предварително е обречена на успех. За тези, които живеят със стиховете ѝ от Личен архив и Не съм ви ближна е единствено нетърпението да прочетат продължението на извечните теми, които Мария интерпретира по своя темпераментен и нетрадиционен начин, далеч от плачливите напъни и декларативни недомислици, извън общоприетите тълкувания на света около нас в неговата библейска предначертаност и ежедневните възторзи и падения. Лалева отдавна се е превърнала в запазена марка в съвременната ни литература. Тя има не само собствен ритъм и собствени рими, притежава ... |
|
|
"И пак занизаха се чудни нощи с гласа ѝ леко дрезгав населявани..." Шахриар е писател, изгубил своето вдъхновение, чиито музи всяка сутрин си тръгват разочаровани от палата и разнасят славата му на убиец на жени и на илюзии. Разочарованието и за двете страни е огромно - музите си тръгват огорчени, а Шахриар всеки път посреща утрото отегчен и без творческо вдъхновение. Докато една вечер не се появява Шехеразада и приказките сякаш започват да се пишат сами. Шахриар е щастлив, а перото му лети по страниците като пламенна любов, в която има всичко - и щастие, и вдъхновение, и възторг. Но и болката от ... |
|
|
"Душата дрънка" ще ви разкрие повече въпроси отколкото отговори, но едно е сигурно - ще откриете себе си. Поезията ѝ засяга толкова много нюанси от същината на живота и тайнствата на душата, че ще се уверите, че душата ѝ не просто дрънка. Душевен гъдел Едва ли ще накараш кожата ми да настръхне с пръстите си, ако не си погъделичкал въображението ми с ума си. Сузана Йорданова ... |
|
|
Чувствай ме - едно литературно бижу с нови мотивиращи и вдъхновяващи текстове. "С тази книга Силвия подарява любов - чиста, фина, жива, истинска. Почувствате ли красотата на сърцата си, ще можете да чувствате красотата във всяко друго сърце. Наслаждавайте ѝ се. Светът е просто ваше отражение и винаги връща към вас онова, което вие давате на себе си.""Обичам книгите на Силвия ! Винаги ми дават отговори, на въпросите блуждаещи в главата ми. В моменти на спадове и ментални дупки, това е най-добрият лек за душата ми.""Една малка книжка с голям смисъл. Една книжка олицетворение на човешкото ... |
|
|
Остава само пътят, който си изминал. Остава само това, което си почувствал. Виждаш само това, което си приел... Мария Софрониева е родена в Силистра през 1974 г. Житейският ѝ път лъкатуши между биологията, органичната химия, музикални предавания в БНТ и коафьорството. Но в сърцето ѝ винаги е било творчеството - рисува, пише стихове и проза от ученическите си години досега. Божествена кръв е първата ѝ книга. ... |
