Баладичен сериал. Лирика

Съществуват поне четири характеристики, които превръщат лириката на Людмила Костова в ярка и силно вълнуваща: На първо място това е повествованието. Във всяка от баладите има история, има фабула, която авторката разгръща пред нас – читателите. Лично за мен това е много ценно качество на литературното произведение, защото ми се струва много по-лесно да се създаде красив стих, стих изпълнен с прекрасни метафори, но неразказващ нищо, отколкото балада, която разказва прекрасна история. Второ: Това е човешкият поглед върху героите в легендата /в приказката/. В „Баладичен сериал“ тези герои се преобразяват, трансформират се, показва се сякаш първообразът им, който е възникнал от самото човешко битие. Тезей не е Тезей, какъвто го познаваме. Минотавър не е Минотавърът, за който сме чели. Атина не е богинята на мъдростта и войната, за която знаем от древногръцката митология. Тези и десетките други образи са преобразени, като е преобърната легендата, даден ѝ е друг ракурс, направена е по-човешка. И в това, дори и разгледано само по себе си, има много творчество. Трето: В „Баладичен сериал“ лириката е като оратория. В част от баладите авторката умело е вплела хор, който ту разговаря с героя, ту разговаря с нас самите – с читателите: Сякаш за да ни подскаже, че отговорите винаги са скрити в очевидното, но и да ни подтикне сами да открием тези отговори. На четвърто място това е преплитането на героите, превръщането на един герой в друг, и в двамата в цялост: По същия начин, по който ние – човеците откриваме част от собствените си черти в някой друг. Сякаш авторката не спира да пита нас и своите герои: А кой си всъщност? – въпрос, зададен и от хора в баладата Тристан. В заключение: Силно препоръчвам „Баладичен сериал“. Препоръчвам книгата не само заради баладите в нея, но и заради цялостното ѝ оформление, което дори и самостойно е баладично, само по себе си е повествователно: великолепна корица, плътен текст, предговор.